Инж. Тони Петров, председател на ОП на КСБ - Враца: Северозападна България остава в периферията на държавата

Инж. Петров, каква беше 2024 г. за бранша от областта и за Вас като председател на ОП на КСБ - Враца?

Изминалата 2024 г. беше по-спокойна от икономическа гледна точка като промени на цените на строителните материали, на възнагражденията за труд и като обекти, които да изпълняваме, но политическата нестабилност в държавата даде своето отражение на местно ниво в сектора. Ние за съжаление имаме много малко работа, на която възложител е държавата. Северозападна България остава в периферията.

С какви трудности се сблъскахте на местно ниво?

Основен за региона на Враца, но и на цяла Северозападна България остава въпросът с липсата на добра пътна връзка с Централна и Южна България и София. Лошото е, че не разполагаме с информация на какъв етап е строителството на скоростния път Видин – Ботевград. Една част от него в отсечката Мездра - Ботевград трябваше да бъде пусната за движение през януари, но никой не може да каже кога това ще стане факт. Пътуването примерно между Враца и София е с продължителност 3 часа, което от своя страна поражда проблем с доставката на материали, както и с доставката на каквато и да е готова продукция. Но това затруднение с достъпа засяга цяла Северозападна България - и Видин, и Монтана, и Враца.

Какви цели и задачи си поставяте за 2025 година?

Една от основните цели за тази година е да съхраним сектора като важна част от икономиката. Ще се опитаме да запазим и структурата на Камарата като работеща такава, за да я предадем на новия председател, който ще бъде избран. Предвиждаме да продължим да провеждаме работни срещи с кметовете от общините в област Враца, както и със строителите.

Според Вас какви са проблемите, към решаването на които КСБ трябва да се насочи през годината?

Според мен КСБ на национално ниво е обхванала проблемите, които стоят пред сектора. Ръководството се е съсредоточило в решаването на затрудненията с разплащанията от страна на държавата, с липсата на кадри, полагат се усилия да се облекчи процедурата за внос на работна ръка. Като добра мога да определя идеята да се урегулират отношенията между възложител и изпълнител чрез въвеждането до някаква степен на договорите по FIDIC. Мисля, че Камарата работи активно във всички тези направления. Колко са постигнатите успехи - това е друг въпрос, тъй като процесът не е едностранен и всичко, за което говорих, зависи и от държавата.