ОП на КСБ

Инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян: Най-важно ще е продължаването на действията срещу „сивия” сектор в строителството в област Смолян

Сътрудничеството ни с изданието на КСБ е на много високо ниво

През септември и октомври 2025 г. Областните представителства (ОП) на КСБ проведоха Общи годишни отчетно-изборни събрания. На тях членовете на местните структури на Камарата избраха своите ръководни органи – председател на ОП, състав на Областен и Контролен съвет. Вестник „Строител“ ще представи в рубриката „ОП на КСБ“ приоритетите на новите и преизбраните председатели на Областните представителства. Дотук Ви представихме новия председател на ОП на КСБ – Варна, Светослав Жеков и на ОП на КСБ – Велико Търново, Венцислав Дончев, който получи доверието на своите колеги за втори път. В настоящия брой Ви срещаме с инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ в Смолян. Пред в. „Строител“ той направи равносметка за изминалите три години начело на местната структура в родопския град и набеляза приоритетите си през следващите три. Попитахме го и за основните предизвикателства пред строителния бранш.


Позволете да Ви поздравя от името на Съвета на директорите и от екипа на в. „Строител“ за избирането Ви за втори мандат като ръководител на ОП на КСБ – Смолян. Каква е равносметката Ви за изминалия мандат?

Едно от нещата, които мога да посоча като постижение през последните три години, в които ръководих структурата на Камарата, е свързано с увеличаване на броя на фирмите, които членуват в Областното представителство.

Друго направление в нашата дейност беше свързано с борбата със „сивия“ сектор в строителния бранш, където направихме доста стъпки. Смятам тези действия да продължат и в рамките на настоящия ми мандат.

Опитваме се също така да развиваме взаимодействието си с всички общини от област Смолян. Оказваме експертна подкрепа при подготовката и кандидатстването на инфраструктурни обекти по различни програми, като след одобрението им същите се изпълняват успешно.

 

Какви ще бъдат приоритетите в дейността Ви през следващите три години?

Най-важно ще е продължаването на действията срещу „сивия“ сектор в строителството. Ние стартирахме инициативата да се определи специален човек, който да се занимава с това направление. Нашата цел е всички малки бригади или нерегистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) фирми да се впишат и да започнат да работят официално. Реалните резултати от действията ни вече са видими. Имаме доста запитвания от бригади и компании какви са стъпките за вписването им в ЦПРС, как работи нашата структура, какви са условията.

 

Кои са първите и най-важни задачи, които сте си поставили като приоритетни?

Сред нещата, които предстои да направим, са срещи с местните власти от об­ласт­та, на които да коментираме какво следва като работа за нас и как може ние да им съдействаме с нашата експертиза. Общините търсят нашето съдействие и във връзка с инициативата ни срещу работещите в „сивия“ сектор. Ние изпращаме писма и до Инспекцията по труда, до Регионалната дирекция за национален строителен контрол, за да се предприемат съвместни действия за справяне с този проблем.

 

На 14 ноември в ОП на КСБ в Смолян отбелязахте Деня на строителя и наградихте най-успешните фирми от областта за 2024 г. Каква е Вашата оценка за състоянието на строителния сектор в Смолян?

Един от основните проблеми, пред които сме изправени, е, че компаниите не работят в нашия регион. Поне 50% от фирмите оперират в различни части на страната.

Друго затруднение е свързано с малкия обем от инвестиции в област Смолян. Проблем е качеството на инфраструктурата, което пък става причина младите хора да напускат района. Като пример за недобра инфраструктурна свързаност мога да посоча лошата връзка между Смолян и Пловдив. За решаването на този проблем вече се предприемат действия на национално ниво. Стана ясно, че темата за строителството на скоростния път от Асеновград до Смолян и подобряването на транспортната достъпност на населените места в района на Родопите е била разисквана на съвещание при министър-председателя Росен Желязков с председателя на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Николай Нанков и народните представители от нашия регион. Доколкото разбираме от съобщението на Министерския съвет, към момента има изготвен технически проект и от следващата 2026 г. стартират процедурите по възлагане, като целта е в максимално кратки срокове да е готово частичното разширяване с трета лента на пътя Асеновград – Смолян, включително обхода на Чепеларе. Паралелно с това се изготвя технически проект и се подготвят всички необходими процедури за допълнително увеличаване на габаритите, така че цялото трасе да бъде разширено до четирилентов скоростен път.

 

Кои са значимите обекти, които се реализират във Вашата област? Какви са очакванията за 2026 г.?

Мога да кажа, че акцент в дейността на местните власти е реализирането на ВиК проекти. При нас също има проблем с недостига на вода и затова мога да кажа, че в следващите години в това направление ще има доста работа. А след завършването на ВиК проектите ще стартира и цялостна рехабилитация на пътните трасета, където минават тези съоръжения. Така нашите общини ще придобият нов облик.

Отново искам да акцентирам върху проблема с достъпа между Пловдив и Смолян. Очакваме също така да се пусне в експлоатация пътят към Гърция през ГКПП „Рудозем“ – Ксанти. Имаме надежда, че по този начин ще има пътникопоток през областта, което пък ще доведе до нейното развитие. Пътното трасе е готово. От гръцка страна има издадени разрешения за въвеждането му в експлоатация. От българската страна на границата има да се работи по обходните пътища на Чепеларе и Рудозем. Очакванията са до пролетта всички дейности да бъдат завършени и пътят да бъде въведен в експлоатация.

В региона стартира енергийното обновяване на жилищни и обществени сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Радвам се от факта, че много местни фирми спечелиха повечето поръчки за саниране в нашите общини, но за съжаление всички колеги имат проблем с недостига на работна ръка. Всеки се оправя поединично с хората. Някои си ги осигуряват от различни региони, други работят с чужденци от Близкия изток и от бивши съветски републики. Това води до оскъпяване на строителния процес, както и „тихата“ инфлация при строителните материали. Казвам тиха инфлация, защото не се споменава много, но увеличението на строителните материали е драстично през второто полугодие на 2025 г. В тази връзка не знам какво качество ще бъде постигнато при санирането, като допълнителен фактор е и стартирането на строителството в края на годината през зимния период. Поради забавяне на усвояване на средствата по НПВУ то трябва да завърши най-късно до април 2026 г.

Ръководството на КСБ и аз лично сме провели разговори със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова относно изпълнението на програмата за жилищни сгради и заложените параметри. Цените, които са заложени в момента като референтни, са недостатъчни, за да бъде изпълнението с нужното качество. Препоръките ми са да се изготвят нови актуални пазарни проучвания и да се актуализират, ако е възможно, дори да се индексират започнатите проекти. Имам уверение, че това ще бъде направено в началото на следващата година. Благодаря за сътрудничеството с контролиращите органи към МРРБ на местно ниво.

 

Според Вас кои са основните проблеми в работата на строителния сектор по места, които трябва да бъдат поставени на вниманието на централното ръководство на КСБ?

Ако говорим за настоящия момент, не само за фирмите в област Смолян, основен проблем е забавянето на разплащанията от страна на държавата, особено по Инвестиционната програма за общински проекти. Има голямо забавяне в разплащанията, да не кажа, че някъде те са спрели. Има постоянни оплаквания от страна на фирмите. Компаниите чакат средства за изработени обекти през 2024 г. и през 2025 г. От разговори с наши членове и от изчисления, които аз съм правил, става въпрос за средства в размер на 45 млн. лв. само за област Смолян. Към някои от общините се превеждат пари по тази програма, а в други не. Но искам да подчертая, че очакванията на компаниите са, че през декември ще си получат парите, които вече са изработени.

 

А какви стъпки може да се предприемат за задълбочаване на сътрудничеството между ОП на КСБ и в. „Строител“? Как можем да Ви бъдем по-полезни?

До момента сътрудничеството ни с изданието на КСБ е на много високо ниво. Благодарен съм на в. „Строител“ за това, че отразява случващото се в региона и за всичко, което прави за ОП на КСБ – Смолян. Винаги съм казвал, че всеки строител получава цялата необходима му информация от вестника и не е необходимо да прибягва до други медии.