Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Козарев, приемете поздрави от екипа на в. „Строител“ за избирането Ви за зам. председател на УС на КСБ и председател на най-голямото Областно представителство на Камарата - това в София. В началото на разговора кажете няколко думи за себе си.

Благодаря! Професионалният ми път изцяло е свързан със строителството, по-конкретно с водната инфраструктура и хидротехническото строителство. В момента съм председател на Съвета на директорите на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, а в рамките на браншовите организации съм зам.-председател на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ) и зам.-председател на УС на Камарата на строителите в България и от скоро, разбира се, председател на ОП на КСБ – София.

През годините съм работил както на терен, така и на управленско ниво – в реализацията на значими инфраструктурни проекти, в диалог с възложители и институции, и в процеси, които изискват дългосрочна визия и отговорност. Натрупаният опит ми дава ясното убеждение, че устойчивото развитие на строителния сектор изисква не само професионализъм, но и активна позиция в защита на бранша.

Приемам избора ми за председател на ОП на КСБ – София, като отговорност към колегите и към сектора – да работим за по-голяма предвидимост, по-високи професионални стандарти и по-силен диалог между бизнеса и държавата.

Какви ще бъдат приоритетите в дейността Ви през настоящия мандат?

Една от основните задачи на ОП на КСБ – София, е да поддържа фирмите информирани за процесите и тенденциите в сектора. За нас е важно колегите да знаят не само какво се случва днес, а какво предстои – като регулации, технологии, пазарна среда.

В същото време ще продължим активното си участие в изпълнението на политиките на КСБ, така че максимално ефективно да защитаваме интересите на своите членове и на строителния бранш като цяло пред държавните, общинските и всички институции, ангажирани с регулирането и управлението на инвестиционния процес.

Какви са първите задачи, които стоят пред Вас като председател на ОП на КСБ и пред Областния съвет?

Подготвили сме амбициозна програма за годината. Една от инициативите предвижда организирано посещение на специализирана конференция в Хелзинки, Финландия, посветена на влиянието на изкуствения интелект върху строителния сектор. Смятам, че това е изключително важна тема. Дигитализацията и новите технологии не са бъдеще – те вече са настояще, и ако не участваме активно в този процес, рискуваме да изостанем. Разбира се, подобна инициатива има смисъл, ако успеем да ангажираме достатъчно компании. За нас е важно това да бъде реална платформа за обмен на опит, а не формално посещение.

Паралелно работим активно със Столичната община по въвеждането на Зелената книга на FIDIC – механизъм, който според нас ще внесе по-голяма предвидимост и облекчение при реализацията на строителни дейности в градска среда.

Не на последно място сме дефинирали необходимостта от задълбочена дискусия с ръководството на Университета по архитектура, строителство и геодезия за създаване на по-систематичен и регулярен диалог между университета и бизнеса. Целта е ясна – бъдещите кадри да бъдат максимално подготвени за реалната среда, в която ще работят.

Според Вас, какви са основните проблеми, с които строителите се сблъскват?

По мое мнение основният проблем е липсата на политическа стабилност и предвидимост. Това е фундаментът, от който произтичат всички останали трудности. Приемат се стратегии за развитие, но впоследствие те не се изпълняват. Това автоматично води до липса на дългосрочна визия и възможност за планиране.

Когато не знаеш какво ще се случи след година, трудно можеш да планираш инвестиции, растеж, обучения, технологични подобрения. Работи се „на парче“, от днес за утре. Това се отразява и на администрацията. Контролните органи и институциите също избягват поемането на дългосрочни ангажименти, защото не са сигурни в стратегическата посока. В резултат се ограничаваме до покриване на текущата функционалност, вместо да залагаме по-съвременни решения, които да изпреварват бъдещата експлоатация на проектите.

Общото годишно отчетно-изборно събрание на ОП на КСБ – София, което се проведе на 17 септември 2025 г., избра инж. Благой Козарев за председател на Областния съвет

Каква е Вашата оценка за състоянието на строителния сектор в София и областта?

„Райкомерс Конструкшън“ ЕАД е специализирано във водния сектор и бих казал, че състоянието му е добро дотолкова, доколкото държавата има желание да бъде такова. Потенциалът е значително по-голям.

Няма смисъл една проектантска организация да разработва проекти по Building Information Modeling (BIM), или една строителна компания да инвестира в BIM инструменти, ако останалата част от административния и институционалния апарат не ги използва. Технологията има смисъл само ако се прилага системно от всички участници в процеса. Тоест нивото на развитие на сектора е пряко свързано с нивото на развитие и готовност на държавата.

Според Вас, кои са основните проблеми в работата на строителния сектор по места, които трябва да бъдат поставени на вниманието на централното ръководство на КСБ?

Въпреки че представляваме София, трудностите, които изпитват строителите в страната са сходни. Разликата е, че извън столицата „сивият“ сектор е значително по-сериозен проблем. В по-малките населени места нерегламентираните бригади създават тежка нелоялна конкуренция.

Добър пример за намиране на решение е инициативата на колегите от ОП на КСБ – Смолян, които назначиха експерт със задача да следи строителните площадки и при установяване на нарушения да подава сигнали към компетентните институции – Дирекцията за национален строителен контрол, Инспекцията по труда и общинските органи.

Камарата няма контролни функции, но има право да подава сигнали. Това е инструмент, който трябва да използваме. Разбира се, резултатите ще зависят и от капацитета на институциите да реагират.

Един от проблемите, които поставят и строителите, и местната власт, е свързан със забавяне на плащанията от страна на държавата по Инвестиционната програма за общински проекти и по НПВУ. Какви са Вашите наблюдения?

Проблемът е национален. Няма разделение между София и страната. Забавените плащания са факт и са в значителен размер, въпреки че програмите са част от държавния бюджет.

Парадоксално е, че говорим за проекти, гарантирани със закон, а въпреки това изпълнението им се забавя. Надявам се част от причините да са свързани с необходимостта от постигане на определени фискални параметри във връзка с въвеждането на еврото. Но докато нямаме стабилно правителство и приет държавен бюджет, трудно може да се очаква пълна нормализация.

Какви са очакванията Ви за 2026 г.?

Аз съм умерен оптимист. Надявам се в близко време да имаме приет бюджет и стабилно правителство. Ако това се случи, вярвам, че проблемите, за които говорихме, постепенно ще започнат да отпадат.

Строителният сектор има капацитета не просто да работи и да изпълнява текущи договори. Той може да мисли стратегически – за една, за три, за пет години напред. Въпросът е това да може да се случва в синхрон с държавата. Защото истинското развитие започва тогава, когато бизнесът и държавата гледат в една посока и планират заедно бъдещето.

Какви стъпки може да се предприемат за задълбочаване на сътрудничеството между ОП на КСБ – София и в. „Строител“? Как можем да Ви бъдем по-полезни?

Вестник „Строител“ е единствената браншова медия у нас и през годините се е утвърдил като естествения глас на строителния сектор. Това не е просто информационен канал, а платформа, която познава процесите отвътре и ги представя професионално и отговорно.

С дългогодишния си опит в строителния бранш мога да кажа, че най-ценното е последователността – когато темите не просто се отразяват, а се проследяват и развиват във времето. Видно е, че Камарата и в. „Строител“ работят в синхрон, това дава по-ясен глас на целия сектор и реална добавена стойност за строителната общност. Сигурен съм, че това партньорство ще продължи да се надгражда естествено, с обща отговорност към развитието и авторитета на строителния бранш.