Росица Георгиева

Ренета Николова

В сградата на община Перник се проведе шестнадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието се състоя на 30 юли и бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Перник и в. „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на срещите.

Местната администрация беше представена от зам.-кметовете на Перник Стефан Кръстев и инж. Борис Томов, арх. Александра Бабунска, главен архитект на общината, Сашко Илиев, главен инженер на общината, и Мартин Жлябинков, секретар на общината.

Домакин на срещата от страна на Камарата беше инж.Емилия Митева, председател на ОП Перник, а в срещата участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, инж. Георги Ганджов, член на УС и председател на ОП Благоевград, председателите на ОП Бургас инж. Николай Николов, който е и изп. директор на Фондация „Български строител“, и на ОП Кюстендил инж. Атанас Кирилов, инж. Таня Каменова, член на Комисията за ЦПРС и член на ОблС на ОП Перник, финансовият директор на КСБ Капка Асенова, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“, както и представители на строителни фирми от област­та.

Срещата откри Стефан Кръстев, който приветства участниците с добре дошли и изрази задоволство от организирането на събитието в Перник. „Това вече е традиционна работна среща за нас. Провеждаме я за трета поредна година. Поставили сме основите на конструктивен диалог между строителите и община Перник, който се надяваме да продължи“, заяви Кръстев.

Инж. Емилия Митова поздрави присъстващите и благодари за включването им в събитието. Тя също подчерта, че ОП на Камарата и община Перник имат ефективна комуникация и възникващите въпроси се решават в оперативен порядък.

„Използвам случая да изразя моите и на Камарата впечатления за това, че с община Перник работим много добре. За нас тези срещи са важни и очакваме да чуем от местната администрация какво предстои да се случва в сферата на строителството в Перник, както и да представим основните направления в нашата дейност и темите, по които бихме се радвали да си сътрудничим“, каза инж. Илиян Терзиев.

В своето изказване инж. Илиян Терзиев представи приоритетите в дейността на Камарата. Като водещо направление той посочи усилията на КСБ за преодоляването на недостига на кадри в строителството и предприетите дейности за улесняването на вноса на работници от трети страни. „Проблемът с липсата на кадри не е само в сектор „Строителство“, а се отнася за всички отрасли на икономиката“, изтъкна той и обясни, че браншовата организация е сключила споразумение, което урежда възможността граждани от Виетнам да работят в България. „Вече 1000 души от Виетнам са заети в строителни фирми на територията на Столичната община. Освен това ние подготвяме центрове, където те да бъдат обучавани“, разказа инж. Терзиев. Той допълни, че във връзка с разрешаването на проблема с липсата на кадри КСБ провежда и поредица от срещи с редица институции, като такива предстоят с Министерството на културата и Министерството на образованието и науката, за да може по-ясно да бъдат дефинирани нуждите на пазара на труда. Председателят на УС на КСБ подчерта, че в момента се отчита засилен интерес от кандидат-гимназистите към Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. „Учебното заведение не разполага с достатъчно голяма материална база, за да може да се разкрие допълнителна паралелка. Необходимо е обособяването на нови пет кабинета. КСБ ще окаже съдействие това да стане факт и в гимназията да се обучават повече ученици“, каза инж. Терзиев. Той бе категоричен, че привличането на младежите към избора на строителната професия е ключово за намаляване на недостига на работна ръка.

Като друг приоритет на КСБ той посочи дигиталната трансформация на строителния отрасъл. Инж. Илиян Терзиев запозна присъстващите с дейността на Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) в сектор „Строителство“. „ЕЦИХ провежда различни обучения за дигитализация и иновации за по-ефективни строителни процеси, курсове за повишаване на квалификацията и на конкурентоспособността на фирмите в сферата“, обясни председателят на УС на КСБ.

Инж.Терзиев подчерта, че сред водещите направления в дейността на Камарата са и законодателните инициативи за изменения на Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията.

„Усилията ни са насочени и към това да въведем договорните условия на FIDIC

като норма в отношенията между възложители и изпълнители. Съвместно с Българското общество по строително право (БОСП) КСБ направи превод на последното издание на Зелената книга 2021 на български език. Тя е лесна за администриране, в нея справедливо са разписани рисковете и може да се прилага за 95% от обектите у нас“, разказа инж. Терзиев. Той се спря и на проблемите, свързани със застраховките в строителството и гаранциите при изпълнение на обществени поръчки.

По отношение на недостига на работна ръка зам.-кметът Стефан Кръстев коментира, че България винаги е била привлекателна дестинация за трудова миграция и вноса на кадри от трети страни е сред решенията на проблема. Той изтъкна, че безработицата в страната намалява, като миналата година е отчетено най-ниското й ниво, а за Перник нивото на безработица е било дори с 2% по-ниско от това за страната. Кръстев посочи като положителна факт, че в града има 5 средни професионални учебни заведения, като част от тях осигуряват кадри за бранша.

Думата бе дадена на инж. Таня Каменова, която благодари на община Перник за съдействието за провеждането на срещата. „Ние сме тук като строители, за да гарантираме, че ще вложим всички усилия, за да изпълним възложените ни проекти максимално добре“, сподели тя.

Последва изказване на Ренета Николова, която благодари на инж. Емилия Митова, инж. Таня Каменова и Мартин Жлябинков за перфектната организация на срещата. „Поредицата срещи с местните власти, които КСБ, ОП на Камарата и в. „Строител“ правим в цялата страна, се наложиха като изключително полезен формат. Интересът към тях е много висок. Оказа се, че това е един работещ вариант да се съберат заедно строителният бранш и общините, за да се поставят актуалните въпроси и да се търсят общи решения на проблемите“, заяви Николова. Тя предаде поздрави от името на зам.-председателя на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков и подчерта неговата ангажираност по темата за въвеждането на правилата на FIDIC за договорите за строителство. Николова подари на зам.-кметовете на Перник издадената от в. „Строител“ книга с автор един от най-големите експерти по FIDIC д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и на УС на БОСП.

Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ представи и двете нови инициативи, които изданието стартира през 2025 г. –

подкаста „Код Строител“ и първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“.

„Надявам се и в Перник да направим издание на подкаста с участие на кмета Станислав Владимиров и представители на КСБ и ОП на Камарата, в което да дискутираме актуалните за региона въпроси, свързани с изграждането на инфраструктурата и развитието на строителния сектор“, посочи Николова. „Проведохме съвместно с КСБ и община Царево първия по рода си конкурс „Строителен обект на Черноморието“. Имаме намерение тази инициатива да бъде разширена и тя да се случи във всички региони на страната, като така ще покажем и отличим онези обекти, които благодарение на съвместните усилия на строителите и местните власти променят населените места в полза на гражданите“, каза тя.

Председателят на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Атанас Кирилов се включи в дискусията, като изведе на преден план сериозен проблем пред строителния бранш –

липсата на разплащания от страна на възложителите към изпълнителите на проекти за саниране на сгради с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„По проектите за саниране, които не са толкова много в област Кюстендил, засега не е получен нито един лев. Има два жилищни блока, изпълнени на 99% по НПВУ, на които само скелето не е свалено, а не е платено нищо“, изтъкна инж. Кирилов.

„Ние в Кюстендил имаме достатъчно работна ръка от Република Северна Македония и от Сърбия, но не можем да им плащаме поради забавеното финансиране на различни проекти по НПВУ“, подчерта инж. Кирилов.

Инж. Кирилов алармира и за друг проблем, че в община Кюстендил са проведени 5 обществени поръчки за избор на изпълнители за енергийно обновяване, но такива не са избрани поради липса на кандидати.

Инж. Илиян Терзиев сподели, че за проблем с неразплащането сигнализират и от други ОП на КСБ. Затова Камарата е стартирала процедура за събиране на информация от областните структури на организацията в страната за дължимите и неразплатени суми към фирмите по места по различни програми, включително и по проектите по НПВУ.

По предложение на инж. Атанас Кирилов обоб­щената информация за неразплатените средства ще бъде публикувана във в. „Строител“.

Стефан Кръстев също коментира темата, като изтъкна, че и в Перник разплащане по проектите за саниране по НПВУ към момента не е направено. Той посочи, че

един от недостатъците на НПВУ е, че няма заложени средства да се изплащат аванси на избраните изпълнители.

„Община Перник спечели проект за екологосъобразна електромобилност с финансиране от Плана. При него имаше изключение да се правят плащания за бъдещи разходи, но това не важи за проектите за въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради и това е проблем“, заяви той.

По отношение на финансирането на проектите за саниране на сгради инж. Николай Николов обърна внимание, че освен забавянето на плащанията, проблем за строителите е и остойностяването на дейностите, които се реализират. „Максималната стойност от 250 лв. на кв. метър е крайно недостатъчна“, категоричен бе инж. Николов. Той допълни, че това е и причината по редица търгове за саниране в страната да не се яви нито един кандидат.

На въпрос на Ренета Николова какви проекти за енергийна ефективност ще се изпълняват в община Перник, Стефан Кръстев съобщи, че одобрение по първия етап на програмата по НПВУ, по който се осигуряват 100% безвъзмездни средства, са получили 18 блока. За тези обекти са проведени тръжни процедури и са избрани изпълнители и надзорници на 90%. По Етап 2, където собствениците трябва да осигурят 20% собствено финансиране, са били одобрени 5 сгради, но впоследствие сдруженията на собствениците на 3 от обектите са се отказали да изпълняват проектите и те ще бъдат прехвърлени в новата национална програма, която се очаква да стартира с пари от държавния бюджет. От Фонда за справедлив преход 20 жилищни здания в Перник ще получат средства за саниране, като тези проекти не са обвързани със сроковете по НПВУ и има достатъчно време да бъдат реализирани, уточни зам.-кметът.

Той разказа, че местната администрация кандидатства по всички възможни програми, по които може да осигури европейски и национални средства, за да изпълнява проекти, важни за общината. „Предстои да подадем проектно предложение по Фонда за справедлив преход за развитие на индустриални и логистични паркове. Целта ни е да се включим с новата ни индустриална зона, където се предвижда изграждане на електро- и ВиК инфраструктура. Пътищата, необходими за изпълнение на първия етап на проекта с финансиране от Фонда, са направени, а впоследствие ще се изграждат още“, каза той.

Стефан Кръстев информира, че община Перник ще подаде и проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност за публични сгради по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“, както и предложения по процедурата на програмата за изграждане на фотоволтаични паркове. В рамките на тези проекти ще бъдат обновени всички сгради на детските градини и училищата в града, които досега не са санирани поради липса на финансиране, както и депото на градския транспорт. Кръстев сподели, че общината е подала нова Концепция за интегрирана териториална инвестиция, която е на етап „Оценка“. По нея също се очаква да бъдат реализирани множество обекти, сред които паркът в кв. „Изток“.

Инж. Борис Томов допълни, че със средства от

Инвестиционната програма за общински проекти ще бъде обновена пътната инфраструктура

и ще се изграждат кръгови кръстовища.

Запитан за състоянието на ВиК инфраструктура след водната криза в общината през 2020 г., Кръстев разказа, че в годините след това са подменени много от съоръженията. „Реализираните дейности доведоха до значително намаляване на загубите на вода по мрежата. В Перник в момента няма воден режим, но има населени места от общината, където има проблеми. Те възникват там, където се разчита на собствени водоизточници“, заяви той и добави, че в районите от община Перник, в които водочерпенето е от язовир „Студена“, снабдяването е нормално. „Към момента при капацитет на съоръжението 25 млн. куб. м има над 22 млн. куб. л вода“, информира той.

„В Перник е на финал изпълнението на проекта за водния цикъл, който ще допринесе за намаляване на загубите на вода, повишаване на количеството и качеството й, сподели гл. инженер на общината Сашко Илиев.

В края на срещата участниците изразиха своето удовлетворение за ползотворния диалог, в който е преминало обсъждането на важни за строителния сектор теми. Те бяха единодушни, че със съвместните усилия на брашна и местните власти може да се намерят правилните решения, с които да се преодолеят общите за двете страни проблеми. Община Перник и КСБ препотвърдиха, че ще продължат доброто си сътрудничество и ще работят заедно по въпроси от взаимен интерес, както и че съвместните им срещи ще продължат занапред.