ОП на КСБ

Живко Стоянов, председател на ОП на КСБ – Стара Загора: Основна задача през тази година е финализирането на изграждането на новия офис на ОП Стара Загора

През септември и октомври 2025 г. Областните представителства (ОП) на КСБ проведоха Общи годишни отчетно-изборни събрания. На тях членовете на местните структури на Камарата избраха своите ръководни органи – председател на ОП, състав на Областен и Контролен съвет. Вестник „Строител“ представя в рубриката
„ОП на КСБ“ приоритетите на новите и преизбраните председатели на областните структури. Дотук Ви срещнахме с новите председатели на ОП на КСБ – Варна, Светослав Жеков, на ОП на КСБ – Перник, инж. Таня Каменова, на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Светослав Борисов, както и с преизбраните председатели на ОП Велико Търново Венцислав Дончев, на ОП Габрово Пламен Петров, на ОП Смолян инж. Асен Соколов, на ОП Сливен инж. Андон Горнаков и на ОП на КСБ – Търговище Георги Стойчев. В настоящия брой представяме Живко Стоянов, който получи доверието на своите колеги от ОП на КСБ – Стара Загора. На страниците на в. „Строител“ той набеляза ключовите си задачи през мандата си и коментира основните предизвикателства пред строителния бранш.


Г-н Стоянов, приемете поздравленията на Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за избирането Ви за председател на ОП на КСБ – Стара Загора. В началото на разговора кажете няколко думи за себе си.

На 43 г. съм и съм изп. директор на „Монтажинженеринг“ АД. Това е дружество с над 35-годишна история, специализирано основно в сферата на металните конструкции за гражданско и промишлено строителство. За разлика от повечето колеги, особено председатели на Областни представителства на КСБ, не съм инженер, а икономист. Завършил съм маркетинг и финансов мениджмънт в City University of Seattle, САЩ. От 2006 г. съм в строителния бранш.

 

Какви ще бъдат приоритетите в дейността Ви през настоящия мандат?

На първо място съм си поставил за цел засилване на сътрудничеството на ОП Стара Загора с регионалните структури на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Камарата на архитектите в България (КАБ). Заедно трябва да работим за подобряване на качеството на проектната документация, на чиято база реализираме строителните обекти. През последните години ставаме свидетели на проекти, получили разрешения за строеж въз основа на проектна документация с, меко казано, спорно качество и обем. Това е наболял проблем, споделян от всички наши колеги в цялата страна. Планирам регулярни срещи с ръководствата на КИИП и КАБ в Стара Загора, на които да дискутираме текущата ситуация, да идентифицираме проблемите и да начертаем ясни стъпки и мерки за тяхното разрешаване. Когато конкретен инвеститор възлага проектирането на определен проектантски екип, той би следвало да получи документация в нужния обем и качество не само за да вземе разрешение за строеж, но и за качественото изпълнение от страна на строителя съгласно изискванията и очакванията на възложителя. В почти всички случаи това не само се оказва невъзможно поради сериозни дефицити на проектната документация, но и не позволява на възложителя да формира точен бюджет и времева рамка за реализиране на своя инвестиционен проект. Резултатът е конфликти между участниците в строителството, обекти със значително надвишени бюджети и немалко замразени такива поради недостиг на финансиране, сериозно забавяне в изпълнението, което от своя страна води до пропуснати ползи за възложителите.

Друга моя цел е ограничаването на „сивия” сектор в строителството. Той има различни направления, като едно от тях е упражняването на нерегламентирана строителна дейност от частни бригади и „майстори“. Това е проблем, около решаването на който трябва да се обединим всички. Много колеги не осъзнават, че толерирайки и подхранвайки подобни практики, вредят на бранша и задълбочават проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Моя основна цел ще бъде чрез различни инструменти да се ограничи използването на частни бригади от строителните фирми в региона. Трудно можем да принудим физически лица да се доверяват само на строителни компании при извършването на ремонти в техните жилища, но силно може да се ограничи ангажирането на подобни бригади при изпълнението на обекти от строителните фирми.

Не на последно място бих искал да сплотя бранша в региона. На колегите от ОП Стара Загора сякаш винаги ни е липсвала смелостта на обединим опит, умения и професионализъм при изпълнението на по-големи строителни обекти, което от своя страна ни превръща в солови играчи, а не колектив с общи интереси.

 

Какви са първите задачи, които стоят пред Вас и пред Областния съвет на ОП?

Основна задача през тази година е финализирането на изграждането и откриването на новия офис на ОП – Стара Загора. В него ще имаме възможност да провеждаме срещи в по-широк кръг, обучения, семинари и неформални сбирки на колегите от бранша.

Продължават регулярните срещи с общинската администрация за подобряване на сътрудничеството и утвърждаване на Камарата като надежден партньор.

 

Според Вас какви са основните трудности, с които строителите в областта се сблъскват?

Бих откроил няколко основни и системни проблема, с които фирмите ежедневно се сблъскват. На първо място това е острият недостиг на квалифицирана работна ръка – както на инженери и технически ръководители, така и на подготвени строителни работници. Въпреки наличието на традиции и професионални гимназии секторът губи кадри заради демографските процеси, емиграцията и по-ниската атрактивност на строителните професии за младите хора.

На второ място стои непредвидимата икономическа среда – силните колебания в цените на строителните материали, енергията и горивата. Това поставя изпълнителите в особено трудна позиция, особено при договори с фиксирани цени и при обществени поръчки, където механизмите за индексация често са закъснели или ненапълно приложими.

Сериозен проблем за областта е и административната тежест – бавните съгласувателни процедури, различните тълкувания на нормативната уредба от страна на институциите и липсата на достатъчна дигитализация. Това води до забавяне на инвестиционните процеси и до допълнителни разходи за бизнеса.

Не на последно място бих посочил и трудностите с възлагането и изпълнението на обществени поръчки – занижени прогнозни стойности, критерий „най-ниска цена“ за сметка на качеството и понякога недостатъчен контрол върху реализацията. Всичко това създава нелоялна конкуренция и компрометира устойчивото развитие на отрасъла.

Въпреки тези предизвикателства строителният бранш в област Стара Загора остава активен, адаптивен и с потенциал за развитие, особено при по-тясно партньорство между бизнеса, местната власт и държавните институции. ОП Стара Загора ще продължи да работи именно в тази посока – за по-добра среда, по-високо качество и дългосрочна стабилност на сектора.

 

Каква е Вашата оценка за състоянието на строителния сектор в областта?

Считам, че браншът е стабилен, но функционира в значително несигурна среда. Налице са инвестиции в промишлено, енергийно и логистично строителство, както и сравнително постоянна активност в жилищния сегмент основно в по-големите населени места. В областта работят компании с добър капацитет, техническа обезпеченост и натрупан опит, които поддържат професионалното ниво на бранша. Важно е да се отбележи и че строителният сектор вече не може да се развива по инерция. Все по-ясно се усеща нуждата от модернизация, внедряване на нови технологии, по-добро управление на процесите и повишаване на качеството. Фирмите, които инвестират в тези направления, успяват да се адаптират по-добре към динамичната среда.

 

Кои са значимите обекти, които се реализираха във Вашата област? Какви са очакванията за 2026 г.?

Наблюденията ми са, че след стартирането на проекта за Индустриална зона „Загоре“ в съчетание с програмите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) Стара Загора се превърна в притегателен център за местни и чужди инвестиции. За изключително кратко време парцелите от първи етап на Индустриалната зона се реализираха, като в момента вече функционират много производствени предприятия от малък и среден тип. Вторият етап на ИЗ „Загоре“ в близост до с. Еленино също привлече големи инвеститори, като зоната вече е с почти изчерпан капацитет. Приливът на инвестиции в района неминуемо води до ръст на промишленото строителство. Опитът на градове като Пловдив показва, че развитието на индустриални зони и привличането на инвестиции води до разкриване на нови работни позиции, съответно и приток на хора от по-малки населени места, което пък стимулира жилищното строителство.

 

Според Вас кои са основните проблеми, които трябва да бъдат поставени на вниманието на централното ръководство на КСБ?

За мен основният въпрос е ограничаването на „сивия” сектор. Аз лично споделям тезата, че упражняването на нерегламентирана строителна дейност от частни бригади силно ощетява всички колеги. Двата основни проблема са създаването на нелоялна конкуренция и не на последно място - напускането на способни кадри от строителните фирми и отделянето им в малки частни бригади. Това допълнително задълбочава и без друго наболелия проблем с липсата на квалифицирана работна ръка. Както казах, считам, че трябва да се обединим около механизми, с които в максимална степен строителните компании да ограничат използването на такива бригади. Това би мотивирало тези строители да се върнат към заетост на базата на трудовоправни отношения или да ги принуди да се регистрират като строителни фирми и да се конкурират на пазарен принцип. Съществен принос в това начинание може да има централното ръководство на КСБ.

 

Един от проблемите, които поставят и строителите, и местната власт, е забавяне на плащанията от страна на държавата по Инвестиционната програма за общински проекти и по НПВУ. Какви са Вашите наблюдения?

В нашата област, както и в цялата страна, забавянето на плащанията по Инвестиционната програма и по НПВУ е сериозен пречещ фактор за нормалното функциониране на сектора. Това води до финансови затруднения за изпълнителите, графиците на обектите изостават и се повишава оперативният риск. Очевидно е, че този проблем не е изолиран, а е част от по-широк системен процес в държавното управление и изпълнение на публични инвестиции.

 

Как може да се задълбочи сътрудничеството между ОП Стара Загора и в. „Строител“?

Бих откроил по-активното отразяване на регионалната строителна дейност. Областните представителства разполагат с пряка информация за реализирани и текущи обекти, добри практики, проблеми и решения „на терен“. Регулярна рубрика или тематични материали в изданието, посветени на регионите, биха дали по-реалистична и балансирана картина за състоянието на бранша извън столицата.