Предложения от Камарата на строителите в България във връзка с подготовката на проект за нов Закон за обществените поръч

Всичко свързано със ЗОП
Отговори
Потребителски аватар
Admin
Site Admin
Мнения: 37
Регистриран на: пет яну 09, 2015 10:56 am

Предложения от Камарата на строителите в България във връзка с подготовката на проект за нов Закон за обществените поръч

от Admin » чет яну 15, 2015 6:18 pm

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,

В отговор на писмо Ваш изх. №02-44-33 от 19.12.2014 г. предоставяме настоящото становище, изразяващо позицията на Камарата на строителите в България относно подхода, който считаме, че следва да бъде възприет от българския законодател при уреждането в проекта за нов Закон за обществените поръчки на два изключително важни въпроса, а именно участието на подизпълнители при изпълнението на договори за обществени поръчки и изменението на договори за обществени поръчки през техния срок на изпълнение.
Общоизвестен факт е, че действащата правна уредба по горепосочените въпроси поставя значителни проблеми пред субек­тите (възложители и изпълнители) на обществените поръчки, за което Камарата на строителите в България е алармирала многократно. Настоящото изложение има за цел да обобщи възгледите на Камарата на строителите относно тези въпроси и отново да изрази позицията, която Камарата на строителите последователно защитава.

I. Участие на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки
Понастоящем обществените отношения, свързани с участието на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки, са уредени в чл. 45а и чл. 45б от действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП), които бяха приети с последните изменения в ЗОП. Те са в сила, считано от 01.07.2014 г. Камарата на строителите в България своевременно изрази критичното си отношение към някои от текстовете, съдържащи се в тези разпоредби, още на етапа на обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП. За съжаление, аргументите и предложенията на Камарата на строителите в България не бяха споделени и не намериха отражение при гласуването на окончателните текстове на проекта за ЗИД на ЗОП в Четиридесет и второто Народно събрание на Република България. В следващите редове отново ще формулираме основните си аргументи срещу редакциите на чл. 45а и чл. 45б от ЗОП, с цел да бъде избегнато включването им в проекта за нов Закон за обществените поръчки.
На първо място забраната да се назначават подизпълнители, извън посочените в офертата, противоречи на нормалната житейска и стопанска логика, особено по отношение на обществени поръчки за строителство. Договорите за строителство по правило се характеризират със сравнително продължителен период на изпълнение. Между подаването на офертата и реалното начало на изпълнението на работи по поръчката от подизпълнителя може да изтече значителен период от време, в рамките на който да настъпят обстоятелства, които да направят невъзможна реализацията на първоначалните предвиждания на изпълнителя относно конкретните подизпълнители, които ще бъдат използвани при изпълнението на обществената поръчка. Например посоченият в офертата на изпълнителя подизпълнител може просто да откаже да сключи подизпълнителски договор и да изпълнява работи по поръчката. Възможно е обаче да настъпят и обективни обстоятелства, които не позволяват било на главния изпълнител, било на първоначално предвиждания подизпълнител да изпълнят пряко конкретни работи и дейности по поръчката. Така например съгласно българското трудово законодателство работниците и служителите са свободни – след съответно пред­известие, да прекратят трудовия си договор. В случай че ключов или специализиран персонал, на който главният изпълнител или посоченият в офертата му подизпълнител е разчитал за изпълнение на дейности и работи по поръчката, напусне работа, какво друго би могъл да направи изпълнителят на обществената поръчка, освен да назначи нов подизпълнител, който не е посочен в офертата му към възложителя?
Съгласно европейското право и националния закон, независимо от ползването на подизпълнители, главният изпълнител остава изцяло отговорен за изпълнението на поръчката, като при това положение на същия следва да се даде и възможността да осигури успешната реализация на поръчката, включително чрез използването на подизпълнители, които не са посочени в офертата. По този начин реално би се допринесло за по-широко участие на малки, средни и новообразувани предприятия на пазара на обществени поръчки.
Обръщаме специално внимание на чл. 45б от ЗОП, който предвижда, че дейностите, за които има сключени подизпълнителски договори, се приемат от възложителя с участието на съответния подизпълнител, като възложителят извършва окончателно плащане по договора за обществена поръчка, след като получи доказателства от изпълнителя, че е заплатил на подизпълнителите всички работи, които са приети от възложителя, освен ако при приемането на работата изпълнителят е представил доказателства, че договорът за подизпълнение е прекратен или работата или част от нея не е извършена от подизпълнителя.
Считаме, че тези законови разпоредби, вместо да допринесат за ограничаване на случаите с недобросъвестни изпълнители на обществени поръчки, които не се разплащат с подизпълнителите си, създават предпоставки за излишни спорове между участниците в изпълнението на обществени поръчки (възложители, изпълнители и подизпълнители) и в крайна сметка имат негативен ефект, особено по отношение на обществените поръчки за строителство.
На първо място считаме, че не е налице законова празнота относно правоотношенията между изпълнителите и подизпълнителите на обществени поръчки, която да налага разписването на подобни правила в проекта за нов ЗОП. Напротив, българското облигационно, търговско и процесуално право достатъчно подробно регламентират договорната и извъндоговорната отговорност, както и реда за реализирането им. Тези разпоредби са напълно приложими и към правоотношенията между изпълнители и подизпълнители на обществени поръчки. В тази връзка изцяло подкрепяме включването в проекта за нов ЗОП на текста на чл. 42а от действащия ЗОП, който пояснява, че вземанията по договори за обществени поръчки са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение. Тази разпоредба беше създадена с последните изменения в ЗОП и с възпроизвеждането й в проекта за нов ЗОП реално и в напълно достатъчна степен ще се подсигури възможността на подизпълнителите да се защитят от некоректни главни изпълнители, тъй като във всички случаи, когато подизпълнителят счита, че неоснователно не му се плаща, същият ще може по съответния, предвиден в закона ред да поиска налагане на обезпечение или съответно предприемане на принудително изпълнение върху вземанията на главния изпълнител по договора за обществена поръчка с възложителя.
Настоящият текст на чл. 45б от ЗОП обаче не само не допринася за постигането на тази цел, а напротив, поставя затруднения при прилагането му на практика, като създава предпоставки за излишни спорове между възложители, изпълнители и подизпълнители и съответно затруднява успешната реализация на договорите за обществени поръчки. Това в особена голяма степен важи за обществените поръчки за строителство.
Така например изискването за задължително присъствие на под­изпълнителя при приемането на работите от възложителя създава предпоставки за недобросъвестно поведение от страна на подизпълнителя, тъй като от законовия текст излиза, че без неговото участие възложителят не може да приеме работата на главния изпълнител. Още повече, че в областта на строителството не винаги има съвпадение на момента на приемането на едни и същи работи във взаимоотношенията главен изпълнител – подизпълнител и възложител – главен изпълнител. Това е така, защото съобразно закона и нормалните договорни практики възложителят приема строежа при неговото завършване, т.е. със съставянето на Протокол обр. 15 или съответно Протокол обр. 16/Разрешение за ползване на строежа. Нормално е обаче отделните строителни дейности, изпълнени от подизпълнители в процеса на строителството, да бъдат приети от главния изпълнител при завършването на тези дейности, а не при завършването на целия строеж.
Не е коректен и законовият текст на чл. 45б, ал. 2, съгласно който при приемането на работите изпълнителят може да представи доказателства, че договорът за подизпълнение е прекратен или работата не е извършена от подизпълнителя. Ако подизпълнителят не изпълни задълженията си в уговорения с главния изпълнител срок, това ще доведе до необходимост главният изпълнител да предприеме акселеративни мерки, за да компенсира забавянето и съответно да направи допълнителни разходи. Съгласно облигационното право тези разходи могат да бъдат удържани от главния изпълнител от дължимото на подизпълнителя възнаграждение. От законовия текст обаче излиза, че в този случай главният изпълнител не може да направи възражение пред възложителя и съответно следва да заплати изцяло възнаграждението на подизпълнителя, за да има право да получи окончателното плащане по договора за обществена поръчка. Подобно законодателно решение е очевидно несправедливо и небалансирано. Освен това този законов текст изисква от главния изпълнител да представи доказателства пред възложителя, че договорът е прекратен или съответно, че работите не са изпълнени от подизпълнителя. Не става ясно обаче как трябва да постъпи възложителят, ако от своя страна подизпълнителят възразява и съответно представя доказателства, че договорът не е прекратен или че работите са изпълнени именно от него. Следва да се има предвид, че съгласно българското облигационно право договорът има сила на закон за страните, които са го сключили, и същият може да бъде прекратен само по взаимно съгласие или на предвидените в закона основания. При наличие на спор преценката, дали един договор е прекратен, може да се извърши единствено от съдебна или арбитражна институция, а не от възложител на обществена поръчка. По същия начин стои въпросът и с преценката, дали определени работи в процеса на строителство действително са изпълнени от под­изпълнителя.
Считаме за неудачно и изискването, съгласно чл. 45б, ал. 3 от ЗОП, окончателното плащане по договора за обществена поръчка да се извършва от възложителя само ако изпълнителят представи доказателства, че е заплатил на подизпълнителя всички работи, приети от възложителя. По този начин априори се изисква всички плащания към подизпълнителите да се извършат преди окончателното плащане по договора за обществена поръчка. Така законодателно се предпоставя, че във всички случаи главният изпълнител следва да осигури финансиране на обекта, което е предпоставка за изкуствено оскъпяване на стойността на обществените поръчки. Относно предвиденото в чл. 45б, ал. 3 изискване за представяне на доказателства и тяхната преценка от възложителя важи изцяло казаното по-горе.
С оглед на изложеното, изразяваме позицията на Камарата на строителите в България против възпроизвеждането в проекта за нов ЗОП на горепосочените текстове от действащия ЗОП.
В същото време Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки отменя Директива 2004/18/ЕО, считано от 18.04.2016 г. (чл. 91 от Директива 2014/24/ЕС). На основание чл. 90 от Директива 2014/24/ЕС това е крайният срок, до който държавите членки са длъжни да приведат националното си законодателство в съответствие с Директива 2014/24/ЕС и до който следователно следва да влезе в сила нов ЗОП.
Участието на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки е уредено в чл. 71 от Директива 2014/24/ЕС. От Камарата на строителите в България изразяваме позицията, че тази материя е достатъчно подробно, точно и разбираемо регламентирана в посочения текст от новата директива. Изложената по-горе в настоящото становище аргументация не противоречи по никакъв начин на разпоредбите на чл. 71 от Директива 2014/24/ЕС. Считаме, че при създаването на законовата уредба на обществените отношения относно участието на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки българският законодател следва да се придържа максимално към тек­ста на новата директива, като се въздържа от възпроизвеждане на текстовете, подложени на критика в настоящото становище.
В допълнение, чл. 71, т. 7 от Директива 2014/24/ЕС предоставя право на държавите членки да предвидят по-строги правила за отговорност в националното си право или да предприемат допълнителни мерки в рамките на националното си право по отношение на преките плащания за подизпълнителите, например като предвидят преки плащания за подизпълнителите, без да е необходимо последните да правят искане за подобно пряко плащане. Камарата на строителите в България е на мнение, че при транспонирането на директивата в националното ни законодателство не следва да се въвеждат такива по-строги правила или мерки. Считаме, че това по-скоро би стеснило неоправдано кръга от потенциални участници в процедурите за възлагане на обществени поръчки, би ограничило участието на малки, средни и новообразувани предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки и би затруднило успешното изпълнение на договорите за обществени поръчки.

II. Изменение на договори за обществени поръчки през техния срок на изпълнение
Вторият въпрос от настоящото изложение, а именно въпросът за изменението на договори за обществени поръчки през техния срок на изпълнение, поставя не по-малко практически проблеми пред възложителите и изпълнителите на обществени поръчки в Република България от въпроса за участието на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки. Камарата на строителите в България многократно е изразявала критичното си отношение към неудачната и неоправдано рестриктивна законодателна уредба на тази проблематика в националното ни законодателство.
Действащият в момента ЗОП е установил забрана за изменение на договорите за обществени поръчки, която е уредена в чл. 43, ал. 1 от ЗОП. Изменения се допускат само по изключение, в изрично изброените в чл. 43, ал. 2 хипотези, които извън специфичните случаи по чл. 43, ал. 2, т. 5 и т. 6 и случаите на изменение на държавно регулирани цени и промени в законодателството (чл. 43, ал. 2, т. 3 и т. 4) изискват наличие на „непредвидено обстоятелство“, което не води до увеличение на стойността на договора (чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗОП). Съгласно дефиницията по действащия закон „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелствата, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия (пар. 1, т. 14б от ДР на ЗОП).
Понятието „непредвидени обстоятелства“ не се дефинира от действащата Директива 2004/18/ЕО, която ще бъде отменена, считано от 18.04.2016 г. Чл. 31, б. „с“ от Директивата използва сходното, но по същество различно понятие „unforeseeable events”, а именно „непредвидими събития“. Директивата обаче не ползва това понятие за целите на изменения на договорите за обществени поръчки, а само и единствено с цел да определи този изключително лимитиран кръг от хипотези, в които е допустимо възлагане на допълнителна обществена поръчка без обявление. Поради тази причина дефиницията е твърде ограничителна и тя касае само обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени от един добросъвестен възложител при възлагане на поръчката. Логично, същият подход е възприет от чл. 90 на ЗОП. Проверката за наличие на непредвидимост изисква да се установи, че обстоятелството обективно не би могло да бъде предвидено от възложителя при полагане на дължима грижа и да е безусловно необходимо за изпълнение на поръчката. Само тогава може да бъде оправдано едно по правило „неконкурентно“ допълнително възлагане. Същото тълкуване се съдържа и в Методическо указание на Агенцията за обществени поръчки (АОП), касаещо приложимостта на процедурата Договаряне без обявление по чл. 90 от ЗОП, което определя, че:
„Възложителят следва да докаже наличието на непредвидимост. Това понятие не съвпада напълно с понятието „непреодолима сила”, но е в тясна логическа връзка с него. Непредвидимостта обаче не е обвързана с всички условия, обуславящи наличието на „непреодолима сила”. В този случай възложителят следва да докаже, че в първоначалния проект липсват съществени елементи, предполагащи успешното му изпълнение.”
Механично и без детайлен правен и икономически анализ, в разрез с разпоредбите на действащата директива българският законодател е въздигнал наличието на непредвидени обстоятелства в условие за допустимост за измененията на договорите за обществени поръчки по чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗОП, който гласи:
„Изменение на договор за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение:
1. когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага:
a) промяна в сроковете на договора, или
б) частична замяна на дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, или
в) цялостна или частична замяна на стоки, включени в предмета на поръчка за доставка, включително на техни елементи, компоненти или части, когато това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации, като имат технически предимства и/или по-добри функционални характеристики в сравнение със заменяните стоки, или
г) намаляване общата стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дейности“
Нито Директива 2004/18/ЕО, нито Директива 2014/24/ЕС ограничават хипотезите на изменения на договорите за обществени поръчки само до случаи, в които са налице непредвидени обстоятелства. В разрез с Директива2004/18/ЕО, ЗОП не изследва съществеността на изменението, а обуславя допустимостта на същото от критерия за непредвидимост, приложим само в случаите на възлагане без обявление. Това законодателно решение е дълбоко погрешно и противоречи на логиката и здравия разум на инвестиционния процес, международно признатите правила за разпределение на рисковете и предписанията на директивата. Подобно законодателно решение само по себе си създава огромен проблем в обществените отношения, свързани с изпълнението на договорите за обществени поръчки. Тази грешка при всички случаи следва да бъде отстранена при разработването на проекта за нов ЗОП, транспониращ правилата на Директива 2014/24/ЕС.
Ограничаването на възможностите за страните да изменят сключения договор за обществена поръчка съобразно горните хипотези не отговаря както на нормалната житейска и стопанска логика, така и на уредбата на обществените поръчки на ниво ЕС.
Този проблем особено силно засяга обществените поръчки за строителство, тъй като поначало строителният процес е продължителна във времето дейност, характеризираща се с множество рискове, които могат да повлияят на реализацията на проекта, и включваща в себе си различни по вид и естество интервенции и правоотношения (част от които се осъществяват преди инициирането на самите процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство). Разнородните факти и обстоятелства, които могат да доведат до необходимост от изменение на определена част от договора за строителство с цел пълноценната му реализация, на практика излизат далеч извън определението за „непредвидени обстоятелства“, посочено в ЗОП, и съответно извън допустимите изменения на договора съгласно действащия закон.
Така например обхватът на дейностите, необходими за реализиране на обекта на обществената поръчка за строителство, се дефинира в проектната документация (най-вече в инвестиционните проекти и/или техническите спецификации), включена в документацията за провеждането на обществената поръчка. В общия случай, съгласно закона и нормалните договорни практики, отговорността за грешки, несъответствия и пропуски в тази изходна проектна документация се носи от страната по договора, която е осигурила тази документация – т.е. от възложителя. За да се осигури реализацията на пълноценен и функционален обект, каквато в крайна сметка е целта от изпълнението на договора за строителство, при откриването на такива грешки, пропуски или несъответствия в изходната документация в течение на изпълнението на договора за обществена поръчка, е необходимо изходната документация (съставляваща част от договора за обществена поръчка) да се измени и съответно да се внесе промяна и в обхвата на дейностите, които ще се изпълнят по договора, т.е. необходимо е договорът за обществена поръчка да бъде изменен. В практиката по изпълнение на договори за обществени поръчки за строителство са налице множество примери за подобни казуси, но за илюстрация могат да се дадат следните примери:
А) В проекта са предвидени 20 км водопровод, а се оказва, че поради пропуск следва да се изпълнят 21 км.
Б) В проекта е предвидено, че изкопните работи следва да се изпълнят с багер, а впоследствие се оказва, че поради грешна геология се налагат взривни работи (непредвидени като технология) в определен малък участък от обекта.
В) В спецификацията е указано оборудване, което с оглед на реалните изходни данни в хода на работното проектиране, изпълнявано от изпълнителя по обществената поръчка, се окаже негодно.
Г) В резултат на свлачищен процес, неуказан в геоложките изследвания, се наложи изграждането на укрепителни съоръжения (непредвидени в проектната документация).
Изключително трудна задача, дори и за най-блестящите правни и технически „умове“ е да обосноват, че в подобни на гореизложените хипотези са налице „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на § 14б. от ПЗР на ЗОП. С оглед на този текст е ясно, че дори и изходната проектна документация да не е изготвена от възложителите, същите най-малко са длъжни да я проверят, преди да я включат в документацията за провеждане на обществената поръчка Т.е. евентуална грешка в проекта би следвало да се приеме за резултат от бездействие на съответната страна по договора за обществена поръчка и следователно като обстоятелство, което не е „непредвидено“ по смисъла на ЗОП.
Това означава, че в разрез с европейското право и с нормалната житейска логика, справедливост и добросъвестност, следва да изискваме от възложителите постигането на невъзможното, а именно липса на човешки фактор във фазата на подготовка на проектите. На практика не е възможно от възложителя да се изисква да обезпечи пълната безгрешност на проекта и техническата спецификация, включени в документацията за провеждане на обществените поръчки.
Важно е да отбележим, че нито Директива 2004/18/ЕО, нито Директива 2014/24/ЕС не забраняват измененията на сключени договори за обществени поръчки. Още по-малко пък директивите изискват от възложителите да бъдат безгрешни или им забраняват промени на договора, обусловени от допуснати от тях грешки и пропуски.
Едва през 2008 г. Европейският съд въвежда известни ограничения относно възможността на страните по договор за обществена поръчка да го изменят. В бележитото решение от 19 юни 2008 година по Дело C-454/06 (Pressetext) Съдът постановява, че изменението на „клаузите на договор за обществена поръчка“1 е допустимо, когато не е съществено. Съществените изменения на договора не са допустими, тъй като те по същество представляват ново възлагане и следва да бъдат предмет на нова обществена поръчка.
Изменението е съществено, когато:
А) с него се въвеждат условия, които ако са били налице при първоначалната процедура за възлагане, са щели да позволят допускането на оференти, различни от първоначално допуснатите, или да позволят приемане на оферта, различна от първоначално приетата2.
Б) когато значително разширява обхвата на обществената поръчка до услуги, които първоначално не са предвидени3
В) ако променя икономическото равновесие на договора в полза на определения за изпълнител на обществената поръчка участник по начин, който не е предвиден в условията на първоначалната обществена поръчка4.
От горното следва да се заключи, че Директива 2004/18/ЕО предписва по правило свобода на изменението на договор за обществена поръчка, стига същото да не се квалифицира като съществено. В случаите, когато изменението е съществено, следва да се извърши ново или допълнително възлагане по определения в директивата ред.
Новата уредба на материята за изменение на договори за обществени поръчки се съдържа в чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС. Директивата отчита факта, че съществуват противоречиви практики по отношение на промените в договорите за обществени поръчки. Поради тази причина чл. 72 на директивата подробно разписва правилата за изменения в договорите, като хипотезите, в които изменение е допустимо, са ясно посочени в т. 1 и т. 2 на чл. 72. В голяма степен тя прeповтаря решението на Съда по Дело C-454/06 (Pressetext), но и допълнително го развива в т. 4 на чл. 72, както следва:
„4. Изменението на договор за поръчка или на рамково споразумение по време на техния срок на изпълнение се счита за съществено по смисъла на параграф 1, буква д), когато прави договора за поръчката или рамковото споразумение съществено различни по техния характер от първоначално сключените. При всички случаи, без да се засягат параграфи 1 и 2, изменението се счита за съществено, когато е изпълнено едно или повече от следните условия:
а) изменението въвежда условия, които, ако бяха част от първоначалната процедура за възлагане на обществена поръчка, биха позволили допускането на други кандидати, различни от първоначално избраните, или приемането на оферта, различна от първоначално приетата, или биха привлекли към участие в процедурата допълнителни кандидати;
б) изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение;
в) изменението значително разширява обхвата на договора за поръчка или рамковото споразумение;
г) когато нов изпълнител заменя изпълнителя, на когото възлагащият орган първоначално е възложил поръчката, в случаи, различни от предвидените в параграф 1, буква г).“
От горното следва, че съществува приемственост в подхода, който Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/24/ЕС възприемат относно изменението на договори за обществени поръчки, а именно и старата, и новата директива предписват по правило свобода на изменението на договор за обществена поръчка, стига същото да не се квалифицира като съществено. Никъде в текста на чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС изменението на договорите за обществени поръчки не е поставено в зависимост от наличието на „непредвидени обстоятелства“.
С оглед на гореизложеното Камарата на строителите в България счита, че подобно на въпроса относно участието на подизпълнители при изпълнение на договори за обществени поръчки, така и материята на изменението на договори за обществени поръчки през техния срок на изпълнение е достатъчно подробно, точно и разбираемо регламентирана в чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС. Предвидените хипотези на изменение на договори за обществени поръчки не са формулирани рестриктивно, а предпоставят да бъде изследвана съществеността на изменението на договор за обществена поръчка във всеки отделен случай. Изразяваме категоричната си позиция, че при транспонирането на новата директива в националното ни законодателство българският законодател следва да се придържа максимално към текста на чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС, като бъде изоставен ограничителният подход, възприет в сега действащия текст на чл. 43 от ЗОП. Изискването за наличие на „непредвидени обстоятелства“, за да е допустимо изменението на договор за обществена поръчка, не е уредено нито в Директива 2004/18/ЕО, нито в Директива 2014/24/ЕС и е творение изцяло на българския законодател. То създава изключително тежки проблеми при изпълнението на договори за обществени поръчки и особено обществени поръчки за строителство. Коректното транспониране на чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС, без създаване на излишни и стесняващи приложното му поле правила в проекта за нов ЗОП ще бъде сериозна предпоставка за успешното изпълнение на договори за обществени поръчки в Република България.

С УВАЖЕНИЕ,

инж. Иван Бойков
(Изпълнителен директор на Камарата на строителите в България)
1 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2008 година по Дело C-454/06, т. 34
2 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2008 година по Дело C-454/06, т. 35
3 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2008 година по Дело C-454/06, т. 36
4 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2008 година по Дело C-454/06, т. 37
Отговори