Различни позиции относно ролята на публично-частните партньорства (ПЧП) в развитието на пътната инфраструктура очертаха представители на политическите формации в рамките на предизборния дебат, като темата се превърна в една от най-дискутираните.

Танер Али от „Алианс за права и свободи“ подчерта, че при прилагане на ПЧП проектите се реализират по-бързо и дават възможност на държавата да насочи ресурси към други приоритетни дейности.

Сходна позиция изрази и Иван Шишков от „Прогресивна България“, според когото за част от магистралите без готови проекти именно ПЧП е единственият реалистичен вариант за реализиране. По думите му този подход може да гарантира завършеност на обектите и по-добра свързаност, като за останалите проекти държавата трябва да поеме своята отговорност.

Подкрепа за модела заявиха още от „БСП – Обединена левица“, ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“. Владимир Георгиев отбеляза, че ПЧП може да бъде ефективен инструмент за изграждане на инфраструктура, а Николай Нанков подчерта, че подобни проекти вече се реализират и имат потенциал. Ивайло Костадинов даде пример с Гърция, където според него чрез ПЧП за кратък период са изградени ключови пътни връзки.

Коста Стоянов от „Възраждане“се обяви против предоставянето на стратегически проекти на концесия. Той подчерта, че те трябва да останат под контрола на държавата, при ясно планиране както на национално, така и на местно ниво.

Скептицизъм към модела изрази и Павел Стоименов от „Величие“, според когото държавата следва да поеме по-активна роля и да възстанови контрола върху пътната инфраструктура, вместо да разчита на подобни механизми.

Йордан Иванов от ПП-ДБ определи ПЧП като принципно добра практика, но подчерта, че на първо място трябва да бъде защитен националният интерес, а участието на външни партньори да бъде обвързано с безупречна репутация и ясни гаранции.