Ръководствата на КСБ и МРРБ обсъдиха актуални теми на работна среща

Очаква се в кратки срокове предложение относно индексацията на цените

Емил Христов

Ренета Николова

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов проведе работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България. Събитието се състоя в сградата на браншовата организация, а домакин бе председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. В срещата от страна на МРРБ участваха и зам.-министър Явор Пенчев, началникът на ДНСК инж. Лиляна Петрова и началникът на кабинета на министъра Катерина Граматикова.

„Благодаря, че приехте нашата покана. Бих искал да Ви поздравя за изключително сериозния бюджет за регионално развитие - 2,6 млрд. лв., за настоящата година. Ще се радваме на днешната среща да ни представите основните проекти, за които е осигурено финансиране, и от първо лице да чуем старт на кои от тях може да очаква браншът през 2022 г.”, заяви в началото на срещата инж. Терзиев. Той посочи, че Камарата приветства новината, че започват разплащания към фирмите от пътния сектор. „Това е сред важните за организацията ни теми, която се надявам също да можем да коментираме днес“, каза още Терзиев. Той очерта и другите належащи въпроси, пред които е изправен браншът, като растящите цени на строителните материали и нуждата от индексация на договорите, липсата на достатъчно информация за напредъка на НПВУ и оперативните програми, бъдещето на програмата за саниране. „Виждам коректно и добронамерено отношение към бранша от Ваша страна и вярвам, че със съвместни усилия ще преодолеем всички предизвикателства, пред които сме изправени“, подчерта председателят на УС на КСБ.

„Благодаря за поканата. Повечето от темите, които посочихте, засегнахме и на първата ни среща в министерството. Естествено всички те са приоритетни за мен“, заяви от своя страна министър Гроздан Караджов. Той допълни, че първи е докладвал въпроса за индексацията в Министерския съвет. „Проблемът е наистина сериозен и решението му е свързано с необходимостта от промени в ЗОП“, обясни Караджов и посочи, че по темата активно работи междуведомствена работна група, водена от Министерството на финансите, която в най-кратки срокове ще излезе с предложение относно методика за индексация на цените по договорите за строителство.

От страна на Камарата в срещата се включиха: Владимир Житенски, зам.-председател на УС, Любомир Пейновски, член на ИБ и УС, инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на FIEC, Валентин Николов, изп. директор на Камарата, инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ, инж. Стефан Тотев, председател на секция „Високо строителство“ в КСБ, инж. Боян Делчев, председател на секция „Транспортна инфраструктура“ в КСБ, инж. Живко Недев, зам.-председател на секция „Транспортна инфраструктура“ в КСБ, инж. Камен Пешов, председател на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“ АД, Виктор Велев, изп. директор на „Грома Холд“ ЕООД.

Зам.-министър Явор Пенчев, който е представителят на МРРБ в междуведомствената работна група към МФ, заяви, че се е запознал подробно с предложенията на Камарата относно индексацията в строителството. „Не знаем в момента сумата, която ще трябва да се задели от бюджета за покриване на необходимата корекция в цените. В основата за определянето й ще е формулата, по която ще се изчисли индексирането“, поясни той и допълни, че е имало предложения то да е на период от един, три, шест месеца или на годишна база. „За месец е непосилно като административна работа да се извърши корекция по всички договори, които са финансирани с публични средства. Затова по-скоро сме се обединили около вариант за индексиране на 3 или на 6 месеца“, информира зам.-министърът. Той посочи, че все още няма яснота дали индексацията ще обхваща договори в изпълнение или такива, по които дейностите предстоят. „Решаването на един проблем отваря нови пет. Затова разиграваме всички възможни сценарии. Надявам се в рамките на този месец да имаме предложение“, изтъкна Пенчев.

Инж. Благой Козарев подчерта, че решение на проблема трябва да се намери в най-кратки срокове, тъй като

навсякъде строителството е пред спиране.

„И транспортните услуги се увеличават драстично заради горивата, което допълнително поставя обектите в сериозен риск“, каза той. Инж. Козарев допълни, че според бранша най-справедливо е индексацията да става от датата на подаване на офертата, защото това е моментът, в който всеки един строител е преценил, че може да участва на дадена цена. „Надяваме се да срещнем подкрепа за приемането на подобен принцип“, коментира председателят на КС на КСБ.

Изп. директор на КСБ информира че в Камарата ежедневно се обаждат представители на фирми от цялата страна, които с тревога питат какво се случва и какви мерки ще бъдат предприети за справяне със ситуацията, която ги поставя в невъзможност да изпълнят поетите ангажименти. „Важно е да се даде ясен знак от правителството по отношение на индексацията. Тогава браншът ще работи по-спокойно“, подчерта Николов.

На работната среща бе обсъдена и

темата относно дължимите средства за извършена работа към пътностроителните фирми.

„Както знаете, пред ръководството на МРРБ има два големи проблема – те са свързани с ТРП-ата и с ин хаус процедурите. Решението и на двата е изключително трудно“, посочи Караджов. Той информира, че на първо време се е постигнало политическото решение да се разплати половината от дължимата сума на фирмите от пътностроителния бранш – около 640 млн. лв. „Надявам се другата седмица да мога да внеса предложение за постановление в Министерски съвет“, подчерта той. Вицепремиерът добави, че иска да прекъсне практиката в годините назад, когато са били залагани по-малко средства за пътно поддържане. „Сега слагаме ред в тази дейност. Затова в момента в държавния бюджет са предвидени над 1,2 млрд. лв. за текущо поддържане на пътищата“, припомни той. Относно ин хауса министър Караджов посочи, че се очаква доклад от юридическите фирми и с оглед мащаба на проблема ще се търси решение от НС.

„Тази година ще се фокусираме върху пътната безопасност. Пътната агенция ще прегледа маркировката, знаковото стопанство и мантинелите на всички магистрали и пътища първи клас. Освен ремонтите на определени участъци ще направим пълно премаркиране на магистралите и първокласните пътища от край до край. Ще се поставят нови знаци, отговарящи на най-високите изисквания за качество. Всички нарушени мантинели ще се подновят. Опасните участъци с концентрация на пътни инциденти, включително местата, където се образува аквапланинг, ще се ремонтират“, допълни вицепремиерът.

На въпрос на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, дали се планира да продължи Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, министърът отговори, че тя ще се реализира до голяма степен в същия вид, в който се е изпълнявала и досега. „Финансирането ще е от Плана за възстановяване и устойчивост, като очакванията ни са програмата да стартира до края на тази година“, заяви той и подчерта, че

за саниране са предвидени близо 1,2 млрд. лв. без ДДС, като ще има и допълнително над 350 млн. лв. държавно съфинансиране.

„В момента се преценява дали собствениците ще участват под някаква форма, или обновяването на жилищните сгради ще е безвъзмездно както досега“, добави Караджов. Той обърна внимание, че отделно е предвиден и ресурс от 370 млн. лв. без ДДС за саниране на обществени сгради, което ще включва и системи за енергоспестяване.

Любомир Пейновски коментира, че браншът би искал да е по-добре запознат с възможните проекти, които страната ни ще реализира по Плана за възстановяване и устойчивост и по Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021 - 2027 г. „Те ще съвпаднат като срок на изпълнение и ние трябва да се подготвим добре, за да не се допусне забавяне като в предходните два програмни периода, защото то води до един вакуум в сектор „Строителство“, каза той. Пейновски даде заявка, че Камарата е готова да участва активно като партньор в подготовката на проектите по НПВУ и ПРР.

На срещата бе обсъдено и

развитието на ВиК инфраструктурата.

„Нуждите на страната в това направление са за близо 12 млрд. лв., но за съжаление можем да разчитаме само на около 2 млрд. лв. средства от Европейския съюз“, коментира инж. Благой Козарев. Той заяви, че сериозен въпрос е и откъде ще бъде намерен ресурс за изграждането на пречиствателни станции в градовете с население от 2000 до 10 000 души. „Говорим за над 200 съоръжения, които не са заложени в нито една оперативна програма, и не е ясно как държавата ще намери средства за тях“, подчерта инж. Козарев. Той информира, че този въпрос е бил поставен и на Министерството на околната среда и водите, които са отговорили, че това е в ресора на МРРБ.

„Във ВиК сектора наистина са необходими много големи реформи, като сред основните проблеми, които виждам в него, е липсата на кадри“, подчерта вицепремиерът Гроздан Караджов. Според него

модернизацията на ВиК инфраструктурата трябва да върви успоредно с осигуряването на необходимата работна ръка,

която по думите му в момента е изключително ниско платена. „За да искаме реформи във ВиК сектора, е нужно да имаме повече от 15 души, които завършват в момента висше образование в сферата на година. Заради това задължително ще работя в посока увеличение на заплащането в сектора, за да увеличим престижа на професията, защото това е единственият начин да привлечем повече млади хора“, бе категоричен той.

Вицепремиерът изтъкна, че държавата също така трябва да формулира собствен подход за осигуряване на финансиране и развитие на ВиК сектора. „Не може да се разчита само на европейски средства. Поради тази причина съм взел решение да бъдат трансформирани част от парите за пътища и да ги пренасочим към общините с 2 до 10 хил. жители, за да може там, където има вече готови ВиК проекти, да започне тяхното реализиране още тази година“, съобщи Караджов.

На въпрос от инж. Камен Пешов, дали се планират инвестиции за язовири за питейна вода, вицепремиерът отговори, че на този етап не се предвижда изграждането на нови.

В края на срещата двете страни се разбраха да се организира отделна среща със зам.-министър Деляна Иванова и Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, на която да бъдат поставени актуалните проблеми пред ВиК сектора и да бъде дискутирана визията за програмен период 2021 – 2027 г.