Пътна безопасност

Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББА „Пътна безопасност“ и член на КС на КСБ: Вложените средства за пътна безопасност са инвестиция, а не разход

Необходимо е да бъдат увеличени парите за превенция

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Д-р Иванов, какво е необходимо да се предприеме в нашата страна за намаляване на травматизма по пътищата?

През 2010 г. с група колеги и съмишленици регистрирахме Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, като от доста години преди това се занимавам с въпроси, свързани с пътната безопасност. Може би опитът, който натрупах през тези над 30 г. в участие и организиране на мероприятия, семинари, конференции, изложения, кръгли маси в страната и чужбина, ми показва, че в дъното на всичко стои невежество, неграмотност и нежелание за минимално осведомяване и образованост на хората относно безопасността им на пътя. Продължавам да се учудвам на факта как всички ние от най-ранна детска възраст, а и до края на дните си, сме участници в движението по пътищата като пешеходци, велосипедисти, пътници, шофьори и в същото време огромна част от обществото не иска да положи минимални усилия, за да се ограмоти, образова или дообразова как да пази собствения си живот, този на близките си и на околните.

Нека всеки от читателите Ви само за миг се замисли колко време от последното денонощие, седмица или месец е участвал в движението по пътищата и колко време е отделил да прочете и научи нещо повече за това как да живеем в едно по-модерно общество и безопасна пътна среда. Колко време е прекарал в разговор и за възпитание на децата или внуците си, че трябва да бъдат непрекъснато внимателни на пътя, и то през целия си живот. Например ако те убият на пешеходна пътека, където си бил с предимство, какво значение ще има фактът, че си имал право на предимство?

Какво е мнението Ви за последните промени в Наказателния кодекс, касаещи нарушенията по пътя, които вече се прилагат. Ще помогнат ли тези изменения за намаляване на пътнотранспортните произшествия у нас?

Последните промени в Наказателния кодекс са в сила от 04.08.2023 г. Необходимo е време, за да се оцени колко успешни ще бъдат.

Представители на всички слоеве на обществото и огромен брой експерти се изказаха по темата и с изненада откривам колко много граждани се плашат повече от това да не им се отнеме превозното средство, отколкото от възможността да се превърнат в убийци в един миг, докато управляват автомобила си, налели в себе си алкохол или взели забранени от закона вещества.

Типично за нашия манталитет е да търсим как можем да заобиколим закона, да „минем метър“. Дори съм чувал от познати с висок социален статус и хора, които в едно по-развито общество трябва да служат за пример, да споделят, че трябва да си закупят по-евтини автомобили за евентуално отнемане, когато вечер излязат от ресторант или бар, вместо това да шофират трезви или да използват такси, drink and drive или помощ на приятел или близък от семейството.

Според Вас необходима ли е нова политика за осигуряване на по-висока безопасност по нашите пътища?

През 1997 г. Швеция приема с решение на парламента интегрирания подход „Визия нула“ жертви от пътнотранспортни произшествия. Оттогава този подход за пътна безопасност се въведе в множество страни, принципите му се спазват и това очевидно дава много добри резултати. България също прие „Визия нула“ през 2021 г. с постановление на Министерския съвет. Трябва да се придържаме към основните принципи на този интегриран подход. Част от него и може би най-важната е, че ние трябва да започнем от образованието в областта на пътната безопасност от най-ранна възраст.

На първо място най-важното за едно общество е както да пази децата си да растат в безопасна среда, така и да ги образова и възпитава, използвайки за това детската градина – за всички нейни групи, и училищната система - за всички класове. От съществено значение е семейната среда и личният пример, който всеки от нас дава. Да се опитаме да създадем бъдещото поколение българи – образовано и високоинтелигентно, с висока култура и ценностна система, така както успяват във Франция, Германия, Австрия, Италия и другите развити общества, към които ние, българите, сме направили своя цивилизационен избор.

Оптимист съм. Все повече българи служат, работят, пътуват непрекъснато в служебни командировки или екскурзии и почивки в тези общества и се надявам всички да поискаме да изградим нашето по подобен начин, започвайки от себе си и примера, който даваме на младите.

Как оценявате състоянието на пътната мрежа в България?

Стара китайска поговорка гласи: „Всеки обича да строи, но никой не обича да поддържа“. Цитирам по памет.

Пътната ни мрежа, като всяка друга инфраструктурна мрежа в България (жп, водопроводна и канализационна, пречиствателни станции, електропреносна, газова и т. н.) не е достатъчна и очевидно не се поддържа в задоволително добър вид, нещо за което не бих обвинил нито един управител или служител на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ние като граждани трябва да разберем, че за да имаме повече, по-качествена и по-поддържана пътна мрежа в страната, е необходимо време, достатъчно средства и човешки ресурси, а също и много добра и устойчива политика в областта за дълги години напред, търпение да я изградим по възможност без политиканстване на дребно.

Често обществото ни не може да чуе експертите и научната общност, както и да почерпи от международния опит относно инфраструктурата, нейната надеждност и безопасност, която е и елемент от националната сигурност на страната. Политици от всички нива и от целия политически спектър им отнемат думата, без да имат достатъчна компетентност за това. Сигурно по този начин се постигат някакви политически цели, но не и подобряване качеството на инфраструктурата.

Какви кампании, свързани с пътната безопасност, планирате да реализирате в оставащите месеци на 2023 г.?

До края на годината предстоят множество събития, на които Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ ще вземе участие съвместно с международни партньори и институции.

На 25 и 26 септември в Уиндзор ще се включим в мероприятие, организирано от iRAP и RAP на Обединеното кралство, на което ще бъдат споделени най-добрите практики и стратегии за постигане на амбициозни национални, европейски и глобални цели за пътната безопасност. Двудневното събитие ще се фокусира върху управлението, приоритизирането, проектирането и финансирането на подобрения за пътната инфраструктура.

Ще посетим XXVII Световeн пътен конгрес, организиран от PIARC (Световната пътна асоциация), който тази година ще се проведе между 2 и 6 октомври в Прага. На конгреса ще имаме възможност да участваме в дискусии във връзка с текущите тенденции и предизвикателствата пред безопасната инфраструктура по целия свят.

В рамките на събитието ще участваме в семинара за иновации на iRAP, който ще събере на едно място лидери и експерти в областта на иновациите, технологиите и инвестициите, свързани с пътната безопасност.

Предстоят и мероприятия, които Сдружението ще организира в страната.

На 19 и 20 септември 2023 г. ще се състои Деветата годишна конференция „Безопасна инфраструктура“. На 18 и 19 октомври предстои кръгла маса за най-добри практики и последни тенденции за пасивна пътна безопасност и новости в пътноограничителните системи.

Също така продължаваме да заснемаме нови и все по-интересни епизоди за онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“. Вече имаме над 250 заснети и излъчени видеа. За повече осведоменост на гражданите по темата за пътната безопасност специално създадохме социалните ни профили в Instagram и във Facebook, както и на интернет сайта ни vizianula.com, на които постоянно публикуваме интересни материали, интервюта и статии.

Споменахте, че предстои традиционната годишна конференция, посветена на пътната безопасност, която ­ББАПБ организира. Какъв ще е фокусът й?

На Деветата годишна конференция „Безопасна инфраструктура“ на 19 и 20 септември 2023 г. в „Гранд Хотел Пловдив” са поканени и очакваме над 300 представители от държавната администрация, неправителствени организации, експерти и специалисти по пътна безопасност, както и собственици и управители на частни фирми с дейност в областта на пътното строителство, поддържане и безопасност.

Традиционно на нея даваме възможност и отделяме достатъчно време за дискусии, на които се обменя значителен обем информация от съществено значение за пътната безопасност. В края на събитието приемаме заключителна декларация от името на всички участници във форума въз основа на създадената организация, поставените въпроси в докладите и по време на дискусиите, която е полезна както за всички делегати на конференцията, така и за държавната и общинските администрации. Изводите, зад които участниците се обединяват, изпращаме на заинтересованите институции, а вестник „Строител“ като основен медиен партньор ги публикува на страниците на печатното издание и в интернет сайта си www.vestnikstroitel.bg. Тук е мястото да благодаря на всички фирми, които чрез спонсорството си помагат за успешното протичане на двудневния семинар.

Доколко ремонтите на пътната мрежа и поддръжката на маркировките са важни за безопасността? Какво е мястото на превенцията?

Поддръжката на пътната мрежа е в правопропорционално отношение с пътната безопасност. По-лошото и по-слабо финансираното поддържане означава повече жертви и обратното – добро, качествено и навременно поддържане е равно на намаляване на жертвите и убитите от пътнотранспортни произшествия. На конференцията в Пловдив ще имаме изключително интересна лекция, която ще ни бъде изнесена от проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в Университета за национално и световно стопанство. Тя ще представи доклад пред всички участници колко милиарда лева годишно губи обществото ни извън чисто човешките болки и страдания в семействата на над 600 души годишно загинали и хиляди тежко пострадали, които никога повече няма да имат пълноценен живот. Горещо препоръчвам на вестник „Строител“ да направи интервю по темата с проф. Николова.

В какво трябва да бъдат вложени според Вас събраните средства от тол такси през 2023 г.?

Съгласно чл. 44б, ал. 1 от Закона за пътищата, приходите от винетни и тол такси влизат в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, а в чл. 49 е написано, че от бюджета на Агенцията се финансират следните разходи: изграждане, ремонт и поддържане на републиканските и общинските пътища; проучвателни, проектни и научноизследователски разработки по тях; национални и общински програми за повишаване на безопасността на движението по републиканските и общинските пътища.

Средствата от винетните и тол са такси. Таксата се заплаща за използването на услугата „път“ и по дефиниция трябва да се използва за пътя, тоест за услугата, за която се заплаща. Това не е данък, който трябва да влиза в общия републикански бюджет и да бъде разпределян за други цели и нужди. Най-добре е в по-голямата си част средствата да бъдат разходвани за ремонт и добро поддържане на пътищата. В началото на интервюто ме попитахте за промените в Наказателния кодекс във връзка с измененията на глобите и наказанията, касаещи нарушенията по пътя. Тук бих посъветвал и препоръчал всички събрани средства от глоби за годината, а те никак не са малко, да бъдат реинвестирани в пътната безопасност чрез ведомствата, отговорни за политиката в тази област, а именно: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Агенция „Пътна инфраструктура“.

Необходимо е да увеличим средствата за превенция. Всички ние, гражданите и управляващите, трябва да разберем, че вложените средства за пътна безопасност са инвестиция, а не разход, който според експертите на Световната банка се възвръща много бързо – между седем и петнадесет пъти в различните държави за кратък период.

Вие сте член на Контролния съвет на КСБ. Кои са най-важните направления, в които трябва да се развива дейността на Камарата?

КСБ има изключително важна роля за защита на интересите на строителния бранш. Много са направленията, в които се работи, в това число подобряване на законодателството, активен диалог с централната и местната власт. За мен най-важният приоритет на Камарата е утвърждаването на авторитета на българския строител в обществото. Трудът на строителя е благороден и от полза за всички, трябва да получи заслуженото му признание и уважение. В тази връзка искам да благодаря на изданието на КСБ - вестник „Строител“, за усилията, които екипът полага в това направление.

Казахте в. „Строител“, четете ли изданието и имате ли препоръки към нас?

Редовно чета печатното издание на в. „Строител“, а когато нямам достъп, защото пътувам, чета публикуваните онлайн броеве на интернет сайта на медията.

Считам, че вестникът има много важна роля, защото работи за поддържането и защитата на интересите и авторитета на строителите в обществото, представя и популяризира политиките на Камарата на строителите в България и становища по актуални за сектора теми.

Благодаря на целия екип на изданието и пожелавам на всички все повече нови творчески успехи!