Пътна безопасност

Инж. Калоян Карамитов, урбанист: Добрата градоустройствена практика е транзитният трафик да бъде извеждан от централната част и дори извън градовете

Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите от целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на общественозначимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартират съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея ще бъдат поставяни проблемите на пътната безопасност, ще се дава гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, ще се разглеждат загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми ще е постигането на „Визия 0“ - интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ ще представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББАП „Пътна безопасност“. Целите разговори ще могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg.

В този брой Ви представяме урбаниста инж. Калоян Карамитов.


Инж. Карамитов, безопасността на движението опира и до урбанистиката. Бихте ли казали какво представлява тя?

Урбанизмът е специалност, която е насочена към градското планиране и управление. Занимава се в голяма степен с планиране на градове, територии, региони, изобщо с физическото пространство. Тя дава решения, които водят в крайна сметка до по-добри градове с по-високо качество на живот, по-добре организирани транспортни системи, по-добре разположена зелена система сред кварталите и т.н.

Значи нещо като създаване на хармония между превозни средства, хора, техните интереси в района, в който живеят.

Да, но урбанистите се занимават и с регионална политика и регионално развитие, изобщо със селищните системи в една държава, кои градове са водещи, кои не толкова, кои да се стимулират и как. Някои могат да се насочат към малко по-високо регионално ниво, което е свързано повече с икономическото развитие, други към градовете, трети урбанисти могат да се занимават с градския дизайн, тоест с дизайна на площада и на улицата, така че да бъдат по-безопасни и комфортни. Сферата е доста широка, но пространството винаги присъства като аспект.

Движението в едно населено място особено в голям град е доста сложно, има пешеходци, велосипедисти и автомобили, градски транспорт и т.н. Доколко в урбанистиката проблемът безопасност съществува?

Безопасността е застъпена до голяма степен. Урбанистите са urban planners, но те могат да бъдат и transport plannerts. Планирането на транспортните системи включва и организиране на различните видове транспорт, било то автомобили, споделени превозни средства, градски транспорт, велосипеди, пешеходци. Безопасността би трябвало да бъде ключов елемент, водещ в това как ние организираме целия транспорт, цялото придвижване, дори бих казал цялата мобилност – движението между отделни квартали на хора, на стоки, така че да се случва по безопасен начин. За всеки човек е много важно да се движи. Видяхме по време на пандемията, че изолацията не ни се отрази много добре на психиката, и осъзнахме, че мобилността е изключително важна. Ако човек не може безопасно да живее и да се движи в един град, това е знак, че той не се управлява добре в аспекта мобилност.

Тоест говорим за качеството на живота и към него добавяме катастрофите, които се случват. Никой не тръгва, за да предизвика ПТП, явно има проблеми в познанията на хората, а и инфраструктурата трябва да им помага и да ги регулира правилно. В този дух какво бихте казали за тъй наречените 30-километрови зони?

За мен те са много добър подход, с който да се ограничи скоростта на автомобилите, особено в жилищни квартали. Това, че разполагаме с превозно средство, което може да вдигне 100-200 км/ч на магистралата, не означава, че трябва да го правим в градски условия. Концепцията за град за хората, в която пешеходците са на първо място, е изключително добре приложима в повечето западни страни. Все повече и повече градове я следват – насърчава се пешеходното движение, хората са в комфортна безопасна градска среда, а автомобилите се ограничават, така че да не представляват заплаха за гражданите.

„Зона 30” не е просто един знак, който да се сложи на входа на жилищния квартал. „Зона 30” трябва да бъде отразена в дизайна на самото пространство, на кварталите, на улиците, които да бъдат проектирани и реализирани по начин, който не позволява колите да се движат с висока скорост. Дори да има знак, ако лентите са широки, ако няма препятствия, автомобилите ще се движат с максималната позволена скорост. Затова е важно „Зона 30” да върви с няколко мерки, например разширяване на тротоарите в кръстовищата, радиусът на които да бъде намален, така че да не се позволява висока скорост при завой. Необходимо е да бъдат приложени повдигнати велоалеи и такива през пешеходни пресичания. Мога да дам пример с дизайна, който виждаме на много места – между две артерии да се реализира цял тротоар и по-малките пресечки за тях да нямат свързване на нивото на улицата, а да са като продължаващ легнал полицай, за да може самите автомобили при включване в булеварда да са наясно, че стъпват на пешеходно пространство, и да намалят скоростта си. Изключително интересно е, че в София има такъв тротоар, реализиран по продължението на бул. „Христо Ботев“ в няколко отсечки.

В специалността, в която работите, има ли аналог на транзит, който да минава през центъра на града, както е в София?

Добрата градоустройствена практика е транзитният трафик да бъде извеждан от централната част и дори извън градовете с магистрали, които ги заобикалят. Така центровете остават за пешеходците, хората могат да се разхождат спокойно, да се наслаждават на сградите, площадите, парковете и изобщо на градската среда. За съжаление в София не е така, защото магистралата с най-много движение - „Тракия“, се влива директно в бул. „Цариградско шосе“ и води трафика направо към центъра на столицата. Това от градоустройствена гледна точка е пагубно. Виждаме, че всъщност автомобилният трафик, свързващ два района, разположени от западната и от източната част на центъра, минава транзитно през него, инфраструктурата насърчава това.

Което води до допълнително замърсяване, задръствания, нервност и усложняване на живота в центъра на града. За да се избегнат тези проблеми, може би трябва да се обърне внимание на ринговете, които да свързват отделните райони на столицата.

Необходими са редица мерки, например затварянето от днес за утре на отсечка, която се използва интензивно, не е решение. Едно от тях със сигурност е изграждането на рингове, било то между Сточна гара и Централна жп гара, или по ул. „Тодор Каблешков“. Този тип инфраструктурни решения са ключови, тъй като София е така развита, че за да се стигне от един квартал до друг, трябва да се мине през центъра. Ринговете са задължителен елемент, но освен това е важно и развитието на обществения транспорт. Няма как да очакваме намаляване на автомобилния трафик, ако ние не стимулираме градския транспорт и не го правим по-бърз.

Статистиката показва, че колкото по-малко автомобили се ползват на глава от населението, толкова повече намаляват катастрофите. Трябва да се развива цялата система на градския транспорт. Не само метрото, но и трамваите, тролеите, автобусите е важно да постигат по-висока скорост.

Какво бихте препоръчали на водачите, за да стигат винаги успешно до там, закъдето са тръгнали?

При движението си в града хората трябва да бъдат нащрек, особено когато са в автомобил, да са наясно, че това превозно средство не е просто за забавление, то наистина има своята тежест и опасност спрямо другите. В последните години данните показват, че в София може би около половината от жертвите на пътя са пешеходци. Инцидентите не са се случвали при сблъсък на трамвай с пешеходец или на велосипедист с пешеходец, ами на автомобил с пешеходец. Затова ако искаме по-безопасни градове, трябва да насочим вниманието си към най-сериозните причини, а шофьорите да бъдем по-внимателни.

Надявам се, че хората ще се вслушат в думите Ви и ще коригират поведението си, а тези, които се занимават с градоустройство, ще създават по-добри условия.

Гражданите трябва да бъдат малко по-осведомени и внимателни, но е важно и хората, които управляват града, да създават такива условия, че рисковете да се минимизират. Често в статистиката като причини за ПТП виждаме невнимание, висока скорост, алкохол в кръвта, тоест те са свързани с шофьорското състояние. Но е ключово и самата инфраструктура да бъде изградена така, че тези условия да не влияят цялостно.

Страницата подготви екип на в. „Строител“