Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите от целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на общественозначимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартират съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея ще бъдат поставяни проблемите на пътната безопасност, ще се дава гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, ще се разглеждат загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми ще е постигането на „Визия 0“ - интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ ще представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББАП „Пътна безопасност“. Целите разговори ще могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg.

В този брой Ви представяме проф. д-р инж. Чавдар Колев, преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Той е специалист в сферата на пътното строителство, свлачищата, насипните конструкции и други, автор на редица монографии, една от които „Насипни конструкции, или защо има вълни по нашите магистрали“.

Проф. Колев, какво представлява монографията Ви „Насипни конструкции, или защо има вълни по нашите магистрали“?

Това е техническа литература, в нея има формули и схеми, графики, правила, но започвайки да я пиша, в тематиката вътре, в съдържанието, което излагах и с което всъщност се обосновават теоретично методите за анализ, проектиране и строителство на насипи, на високи насипи, разбира се, виждах, че тези неща на практика много рядко биват прилагани у нас. Това е основната причина за вълните, които се появиха на редица пътни участъци. Най-важното в тази книга е водещата роля на земната основа и на основата изобщо, за да може конструкцията да бъде устойчива, стабилна и така нататък. И това се отнася и за пътища, и за жп линии, за сгради, за всичко. Най-тясната ми специализация е професор по земна механика и фундиране.

В този ред на мисли какво смятате за състоянието на пътищата и за пътната безопасност?

Аз гледам от строителна гледна точка нещата. Ако не е добър пътят, ако е на вълни, ако е неравен, ако поддава и прочие, движението постепенно ще се влошава и това са предпоставки за произшествие. В строителството за разлика от машиностроенето и приборостроенето има съществена разлика по отношение на така наречената теория на надеждността. Тя е измислена за приборостроенето и машините и там основната категория е отказ. Тоест машината, както си работи, изведнъж може да откаже, да спре да работи, нещо се поврежда, това много често се случва, както и във всички други прибори. В строителството такъв внезапен отказ не е характерен, има постепенен отказ. Дължи се на влошената дълготрайност на строителната конструкция. При появата на вълни идва проблемът с безопасността на пътищата.

Защо според Вас има недостиг на кадри в специализираните структури, свързани с транспортната мобилност и пътната безопасност?

Проблемът е актуален навсякъде в световен мащаб. Доброто изключение е далечна Азия, там няма недостиг на такива кадри, но в Европа и на запад, и у нас е така. В съвременната ера на информационното общество младите хора получават наготово всякакви данни от целия свят на мобилния си телефон и превръщайки се в потребители, в user-и, те престават да мислят за математика. Просто това им изглежда абсолютно излишно усилие и така произтичат всичките останали неща. Ще попитате хората в сферата на информационните технологии не работят ли с математика. Да, използват я, но тя става все по-малко необходима. Все повече новите разработки сега са в сферата на лингвистиката и други такива науки, които безспорно са много важни и интересни, но не са математически подплатени.

За да дойдат при Вас хора, които да обучите, някой преди това трябва да им запали любопитството към математиката. Нашето впечатление също е, че някакси децата не разбират защо и какво практическо приложение би имала математиката в живота им.

Във физиката има едно понятие критична маса и то е валидно и в обществото, и в образователната система, когато в университета има достатъчно студенти и в училището достатъчно ученици – 15-20% максимум пълни отличници, водещи, такива с мерак, за които си струва да работиш. Обикновено има няколко двойкаджии, които никой не ги взема под внимание, има по-широка средна маса, въпросът е дали в нея са тройкаджии. Защото ако са тройкаджии, нищо добро не ни чака.

Какви според Вас мерки трябва да се предприемат за намаляване смъртността по пътищата?

На първо място – по-строг надзор и с по-висока взискателност от страна на възложителя към качеството на изпълнение на пътната инфраструктура. На второ място – подобряване на дисциплината на водачите.

Тъй като говорим за намаляването на жертвите по пътищата, ще споделя един доста фрапиращ факт. Знаете, че когато трябва да бъде ремонтиран път или магистрала, се прави заснемане от геодезисти. Те тръгват да мерят дадено трасе, като част от тяхната задача, съгласно изискванията и нормите, е на всеки 10 м да забиват в асфалта т.нар. геодезически пирони. С тях маркират определени точки, необходими за измерването. Това се прави независимо колко е натоварен пътят – те дебнат в определен промеждутък от секунди да забият пирона. Въпреки че задължително се слагат временни табели с информация, че се работи и трябва да се намали скоростта, през миналата година четирима геодезисти са блъснати от автомобили и са загинали на място. Дисциплината на водачите е извън всякаква критика. Как може това да се преодолее? С високи технологии и използването на дрон. Дронът минава над съответната територия, заснема я с много добра точност, включително и характерни точки, и се прави модел. Не е необходимо някой да ходи да забива пирони и да рискува живота си. Но за да се случи това, трябва да се промени нормативната уредба и да отпадне задължението на геодезистите да маркират определени точки на пътя. Тоест важни са две неща – първо, да се въведе технологията, и второ, да се отмени задължението.

Друг фактор, свързан с безопасността, е техническата проверка на състоянието на пътя. Доколкото знам, много рядко, и то само за определени участъци на първокласни пътища и магистрали, се възлагат поръчки на специализирани лаборатории, които в България са максимум две-три, но въпреки това имат капацитет да измерват параметрите на пътищата. Те проверяват носимоспособност, равност, гладкост и други чрез специализирани автомобили с модерна електроника в тях. Разполагат и с георадари, които заснемат каква е настилката, колко е дебела, какви пластове има и т.н. Тези данни се взимат, от една страна, напълно безопасно – голям автомобил се движи, без да застрашава движението, от друга – много бързо получаваме точно измерване. То дава резултати за куп физически и механични параметри на конструкцията, по които грамотният инженер много лесно може да направи анализ и да оцени състоянието на настилката и степента, до която тя е износена и още колко живот й остава. Специализирани автомобили не се използват на по-ниските категории пътища – втори и трети клас, освен по някакво изключение. Мнението ми е, че ако тази практика, която е стандартна за много страни по света, бъде прилагана ежегодно или на определени експлоатационни периоди за цялата инфраструктура, то ние ще придобием доста по-различна картина. С използването на нови технологии планирането на ремонтите и поддържането на пътната мрежа ще се прави на строга научна математическа основа.

В края на разговора какво бихте казали на деца, които имат интерес към математиката и биха се насочили към инженерна специалност?

Да повтарям, че математиката е майка на всички науки, смятам за излишно, но то продължава да е така. Математиката е трудна, когато човек не я обича. Ако я заобича, учителите трябва да помогнат за това, тя ще бъде потребност, ежедневие. Не бива да мислим, че цялото висше образование е само математика, то е основано на нея. В крайна сметка професията на инженера дава възможност да твориш.