Д-р Милен Марков, държавен експерт в ДА „Безопасност на движението по пътищата“: Трябва да реорганизираме транспортно-комуникационните схеми така, че да направим градовете по-безопасни

Д-р Марков, бихте ли ни запознали с проекта Baseline на Европейската комисия, който осъществи ДАБДП? Какво представлява? Какъв е обхватът му?

В световен мащаб безопасността на движението по пътищата се измерва чрез броя на загиналите и на тежко ранените. Тези показатели не са достатъчни, за да разберем малко повече по отношение на факторите, които влияят върху настъпването на пътнотранспортни произшествия. Затова ЕК финансира проект Baseline, който цели измерване на ключови показатели за ефективност на политиката по безопасност на движението по пътищата, и въз основа на тях страните членки да могат да взимат информирани решения по отношение на приоритизиране на това кои мерки са по-важни за подобряване на безопасността. В България това се прави за първи път. В рамките на проекта Baseline бяха измерени 6 ключови показателя, пет от тях са поведенчески и един касае безопасността на автомобилния парк. Поведенческите са употреба на алкохол, управление на моторно превозно средство с превишена скорост, поставяне на обезопасителни колани, носене на предпазни каски от велосипедисти и мотористи и използване на мобилни телефони по време на пътуване, което е показател за разсейването на водачите.

Изследването бе проведено на 282 локации, обхвана повече от 5000 часа наблюдение на 226 000 превозни средства. По него работи екип от 33-ма специалисти по социология, по статистика, по автоматизирани технически средства и системи за контрол, по безопасно движение по пътищата, по транспортно строителство. Локациите бяха определени по специална методология, след като се направи преглед на пътищата в населени места, извън населени места и на автомагистралите в страната. На случаен принцип бяха избрани участъците, на които да се проведат наблюденията. Важно беше да се позволи на участниците в движението сами да изберат скоростта, с която те се чувстват най-безопасно. Тоест не трябваше да има пътни знаци за ограничаване на скоростта, както и изкуствени неравности, камери или известни полицейски постове близко до тези места, както и строителни обекти.

Ако водачите ползват навигация Waze, която показва патрулни автомобили, това със сигурност променя поведението им.

Така е, затова след като всички първични данни бяха събрани, трябваше да се направи вторична обработка и да се проверят за смисленост, за пълнота не само по отношение на промяна на поведението, но и да се вземат предвид техническите спецификации на уредите за измерване, с които работехме, тъй като те също имат своите ограничения. По отношение на скоростта сме наблюдавали над 30 000 превозни средства – разгледали сме всяка една снимка, за да преценим дали коректно е регистрирана скоростта, дали тя отговаря на пътната ситуация. Част от данните, за които е станало ясно, че не са логични, са отстранени. Освен това, за да имаме статистически значими резултати за цялата територия, изследванията включиха 28-те области на страната, шофьорите бяха във всички възрастови групи, а наблюденията бяха правени през всички часови диапазони на цялата седмица.

Превишаването на скоростта е сред най-масовите нарушения по пътищата. Какви са резултатите в това направление?

Те са много стряскащи. По автомагистралите 10% от водачите си позволяват да превишават скоростта, по пътищата извън населените места – 7% от шофьорите правят такова нарушение, а най-страшни са резултатите в населените места – 55% управляват превозните средства със скорост по-висока от 50 км/ч. Стряскащо е, защото при удар на пешеходец с 80 км/ч, каквото рисково поведение наблюдаваме по всички видове улици в рамките на градовете, има 100% вероятност за смърт. Две трети от ПТП настъпват в градовете.

Резултатите са изключително показателни за това, че е нужно да се предприемат мерки по отношение намаляването на скоростта. Годишно издадените фишове от Пътна полиция за превишаване на скоростта са около милион.

При толкова много фишове защо не се променя поведението на хората? Каква е причината – малка е сумата, не ги получават навреме и могат да не платят?

Действително трябва да се повишат сумите, те постепенно се увеличават, важно е да се подобри и връчването на фишовете. Това са ключови фактори, но според мен трябва да говорим и да осъзнаем, че тези хора сме ние, наши приятели, познати, роднини. Те всеки ден сядат зад волана и се превръщат в потенциални убийци. Трябва да поставим този проблем на обществена дискусия и открито да заявим, че не може така да продължават нещата. Нужни са не само разговори, а да направим така, че нашите градове да са по-безопасни. Да разберем, че скоростта убива, и затова трябва да преорганизираме движението в населените места.

Мобилността на всяко общество е мерило за икономическото му развитие, но едновременно с това тя трябва да е безопасна.

С колко се превишава скоростта, какво показва изследването?

Дисперсията на скоростта, тоест най-високото и най-ниското отчетено от нас нарушение, показва, че има двойно и повече от двойно увеличение на скоростта, и то от всички видове превозни средства. На някои пътища лекотоварни автомобили се движат с над 150 км/ч в населени места. Това е безумно и неслучайно казах, че превишаването на скоростта се е превърнало в модел на поведение за всички. Трябва да реорганизираме транспортно-комуникационните схеми така, че да направим градовете по-безопасни за нас. Чисто урбанистично те са планирани през 50-те и 60-те години на миналия век, като централно място в тези модели е автомобилът. Крайно време е да разберем, че основното място е на човека.

Добре е да помислим изключително сериозно за въвеждане на обща забрана или за максимална скорост на движение от 30 км/ч, което не означава увеличаване на времето за пътуване за хората. По градските магистрали може да се шофира бързо, но в кварталите, където живеем и където играят децата ни, не. В Закона за движението по пътищата е записано, че в жилищните зони децата могат да използват пътя за игра по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства. Трябва да се намали пътният габарит и да се разширят тротоарите, да се измислят визуални и физически мотиватори, които да подтикват шофьорите да управляват автомобилите по-спокойно, да се намалят конфликтните зони. Това са мерки, които на пръв поглед изглеждат изключително сложни и отнемащи много дълго време, но не е така, изпълнимо е в рамките на няколко години.

Какво ще се постигне с разширяване на тротоарите?

Не само че ще имаме повече място за пешеходци, но ще подобрим и качеството си на живот, защото ще можем да разположим растения, които да обират вредните емисии и шума от автомобилните двигатели.

Важно е да кажем и няколко думи по отношение на паркоместата. Знаете, че не само в големите градове, а и в повечето населени места има сериозен проблем с паркирането. Стесняването на габарита на пътища ще позволи да се разположат шахматно по улиците паркоместа така, че да не се даде възможност на водачите в една права отсечка да развиват твърде високи скорости.

Тоест това ще е достатъчно, за да се намали скоростта, без да има ограничение?

Точно така, просто поставянето на знаци или промяна на маркировката не е достатъчно. Допълнително е важно да разгледаме пешеходните пътеки. Някои започват и свършват в нищото, други са на улици с по три ленти и са без спасителни острови. Имаме пешеходни пътеки, които не са осветени, включително и на светофарите. Няма регулация, която да задължава осветяване на пешеходните пътеки или на местата, на които пресичаме на светофар. Това е голям проблем, нощем пешеходците са невидими за водачите и много пътнотранспортни произшествия с тежко пострадали и дори със загинали настъпват точно поради тази причина.

Внимание трябва да се обърне и на входно-изходните места на довеждащите улици на квартала. Когато излизаме от тях и влизаме в улични магистрали, е необходимо управление на трафика, което да не позволява натрупване на автомобили.

Ключово е да помислим и за конфликтните зони, където имаме пътни потоци с различен състав, които се пресичат. Това са места около детски градини, училища, университети, медицински заведения, молове и т.н. Различните пътни потоци са предпоставка за настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия. Не е кой знае колко сложно да се въведе управление на трафика, да се променят транспортно-комуникационните схеми и човекът да се постави в центъра на този транспортен модел. Можем да го направим, много градове в Европа и по света го правят и няма такъв, който да се е отказал. Въпросът е да се подходи интелигентно.