Инж. Бернаа Чаушева, докторант в УАСГ: Инфраструктурата на бъдещето трябва да е дигитализирана

Инж. Чаушева, като млад инженер как оценявате ситуацията по нашите пътища?

В последните години автомобилното движение е все по-натоварено, то е с около 40% по-интензивно. Очаква се в следващите 5 г. да се увеличи с още толкова. Наскоро четох една статия, която разглеждаше периода 2005-2035 г. и в нея се посочваше тенденцията броят на моторните превозни средства да нарасне 13 пъти до 2035 г. Тази висока интензивност естествено води до по-напрегната пътна обстановка, която изнервя водачите. Винаги някой бърза за някъде. Шофьорите се опитват да наваксат времето, което са изгубили в задръстване, ускорявайки автомобила си при първа възможност, съответно надвишават допустимата скорост на движение, което е сериозна предпоставка за възникване на ПТП.

До каква степен пътната инфраструктура има отношение към пътнотранспортните произшествия?

Рядко тя може да бъде основание, но често наблюдаваме участъци с концентрация на ПТП. През тях преминават много хора с различна психика и умения, но там се случва нещо, което кара водачите да катастрофират. В такива трасета трябва да се търси причината за ПТП – дали геометрията на пътя е проблем или маркировката, има ли достатъчна видимост на знаците, може би неизчистено крайпътно пространство създава рискове и т.н.

Най-важното за един път, за да бъде безопасен, е да бъде проектиран по такъв начин, че ние ясно да разбираме какво ни очаква и какво се иска от нас. Доста често водачите се подвеждат, неразбирайки какво се очаква от тях. Поставянето на много знаци на близки разстояния не е добра практика, защото човешкият разум не може да асимилира информацията толкова бързо и да реагира навреме, за да постъпи правилно. Затова колкото по-опростена е маркировката и сигнализацията, толкова по-добре.

Все повече се говори за активна и пасивна безопасност при автомобилите. Какво значат тези термини, когато ги отнесем към инфраструктурата?

Активната безопасност включва елементите, които ни предпазват от евентуално настъпване на ПТП, а пасивната – тези, които ни защитават от фатален край. Веднага мога да дам пример за активна безопасност – настилката и в частност нейното сцепление. Ако имаме стръмен планински участък, е редно да се направи набита фракция, за да може превозните средства да не се подхлъзват. Маркировката, знаците и правилното отводняване на пътя също е активна безопасност. Трябва да изведем някакси водата от повърхността на настилката, било то с профилирани банкети или с канавки. Освен това трябва да имаме и добра видимост.

За пасивна безопасност мога да посоча ограничителните системи по пътищата, или така наречените мантинели. Те представляват еластични стоманени елементи и играят ключова роля. Например ако на дадено мостово съоръжение автомобил се удари в мантинелата, тя трябва да върне превозното средство обратно в пътното платно, предотвратявайки риска МПС да излети от съоръжението. Терминалите също са пасивна безопасност. При фронтален удар те поемат удара и предпазват от фатален край пасажерите и водача. Буферите играят същата роля. И не на последно място са т.нар. щадящи стълбове, които при евентуален удар поемат кинетичната енергия на сблъсъка. Автомобилът смачква самия стълб и по този начин намалява скоростта си, съответно това предотвратява последващи вторични удари в дървета или пешеходци.

Как си представяте инфраструктурата на бъдещето?

Може би по-дигитализирана като една цифрова среда, която е във връзка с елементите вътре в нея. Стоманените знаци да бъдат заменени с електронни такива, които да имат връзка с климатичните условия, с движението в момента. Съответно маркировката да бъде с висока дълготрайност, да не се износва. Така си представям инфраструктурата на бъдещето, някакси по-дигитализирана.

Естествено, ние имаме по пътищата интелигентни системи, но знаците, които ежедневно виждаме, не са дигитални. Сигурно това звучи много илюзорно, но и преди 25 години не сме си представяли, че ще можем да боравим с мобилни телефони с докосване. Смятам, че не е толкова невъзможно в следващите 25-30 г. тези неща да станат факт. Не изключвам да ни трябва и повече време.

Наскоро се натъкнах на много любопитна стара статия от 2014 г., в която се разказва за американци, разработващи настилка от соларни панели. Целта им е тя да може да се монтира върху паважна, асфалтова и бетонна настилка. Освен това тя е с електронна маркировка, за да предупреждава водачите на превозните средства. Не знам дали тези изобретатели са успели в начинанието си, но смятам, че това е бъдещето и някой ден ще прилагаме подобни иновации на пътната мрежа.

Хипотетично, ако на Вас Ви възложат да управлявате безопасността на движението по пътната мрежа у нас, какви мерки бихте взели?

Аз бих тръгнала от основни дейности, които на пръв поглед не изглеждат особено важни и често се възприемат като незначителни, но за мен са базата, на която трябва да стъпим, за да повишим безопасността на движението. Бих започнала с подобряването на поддържането на пътната мрежа с изчистването на банкетите и тяхното профилиране. В България това не се прави приоритетно, не се проверява светлоотразителността на знаците. Пренебрегва се подновяването на маркировката, отвеждането на водата, което може да доведе до аквапланинг. Бих започнала оттам, след което ще навляза по-дълбоко в проблема и ще се насоча към университетите. Във висшите технически учебни заведения безопасността е свободноизбираема дисциплина. Тоест не всички инженери я изучават, но излизайки от университета, ние ставаме проектанти и строители, очаква се от нас да правим безопасни пътища, което не е възможно, ако нямаме тази основа. След висшите учебни заведения следва по-доброто поддържане на държавните структури, отговарящи за пътната безопасност, и съответно осигуряването на качествени кадри за тях. Факт е, че имаме недостиг на нужните специалисти в сферата.

Какъв е съветът Ви за това как водачите да стигат по-безопасно от точка А до точка Б?

Препоръчвам на всички шофьори да следят внимателно пътната обстановка и най-вече призовавам младите водачи да го правят. Често се случва да чувам разговори от типа „от точка А до точка Б времето на пътуване е час, аз го взимам за 20-30 минути”. Това не е за хвалба, да поставяш живота на другите под опасност не е за хвалене. Все пак в края на деня всеки иска да си стигне до семейството жив и здрав, да бъде с любимите си хора.