Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на общественозначимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В този брой Ви срещаме с инж. Илия Недев, който е завършил УАСГ и работи в сферата на пътното строителство.

Инж. Недев, как оценявате обстановката по пътищата в страната?

Обстановката по нашите пътища винаги е динамична. При всяко едно пътуване все се намира някой водач, който управлява автомобила си с чувство на безнаказаност – изпреварва всички коли в колоната, включва се в последния момент във временната организация или сменя лентата на светофара. Това поражда усещане у шофьорите за липса на правила и ги изнервя, което може би е част от нашия манталитет, който много влияе на обстановката на пътищата.

Доколко инфраструктурата има отношение към пътнотранспортните произшествия? Обикновено когато възникват инциденти, посочваме като причина дупка по настилката или казваме, че е лош пътят.

Инфраструктурата е един от факторите за ПТП, но не можем да кажем, че само от нея зависи пътната безопасност. Това е доста комплексен въпрос и има много причини, които влияят върху пътната безопасност. Важно е, когато анализираме инциденти, да обърнем внимание на колкото се може повече фактори и да оценим всеки, а не да се концентрираме само върху инфраструктурата. Тя може да влияе както положително, така и да има отрицателно въздействие при някои ПТП и да е отговорна за тежестта на произшествието. Ако в даден участък са предвидени ограничителни системи, поставена е ясна сигнализация и допълнителна маркировка, ако елементите на пътя са избрани така, че да създават усещане за контрол у шофьора и той не е необходимо да прави резки промени в управлението на автомобила, това със сигурност ще допринася за комфорта му и в случай, че възникне инцидент, той едва ли ще бъде тежък.

Например наскоро пътувах по път II-81 – от Костинброд към Монтана, бях близо до София, валеше дъжд и беше тъмно. Обикновено в такова време се образува воден филм върху настилката, който намалява светлоотразителните качества на маркировката. Въпреки това в участъка, в който се намирах, имаше поставени водещи светлоотразителни стълбчета от двете страни на пътя, които точно в тази ситуация насочваха много правилно движението. Аз като шофьор усещах габарита на пътя и начина, по който се развива напред, и кривите, и всичко останало. Тоест нещо толкова малко може да повлияе на движението, да подобри трафика в лошо време и да намали рисковете за възникването на произшествия.

Такива светлоотразителни стълбчета има само в някои участъци в България. За да се подобри пътната безопасност, трябва да се отделят средства и да се монтират навсякъде.

Мислите ли, че част от проблемите, свързани с пътната инфраструктура, се крият в проектите и в надзора?

Обикновено статистиките за пътната безопасност показват, че инцидентите са вследствие на човешка грешка – процентът се доближава до 90. В инвестиционния процес има много участници – проектанти, надзор, строители, доставчици, експерти от различни ведомства и т.н. От всички тях зависи качеството на проекта.

Важно е да отбележим нещо много интересно при реализацията на инфраструктурните проекти – обхвата на пътя или на автомагистралата. Когато даден път е изграден от еднообразни елементи и всички те се намират на еднакво разстояние от ръба на настилката, усещането у шофьора е, че се движи по добре построено и поддържано трасе. Но ако този типов профил на пътя ни се наложи да го съберем в ограничено пространство, започват предизвикателствата при проектирането – трябва да се предвидят армонасипни стени, подпорни стени, да се съобразят кривите и радиусите, за да може да се преодолее определен терен, съответно започват да се въвеждат уникални елементи на пътя и при движение в такъв участък усещането у водача е, че трасето изглежда по-лошо, не толкова поддържано заради повечето информация, която трябва да поеме. Това е много интересна тема, защото увеличаването на обхвата и типизирането на профила на пътя във възможно най-големи участъци освен усещането у водача може да подобри и бързината на строителството, контрола при изпълнение на проекта, както и поддържането му. Обхватът на пътя може наистина да допринесе за качеството на инфраструктурата.

Как според Вас трябва да изглежда инфраструктурата на бъдещето. Какви новости, използвани в световен мащаб, може да въведем?

Когато кажем инфраструктура на бъдещето, първата асоциация, която тази тема предизвиква у нас, е, че всичко ще е роботизирано. Но ако разгледаме технологиите, които се развиват главоломно в момента, ще се убедим, че това са автономните автомобили. Те могат да решат доста проблеми, свързани с човешката грешка – употребата на алкохол, разсейването по време на пътуване и т.н. Но за да оперират добре някой ден по нашите пътища такива автомобили, би следвало да обновяваме инфраструктурата така, че да предвидим съоръжения за автономни автомобили, които да комуникират, да създават база данни.

Ако на Вас Ви бъде дадена задачата да управлявате пътната безопасност, какво бихте направили?

Пътната безопасност е много обширна тема с редица сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени. Не смятам, че един човек може да се справи с това. Изисква се работа в различни посоки, в която да се включат пътни инженери, специалисти от Министерството на вътрешните работи, Пътна полиция, одитори, конструктори, метеоролози, юристи, дори и професионалните шофьори. Всички те ще имат принос и трябва заедно да определят посоката на действие за подобряване на пътната безопасност. Но може би най-важното, на което трябва да се обърне внимание, е да успеем да създадем образовани и с висока култура за пътна безопасност поколения. Това може да се постигне единствено и само чрез образование на децата.

В тази връзка необходимо ли е да се увеличат часовете по пътна безопасност в училище или в детската градина, или да бъдат променени?

Допълнителни часове никога не са излишни. Може би те трябва да се изменят, така че да се намери правилната форма на преподаване, която да предизвиква интереса у децата в много ранна възраст. Обучението да не е скучно, а да бъде колкото се може по-интересно, дори и под формата на различни игри, и така от ранна възраст децата ще се запознават с необходимата информация. Безспорно и личният пример на родителите също е водещ фактор за придобиването на висока култура за пътна безопасност.

Какво послание бихте отправили към хората. Какво трябва да спазват, когато са на пътя?

Може би най-важното е, че придвижването от една точка до друга не е емоционален процес. При шофиране трябва да се концентрираме в това да стигнем невредими с възможно най-малко емоции.