Пътна безопасност

Румяна Георгиева, автор на образователната игра „Пътят на промяната“: Играта „Пътят на промяната” цели участниците да разсъждават по темата пътна безопасност

Инструментът учене чрез преживяване е изключително ефективен

Г-жо Георгиева, разкажете как дойде идеята за създаването на играта „Пътят на промяната“ като продължение на едноименната книга. Защо е под формата на карти, за да бъде интересно за децата?

„Пътят на промяната“ е кауза, която е насочена главно към промяна на нагласите на гражданите. Това е и основният фокус на образователната игра. Аз съм изключително голям привърженик на ученето чрез преживяване, от което си вадиш изводите и трупаш опит. Попаднах на играта „Климатична фреска“, която е със същата концепция – има карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Когато я изиграх, веднага си казах – това е нещото, което можем да направим на тема пътна безопасност. Много бързо проверих дали идеята за обръщане на карти и запознаване с някаква тема е патентована. За щастие не беше. Сформирахме екип от четири човека и създадохме образователната игра „Пътят на промяната“. Визуалният материал е на един от съставителите й Мая Антова.

Идеята е младежи, а и възрастни участници сами да достигат до важни изводи, тоест нашите карти да ги карат да дискутират, да разсъждават по темата пътна безопасност. Например имаме карти, които от едната си страна въвеждат някакъв въпрос – активна човешка дейност или поведение, без да има текстова част от другата страна, и всеки сам търси решение. Съответно имаме и такива, които са с текстова част и от двете си страни. Например има карта, свързана с чувството за безнаказаност, друга, която касае превенцията. Тук ще отворя скоба да кажа каква е свърза­ност­та между тях. Когато ги даваме на участниците, първо ги въвеждаме в темата със специално създаденото от нас видео за пътната безопасност или с друго видео по темата, за да ги провокираме да разсъждават. След това им казваме, че трябва да подредят картите в причинно-следствени връзки, като акцентираме, че няма правилно или грешно, че това е техният си прочит на темата.

„Пътят на промяната“ съдържа 44 карти. Всичките ли трябва да подредят?

Да, но ако искат, могат и да не ползват всички. За нас е важно хората да си говорят по темата пътна безопасност и досега се получава.

Сред картите ни има такава за разсеяно шофиране и доста участници се припознават с нея. Други визуализирани теми са неопитност, стари автомобили, нови коли, статистика, алкохол и добре познатата ни нетолерантност.

Илюстрациите на картите са много впечатляващи.

Прави ми впечатление, че хората, с които работим, ги харесват, снимат изображенията. С тази образователна игра не можем да променим пътната инфраструктура или законите, но е напълно достижимо да повлияем на нагласите. Наясно сме, че не е възможно да ги променим напълно, защото това е труден процес и няма как да се случи с еднократна дейност.

Картите касаят възприятията на гражданите, свързани с чувството за вечност, безразличието, силата на личния пример, нещо на което често не отдаваме достатъчно значение. Понякога виждаме възрастни как пресичат с деца на червено. Казват си  – сега бързам и може, но не си дават сметка, че това са ясни послания към децата. Така стават един вид съучастници в изграждането на свръхтолерираща нарушенията среда. Не бива да забравяме, че подрастващите учат много повече от нашите постъпки, отколкото от думите ни.

Думите губят своя смисъл, когато действията са различни.

Дори водят до обратния ефект. Всеки един от нас не бива да забравя колко е важно неговото излъчване.

Ключова карта от играта е премълчаването. Не мисля, че това е само наш български проблем, валиден е в световен мащаб. Премълчаването на всяка нередност на пътя е съучастие и допринася за изграждането на толерираща нарушенията среда.

След като нашите участници наредят картите, припознаят се в различни ситуации, аз ги питам: ще промените ли нещо, като излезете от тук? Чувам всякакви неща за малки промени. Те изглеждат доста незначителни на фона на голямата картина, но са стъпка към подобряването на нагласите и поведението на пътя. Убедена съм в ефективността на инструмента учене чрез преживяване, но то трябва да се случва нееднократно и тук идва ролята на институциите. Това трябва да е държавна политика, ежедневно да се говори за безопасността и поведението на пътя, и то по разбираем и достъпен за младите хора начин.

Какви са наблюденията Ви относно подреждането на картите като последователност? Големи ли са разликите между участниците?

Да, има съществени разлики. Например една група постави картите, с които участниците се припознаха, и оттам подреди останалите като лъчи на слънце. При други нареждането привидно приличаше на хаос, но това бе техният прочит на нещата. Разликите в подреждането носят много ценна информация. Целта ни не е да определим кое е правилно и кое е грешно. Ние искаме хората да се замислят, че всяко нещо има значение, че е важно дори и за 50 м да си сложиш колана. Малки стъпки от всички в подобна посока ще доведат до нещо по-добро и до някаква съществена промяна.

Когато участниците харесат играта, картите ги впечатлят, е напълно възможно да има ефект предай нататък.

Със сигурност има такъв ефект. Нормално е, когато нещо ти хареса, да го споделиш с близки и приятели. Друго също ми направи впечатление, че абсолютно никой не иска нашата реалност да е такава, каквато е. Разбира се, говоря за съвестните граждани. Трябва да си даваме сметка в какъв свят живеем и какво всеки може да промени, за да му харесва повече.