Пътна безопасност

Инж. Кирил Кирев от „Юпитер 05“ ООД: Ограничителните системи за пътища са основното средство за повишаване нивото на безопасност

Ограничителните системи за пътища са основното средство за повишаване нивото на безопасност на пътната инфраструктура. Те са „предпазният колан“ на пътя и чрез своите основни характеристики – степен на задържане, зона на действие и степен на силата на удара, предпазените огради дават втори шанс при евентуална грешка или друга ситуация, която би предизвикала пътнотранспортно произшествие. От 1 януари 2011 г. стоманените предпазни огради в България трябва да се пускат на пазара и в експлоатация единствено след оценяване и удостоверяване на съответствието им съгласно БДС ЕN 1317, част 5. Тоест задължително трябва да са преминали първоначални изпитвания. За целта се правят различни краш тестове. Ограничителните системи за пътна част със степен на задържане N2 задържат автомобил 1500 кг при скорост 110 км/ч и ъгъл на удара 20 градуса. При реализиран краш (Снимка 1) тест на ограничителна система със стълб през 4 м, при удар се установява, че зоната на действие e W2, т.е. деформация е между 0,6 и 0,8 м (Снимка 2). Системите с нормална степен на задържане се използват при второкласни и третокласни пътища със среднодневна интензивност на движение под 500 моторни превозни средства за 24 часа. Ограничителни системи за пътна част със степен на задържане H1 са системи с повишена способност на задържане, и са предназначени за автомобили до 10 т. Направен е тест – сблъсък със 70 км/ч при ъгъл на удара 8 градуса (Снимки 3 и 4). Той е показал, че системите с този клас са най-приложими за всички пътища със среднодневна интензивност на движение над 500 моторни превозни средства за 24 часа. Ограничителните системи за пътна част със степен на задържане H2, задържат автобус до 13 т при скорост 70 км/ч при ъгъл на удара 20 градуса (Снимка 5). Изключително подходящи за автомагистрали и скоростни пътища, системите са изпълнени с шина от типа с три вълни. Ограничителните системи за съоръжение със степен на задържане H1 се характеризират с малка широчина и са изключително подходящи за тротоарни конзоли с малък габарит. За по-големи съоръжения и виадукти се използват ограничителни системи за съоръжение със степен на задържане H2 или H4b. Предпазните огради от вида H4b са ограничителни системи с много висока степен на задържане, те успяват да задържат автовлак с тегло 38 т при скорост 65 км/ч и ъгъл на удара 20 градуса. Краш тестът (Снимка 6) е демонстрирал зона на действие под 0,6 м, или W1, което прави тази система изключително приложима във всички ситуации. Краш тестът на защита за мотоциклетисти представлява насочване на манекен с цялостна защита - каска, дрехи, кожени ръкавици и боди - с обща маса 87,5 кг при скорост 60 км/ч (Снимка 7). Срещу предпазната система с монтиран към нея защитен елемент за мотоциклетисти в момента на удара манекенът се плъзга, като гърбът и краката му са в постоянен контакт с настилката. Изпитването е проведено съгласно CEN/TS 17342 от 2019 г. Защитата на мотоциклетисти се поставя по цялата дължина на хоризонталната крива или до края на предпазната ограда за моторни превозни средства (Снимка 8).