Г-н Делин, разкажете ни малко за „Велоеволюция“.

Имаме няколко мисии. На първо място целта ни е да популяризираме велосипеда като екологичен транспорт, а не само като средство за забавление или рекреация. Също така се опитваме да защитаваме велосипедистите пред всички – пред общината, държавата и т.н.

От доста години се стремим и да въведем национален велосипеден план и стратегия за развитие на велосипедния транспорт, спорт и туризъм.

Очаквате ли скоро развитие по този план?

Планът е написан, но тъй като нямаме стабилно правителство от доста време, изчакваме подходящ момент да бъде внесен в Народното събрание за разглеждане и коригиране. Документът е разработен в партньорство с много организации и министерства, така че има сериозен шанс да бъде приет и България да има единна визия по отношение на велосипедния транспорт. Да определи целите си и да набележи стъпките, с които да ги постигне.

Какви са целите на плана?

Документът е доста голям и всеобхватен. Например 200 страници в графа „Туризъм“ са за това как да се продължат велосипедните алеи, които идват от Централна и Западна Европа. В плана се говори за маркировки, извънградски маркировки, неасфалтирани трасета. Той бе изготвен по проект с други 12 или повече държави и това ни даде възможност да направим съпоставка къде се намираме ние спрямо тях. Например 2017 г. след усилена работа на доста различни организации, включително много велосипедни сдружения, бе обновена наредбата за проектиране и изграждане на пътна инфраструктура. Преди осъвременяването й велоалеите бяха нещо екзотично. Нямаше никакви описания, правила и така нататък или бяха съвсем оскъдни. Ние направихме огромен скок и сега разполагаме с една от най-съвременните такива наредби в цяла Европа. За нас това е голямо постижение.

На какво ниво сме спрямо другите държави?

В доста аспекти сме изостанали – и в изграждането на велоалеи, и в културата на движение. Спрямо Западна Европа сме десетилетия назад в цялото си мислене на тема транспорт, както и по отношение на развитието на градската среда.

Да кажем специално за София – безопасно място ли е столицата да се кара колело?

Ще започна с това, че по последни данни от модалния сплит от всички пътувания в София около 1,8% са извършени с велосипед. Това се отчита от средногодишно измерване. Велосипедните трасета, които по-скоро са ленти, отколкото алеи, са под 1% на фона на цялата пътна мрежа в града. За сравнение в Париж за последните 7-8 г. развитието на велосипедната мрежа от около 2% е достигнало до 3%. Съответно в центъра на града велосипедното придвижване е над 15%.

Велосипедната инфраструктура провокира много потенциални велосипедисти да се качат на колело. Всички проучвания в България, които са правени през годините, показват, че основен проблем е безопасността. Хората не се чувстват защитени на велосипед в София. Съответно липсата на велоалеи е една част от тази безопасност. В направените анкети има различни проценти, но сумарно между 45 и 65% посочват това като основна причина и затова не карат велосипед.

Струва ми се, че въпреки това велосипедистите се увеличават. Кое трябва да е първо - изграждането на инфраструктурата, или чак когато се повиши броят на използващите този начин на придвижване, да я строим?

В плана е описано, че нещата трябва да са паралелни. Нито един голям град не може да постигне 100% покриваемост с велоалеи за една година, а и всички шофьори няма да слязат от автомобилите си. Трябва да се работи успоредно, с много изследвания, с обсъждания, да се включат доста специалисти. Сега, когато се изгради велоалея, повечето казват: защо оставяме място на пътя за велосипедисти, като те са 1-2%. Ние няма как да станем повече, ако нямаме място на пътя. Една велосипедна алея трябва да е безопасна, родител да може да кара с малкото си дете по нея, без да се притеснява за абсолютно нищо. Велолента на метър отстрани до тротоара не е безопасна и съответно начинаещи велосипедисти и родители няма да тръгнат да карат по нея. Затова важна мисия за нас е да се изгражда качествена инфраструктура, да бъде направена, първо, безопасно, и второ - удобно.

София има ли потенциални възможности за развитие на велосипедна инфраструктура?

Столицата ни и като географско място, и като разпределение е перфектният град. Почти нямаме изкачвания и сериозна денивелация. Има няколко квартала в полите на Витоша или на Люлин планина, но там процентът на жителите е доста малък. В останалата си част София е гъсто населена. Лесно може да се изгради велосипедна инфраструктура, която много хора да ползват. Виждаме, че заради климатичните промени има все по-малко сняг в столицата през зимата, което с времето ще увеличи използваемостта на велосипедната инфраструктура. Убеден съм, че ще се вдига броят на ползвателите с всеки по-топъл месец.

А има ли потенциал България да стане туристическа велодестинация?

Да, и то сериозен потенциал. Повечето велотуристи, авантюристи тръгват от Западна Европа. За тях страната ни е по-евтина дестинация, която и културно, и природно е различна. Ние сме интересно място, но съответно трябва да бъдем и безопасно. За да идват чужденци тук, освен евровелотрасетата е нужно да изградим и такива, които да свързват градове. Също така не може да очакваме всички велосипедисти да карат по едно и също трасе само направо и да не завиват наникъде, както е с повечето велоалеи в София. Необходимо е да се направят маршрути, карти, маркировки и т.н. За да привличаме велотуристи, трябва да се постараем.

Колко време е необходимо, за да се развият такива веломаршрути?

Първите мерки могат да се случат за няколко години. Нямам предвид изграждане на солидни трасета – повечето хора си представят, че трябва да се асфалтира мястото за велосипедисти. Не е задължително да са с асфалт. Имаме готови пътеки, които само трябва да се преустроят малко. Например могат да се ползват отпаднали от необходимост жп линии, само да се почистят и малко да се заравнят. Жп трасетата са перфектното място за такива веломаршрути, тъй като те са с малка денивелация, удобни са за каране, имат солидна основа, не е нужна голяма инвестиция.

Според Вас велосипедистите познават ли добре Закона за движението по пътищата?

Не по-добре и не по-зле от шофьорите, в повечето случаи знанията са еднакви. Като цяло българските ползватели на пътищата не са с много високи познания. Това е лично мнение, не e подкрепено със статистики. Опитът показва, че всяка една година, след като си взел шофьорската си книжка, забравяш по нещо от закона, ако въобще си го чел. Повечето хора научават само листовките и от там нататък веднъж вземат ли си изпита, не считат, че им трябва законът. Не следят промените, а това е един от най-изменяните закони през годините. В България сме с манталитета, знаейки, че няма да ни глобят на пътя, да правим своеволия. Винаги рязко се вижда как българският шофьор, излезе ли извън страната в посока Гърция или към Западна Европа, става доста по-примерен, по-умерен в натискането на газта и започва да се сеща за неща, които не спазва в България. Причината е, че шансът да го глобят е много по-голям и сумите са солидни.

Защо хората да изберат да се придвижват на велосипед и как да се предпазват?

Велосипедът е прекрасна машина за свобода, той Ви дава избора да минете откъдето поискате, а не откъдето е най-големият булевард. Маршрутите са много – безопасни, бързи, тихи, зелени, просто трябва да ги намерите.

По отношение на това как да се придвижвате по-безопасно, потърсете информация. Създали сме уроци, които могат да се намерят в социалните платформи за споделяне на видеа. Някои са за начинаещи – как да започнем да караме, да поддържаме велосипеда си. Други показват как с напредването на уменията и придобивайки самочувствие на велосипеда, да влизаме на все по-бързи и по-големи улици, и то безопасно.