Александър Язов, състезател по дрифт: Първоначалната подготовка, която получаваме в автошколите, е изключително недостатъчна

Г-н Язов, бихте ли разяснили какво точно означава дрифт?

Дрифтът е част от моторните спортове. Можем да го определим като техника за управление на автомобила, при която водачът контролирано поднася или пързаля колата в критична ситуация, без значение дали е на асфалт, на сняг или друг тип настилка. Дрифтът се обособи като отделна дисциплина с всичките му специфики и от подготовка на пилоти, автомобили. Дори трасетата вече са по-специални, защото този спорт трябва да бъде експресивен в някаква степен. Той не е насочен само към пилота и постигането на някакви цели, а и към публиката.

Дрифтът е започнал в Япония преди много време. Създаден от ентусиасти, които са харесвали специфичен начин на управление на автомобилите, и то когато не са имали толкова добри гуми. Те са установили, че в определени завои, когато се пързаля автомобилът, се постига по-добро време. Зрителите много са харесали този тип изпълнение и са започнали да подражават, карайки по улицата. Постепенно дрифтът се е превърнал в професионален спорт, който набира все повече популярност.

От колко време се занимавате с дрифт?

Малко повече от 20 години. Тогава дрифтът тепърва прохождаше в световен мащаб, до този момент се е практикувал локално и предимно нелегално. Когато аз реших, че трябва да навляза в сериозния спорт, стъпка по стъпка направих автомобила, участвах в друг тип състезания. Не ми беше достатъчно интересно, винаги исках нещо повече – да пързалям автомобила, и съответно се заех с организацията на дрифт мероприятия.

Имахте ли много съмишленици?

Винаги е имали много ентусиасти за дрифт. Въпросът е, че като всеки автомобилен спорт той е сравнително скъпо начинание. В същото време в някаква степен е може би най-евтиното, с което да започнеш. Необходимо е да купиш кола, може да е японска или немска, която да е в рамките на 10 000 лв. Така ще имаш приличен автомобил, с който да тренираш. Той не става за високо ниво, но е подходящ за първите стъпки. В началото няма да е дрифт, а ще е просто пързаляне и опити да направиш някаква фигура.

Организират се и мероприятия за стрийт автомобили, които са буквално взети от улицата и се карат на писта.

Когато започвахте, сам ли трябваше да се обучавате, или все пак имаше някой, който Ви е показвал някакви неща?

Бидейки нова дисциплина, нямаше къде да се обучавам. Помогна ми японската култура. Имаше аудиовизуална информация – видеоклипове, постове във форуми и т.н. Великият пилот Кичицу Чия тогава създаде видео „Дрифт Библията“ с първичните техники за управление на автомобил в дрифт – как да го извадим от контрол, как да го въведем в контрол, как да подходим с различните инструменти вътре – волан, педали, ръчна или дори скорости, за да постигнем контролирано пързаляне. Този видеоматериал наистина беше нашата библия, защото по това време нямаше отработени техники. Чия е професионален пилот и е много по-добре запознат от всички ентусиасти, които се опитвахме да направим нещо. Той ни даде материал, от който да се учим.

Постепенно ние изградихме ноу-хау в България – типични неща, които са полезни за начинаещ пилот. Откъде трябва да започнеш, как да си подготвиш автомобила, какво е нужно за твоята подготовка, за да можеш буквално след един сезон дори да участваш в състезание.

Колата за дрифт трябва ли да бъде оборудвана по специфичен начин?

При първо ниво, което е т.нар. стрийт дрифт за начинаещи пилоти, най-важното е пилотът да има хубава седалка, колан и каска. Нагоре има много различни нива в зависимост от изискванията на шампионатите. Топ нивото автомобил е подготвен като състезателна кола за писта и за рали – с клетка, със специални колани и седалки, хомологация. На всеки пет години тези елементи трябва да бъдат заменени, защото се амортизират. Включително пилотът трябва да е със специални негорими ръкавици, гащеризон, каска, въобще всичко, от което има нужда един топ пилот. В дрифта много сериозно се гледа на сигурността. Взима се предвид разположението на резервоара, има специфични отдушници и противопожарни системи, които ако възникне сериозен инцидент и пилотът не може да активира ръчно, има автоматични или такива, които да задействат стюардите. Също така трасетата се обезопасяват по специален начин, защото нашият спорт е близо до публиката. Не е както например Формула 1, където има скамейки и зрителите са далеч. При дрифт състезание се слагат специфични бетонни заграждения и се редят гуми, за да могат да поемат енергията на автомобила, ако той напусне трасето.

Като цяло нашият спорт е сравнително безопасен, въпреки че изглежда супер агресивен с пушеците, с това, че автомобилите карат много близо един до друг, понякога се удрят, падат брони и прочие. Повечето травми, които съм получил, са по време на подготовката на автомобила или докато пътувам за състезание. На надпреварата имаме контролирана среда, доколкото е възможно.

Как протича състезанието по дрифт?

Най-важното, което трябва да се знае, е, че при нас не се измерва време, а се оценява изпълнението. Обособява се трасе със специфични елементи, които пилотите трябва да преминат с висока скорост и с голям ъгъл по атрактивен начин. За всеки сектор състезателят получава оценка. Много често има трима съдии. Има телеметрия, която показва скоростта на автомобила, начина, по който е позициониран в трасето, на базата им също могат да се определят резултатите.

Следващата фаза след индивидуалното преминаване е т.нар. battle, когато се изправяш срещу противник. Двама пилоти се нареждат на старта, в първия рунд единият води, а другият го следва. Изпълнението се оценява, после е вторият run. Пилотите на старта си разменят местата. Идеята тук е малко като танц, но и като боксов мач, в който трябва да покажеш, че си много по-добър от другия. Ако успееш да направиш дистанция или с много по-характерен ъгъл да затваряш противника или да го притискаш, това те прави по-добрия пилот. Понякога победата срещу противник не е толкова лесна и се налага преповтаряне, т.нар. one more time. Това се прави, когато двата пилота са показали еднакви умения или са допуснали еднакъв брой грешки и не може да бъде излъчен победител. Сменят се гуми и се продължава. При нас гумите са много голям консуматив.

При такава битка има и психологически фактор. Всеки run е по 30 секунди. Ако човек се забави на старта или не е подготвен, губи и не може да продължи. В другите дисциплини в моторните спортове, ако се забавиш някъде или допуснеш грешка, можеш да наваксаш в следващата обиколка.

В България къде може да видим такова състезание?

Има шампионат „Сол дрифт“, който се организира на различни локации, включително и в Гърция до писта Серес. Там може да практикуваме високоскоростен дрифт, при който автомобили се движат бързо настрани, като рекордът е над 300 км/ч. Моят рекорд е малко над 200 км/ч при влизане в завой с дрифт – нещо, което нормален автомобил никога не може да го направи.

Какво е посланието Ви към хората и по-специално към дрифтърите по улиците?

Първото ми послание е, че това, което се случва по улиците, не бива да се свързва с нашия спорт. Не можем да сложим термина дрифт за човек, който е предизвикал катастрофа, защото е пързалял автомобила. Дрифтът е много сериозен спорт и не е за улиците. Затова призовавам шофьорите да внимават повече на пътя. За съжаление първоначалната подготовка, която получаваме в автошколите, е изключително недостатъчна и в критична ситуация, дори когато се налага да спрем за изскочило препятствие, ние не знаем какво да правим. В повечето случаи водачите ги е страх да натиснат спирачката.

Това нещо трябва да се промени по някакъв начин. Държавата трябва да има визия, да се направят школи за допълнително обучение. Убеден съм, че много хора биха се записали в тях, но те трябва да бъдат ангажимент и на държавата. В допълнение всеки при първа възможност нека да изгледа материали в интернет за екстремно спиране при инциденти, има много видеа. Човек трябва да е запознат и с лошите неща, не трябва да бяга от тях. Също да е наясно с възможностите на автомобила си във всеки един момент. Това се постига и с обучение.

Трябва да накараме хората да се замислят, когато са зад волана, а не просто да им кажем – ти допусна грешка и ще бъдеш глобен.