Инж. Антон Антонов, експерт по безопасност на движение:Ако има толерантност между шофьорите и се уважават контролните органи, няма да има толкова инциденти по пътищата

Инж. Антонов, как си обяснявате факта, че в последните години България се нарежда сред страните с най-много загинали при ПТП в Европа?

Това е продължителна и устойчива тенденция, въпреки че състоянието на безопасността на движение по пътищата към настоящия момент е много по-добро, отколкото преди 10-15 г. В същото време нивото на качеството на инфраструктурата и на контролната дейност, особено по отношение на използване на електронни устройства, е доста по-ниско от това в държавите, с които се опитваме да се сравняваме. Така че може би това е най-логичното обяснение. Немалка вина носят и хората. Често се сблъскваме с лошо възпитание, особено при по-младите.

В какво се изразява подобряването на безопасността за този период от 10-15 г.?

В използването на все повече технически средства и в изменението на законодателството – доста нови неща се въведоха, например рестрикции спрямо нарушителите. Те несъмнено повлияха на хората, увеличават се водачите, които започнаха да се съобразяват с ограниченията на скоростта, намаляха шофьорите, които употребяват алкохол или забранени вещества и се качват на колата.

В дългосрочен план би следвало да се направи една по-решителна стъпка, с която да се намали броят на загиналите и ранените при ПТП. Нужно е да се подобри инфраструктурата, да се прилагат повече технически средства и т.н.

Тоест глобите сами по себе си не биха могли да доведат до голям успех без технически средства и др.?

Глобите не са единствените мерки, но са сред важните неща и трябва да бъдат неотменими и сигурни. Нарушиш ли закона, трябва да си получиш заслуженото. Това особено е необходимо да важи за публичните личности, които имат влияние върху младите, те им подражават. Нужно е да се дава малко повече гласност на наказанията на популярните хора, извършили дадено нарушение.

Според Вас кое e по-важното - големината на глобата, колко бързо я получаваме или срокът, който имаме да я платим?

Всичко е важно. Големината на глобата трябва да съответства на извършеното нарушение. На всеки му се случва да превиши скоростта с 10-15 км/ч, за което би следвало санкцията да бъде по-малка. Но ако скоростта е била много над допустимата, съответно и глобата трябва да е доста по-сериозна, както е в другите държави. Често се говори, че когато българите отидат в Европа, карат бавно. Защо го правят? Отговорът е, че се опасяват от размера на глобите.

Санкциите също трябва да са съобразени и с различното поведение на водачите.  Тези, които са стриктни и от време навреме извършат някакво нарушение, на всеки се случва, включително и на мен, за тях трябва да има умерено наказание. Когато шофьорите извършват груби нарушения и има повторяемост, глобите трябва да са сериозни и неотменими, да не се правят компромиси и те да са проследими във времето. Ако се установи, че има рецидив, подобен шофьор трябва да бъде изолиран от движението.

Какво е мястото на пътната инфраструктура в пътната безопасност?

Основно. Отново ще дам пример с държавите с висока пътна безопасност. Когато шофирате в такава страна, пътната инфраструктура там те води, когато има знак, си предупреден два или три пъти, а у нас често трябва да го търсиш къде се намира – между билбордове, в гора от знаци или във временна организация, която не е свалена. В България нещата малко са извън контрол и доста усилия трябва да се направят в тази насока. Не може на републикански път, по който минава тежкотоварен трафик, да има знак след знак за временна организация, а се вижда, че ремонтът отдавна е приключил. Доколкото знам, има проблем с премахване на ненужното знаково стопанство.

Много има какво да се прави за подобряване на пътната инфраструктура. Нека разгледаме т.нар. легнали полицаи, които не са удачни и дори се правят неправилно. Вместо да се мисли решение за извеждане на тежкотоварния трафик през малките населени места, за да ги заобиколи, се слагат едни неравности, където всички преминаващи с тежки или леки автомобили трябва да намалят, а това може да доведе до неприятен инцидент. Не е ли по-добре дългосрочно да се мисли, да се изнесе този трафик от даденото населено място.

Друго нещо, което прави впечатление, е, че основните кръстовища в повечето първокласни пътища, особено в Североизточна България, са на завой с второкласните пътища. Винаги са в завой, не знам кое е наложило това, но това не е нормална инфраструктура. Има и редица други недомислици – изграждат се кръгови, които спират основния трафик, или пешеходни пътеки, каквито има на Софийския околовръстен път. Вместо да се направи подлез, се прави светофар и т.н.

Според Вас защо се вземат подобни решения?

Защото не се мисли дългосрочно. Нещата се случват на парче. Всичко трябва да се прави с мисъл за бъдещето и в полза на хората. Преди имаше големи  проблеми в София с високата скорост по основните булеварди. Въведе се „зелена“ вълна, при която ако караш с нормална скорост от 50 км по пътя си, не чакаш на червено. В този случай няма какво да те принуди да превишиш скоростта, направиш ли го, ще се забавиш на следващия светофар. Това е действието на инфраструктурата, тя трябва да подпомага водача и да го принуждава да спазва правилата.

На финала бихте ли отправили послание към водачите?

Нека да спазват правилата, да уважават контролните органи и другите водачи. Най-важна е толерантността. Ако има толерантност между шофьорите и се уважава институцията, която прилага закона, може би няма да има толкова инциденти по пътищата.

Сега в летния сезон хората пътуват към морето. Съветът ми е да тръгват по-рано и да правят нужните почивки. Често, бързайки за морето, се допускат нарушения, тъй като мислите на водачите не са насочени към пътната безопасност, а към отпуската. Не сме ли концентрирани, извършваме повече нарушения, които могат да доведат до негативни последствия.