Инж. Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност и почетен член на ББАПБ: Санкциите не повишават познанията на хората, те само ги възпират за някои нарушения

Инж. Кесяков, как може да си обясним честите катастрофи с млади водачи? Къде е пропускът при тях, дали е в обучението, в малкото опит или във възпитанието?

В много насоки може да търсим обяснение защо младите шофьори допускат грешки. Те не само са доста неопитни, но и искат да се изявяват и да нарушават правилата за движение. Безопасността не започва да се учи по време на подготовката на кандидат-водача. Младежът отива на 18 г. и на тази възраст има изграден манталитет, отношение, дисциплина, въобще не може да се пропуска периодът до 18 г. Ако разделим натрупването на знания по безопасност на движението на нива, можем да тръгнем от семейството, да минем през детската градина, училището и отиваме в шофьорските курсове. Ако ги подредим в една къща – първи, втори, трети етаж, значи курсо­вете за подготовка на водачите са четвъртият. Съответно, ако долните нива не са добре построени, колоните не са стабилни, този четвърти етаж много лесно пада. Така че когато говорим за нарушенията и катастрофите с млади водачи, трябва да се вгледаме в живота на човека от неговото начало. Как ние зареждаме децата с познания за движението по пътищата. Ролята на семейството е ключова – то го научава да говори, на определени навици, да общува с околните и когато тръгне на детска градина, да е изграден човек, който може да живее в общество, да кореспондира и да изпълнява команди. Тоест първо е семейството, то възпитава и научава детето да спазва правилата и освен това да дава добър пример, защото по-голямата част от информацията се приема чрез поведението на възрастните. Ако искаме детето ни да стане уважаван човек в обществото, трябва да го научим да спазва правилата за движение, в противен случай целият труд e напразнен.

По-нататък отиваме в училището, където би трябвало подрастващите да се занимават по-сериозно с проблема безопасност, но реално това не се случва. Не е сериозно обучението по безопасност да бъде в часа на класния и не е нормално в Закона за училищното и предучилищно образование да няма нито един текст за обучението по безопасност. Когато се сравняваме с някои европейски държави, където безопасността е значително на по-високо ниво, трябва да се вгледаме в тези неща – как там си обучават децата.

И стигаме до шофьорските курсове – тази учебна форма няма да промени манталитета на младия човек. Той вече има определени отношения към обществото, намерения да спазва нормите, дисциплина и т.н. За 30-40 дена ще го научат на правилата за движение и да управлява автомобила, но няма как да се промени отношението му към безопасността.

Има ли добри практики в чужбина, които може да пренесем у нас по отношение на младите водачи?

Да, има и е най-добре да приложим подобни в нашата страна, а да не ги измисляме. Обикновено се мисли в посока на ограничение и репресия срещу младите водачи – да не му позволяваме да кара през нощта, да е с по-малка кубатура на автомобила, да му дадем по-малко точки и така нататък. Но чрез санкции не се повишават познанията на хората, те само ги възпират евентуално за някои нарушения. Необходимо е да познават процесите на пътя. В някои страни децата се обучават в училище за пешеходна безопасност. Има цикъл от лекции, през които подрастващият да премине – как и къде да се движи, по какъв начин да пресече, какви са процедурите на пътя и т.н. Всичко това трябва да се повтаря и повтаря, за да стане реакция и младият човек да спазва правилата, без да се замисля.

За съжаление това при нас го няма.

Няма го и затова отново ще се спра на родителите, които трябва да обучават децата си. Когато дете изскочи на платното и някой го блъсне, обикновено се обвинява водачът, особено ако е употребил алкохол или дрога. Добре, той има вина, но това не решава проблема. Той ще бъде преодолян, ако просто детето не изскача внезапно на пътя. И в малките, и в големите населени места всяка седмица има катастрофи с дете, изскочило на пътя. За да го направи, то не е научено от малко, което е задължение на родителите – да му покажат да спира и да се оглежда, преди да стъпи на платното. Ударът от автомобил е като да паднеш от балкон без парапет.

Не бива да омаловажаваме и обучението за каране на велосипед, за което в някои чужди страни също има цикъл от лекции. След като детето ги завърши успешно, получава свидетелство за управление на велосипед. Развитието трябва да продължи и след това. Във Франция например след обучение по безопасност ти се издава сертификат, който е необходим, за да се запишеш в курсовете за подготовка на водачи. Това са практики, които е хубаво да обсъдим у нас, за да намерят по-широко приложение. Когато има нещо измислено и то действа добре, не трябва да се мъчим да откриваме топлата вода, а да взаимстваме. Нужно е да прилагаме работещи чужди практики в обучението.

Въобще обсъждано ли е тези мерки да бъдат приети у нас?

Дискусията се води, но в общи линии по този въпрос има различни становища, тъй като трябва да се съчетаят интересите на родителите с тези на детето. В момента, както казах, се опитваме да ограничаваме младите водачи. В същото време във Франция има практика, преди да се явиш на изпит за шофьор и да станеш правоспособен водач, имаш право да управляваш автомобил с придружител. И когато човек отиде на изпит, той вече е преминал хиляда и повече километра, докато в задължителните часове в курсовете се карат 20-30 или 40-50 най-много. Ако е минал само такива, няма как да има чувство за процесите на движение. Взел е книжка, но още се чуди коя маневра как да я направи. Безспорно трябва стаж и тук се съчетава интересът на родителя с този на детето – то ще иска да кара, а родителят не може да му откаже.

В други страни, като се вземе шофьорска книжка, след известен период от три до девет или повече месеца трябва да се отиде на полигон, на който да се изпита поведението на автомобила при различни ситуации. Хлъзгави участъци, внезапно изскачащи препятствия и там водачът се учи да реагира. Така квалификацията е значително по-голяма, защото ще имаш правилна реакция.

Като човек с огромен опит в пътната безопасност според Вас на какво трябва да обърнат внимание младите?

Нека да тръгнем от последствията от тежка катастрофа, при която има пострадал, има и виновен. И за двамата животът вече ще е в друго измерение. С виновния ще се занимава правосъдната система, а пострадалият ще бъде или в болницата, или ще напусне този свят. За това нещо ние трябва непрекъснато да говорим, защото то е възпиращото. Всеки тръгва нанякъде – пешеходец, пътник, водач, и никой не иска да загива, но се случва, защото много често човек забравя, че трябва да пази собственото си здраве и свобода, да пази собственото си тяло, а то много лесно се наранява.

Наскоро имаше случай с младеж, който катастрофира с четирима пътници. По всяка вероятност това не му е първият път. Нещата пак се връщат в семейството – родителите трябва да се интересуват малко повече от поведението на децата, да ги възпитават и да ги пазят да не попадат в тази ситуация.

Една тежка катастрофа може да доведе до тотален провал на живота. Млад човек с перспективи, с възможности, ако не се съобразява с правилата за движение и предизвика инцидент, пропилява бъдещето си за миг.

В движението по пътищата най-важното е да съхраним своето здраве и свобода и затова трябва да се вглеждаме малко повече в себе си и да познаваме себе си. И ако трябва да дам препоръки, считам, че в учебните форми трябва да учат анатомия, биомеханика, как се поврежда човешкото тяло, колко е сложно то и колко е важно винаги да си концентриран, когато си участник в движението.

В края на нашия разговор няма как да не Ви помоля да направите някакво послание към младите водачи.

Аз ще отправя послание към всички. Нека се замислят могат ли да ­спрат да дишат за една минута. Нека опитат и след това да поемат дълбоко въздух, за да разберат, че без да дишате, животът свършва. В пътното движение много лесно може да си загубите дъха, така че когато участвате в него, пазете си дишането, за да живеете дълго и щастливо.