Доц. д-р арх. Гичка Кутова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: Важно е часовете по пътна безопасност и учебните програми да се надграждат във всички степени на образование

Доц. Кутова, бихте ли дали определение какво за Вас е пътната безопасност?

Нещо много важно за живота на хората, за всички, които в динамичното ежедневие предпочитат да използват автомобилите си, за да стигнат по-бързо от точка А до точка Б. За да се чувстваме сигурни в тези забързани дни и колите ни, и инфраструктурата трябва да бъдат на достатъчно високо ниво.

Какви мерки според Вас биха довели до намаляване на жертвите при пътнотранспортни произшествия?

Като представител на академичната общност мога да кажа, че това е процес, в който трябва да са ангажирани хора от различни сфери и нива. Смятам, че най-напред е самото обучение по пътна безопасност. Във Факултета по транспортно строителство на УАСГ има катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, в която студентите се занимават с пътна безопасност. За мен това е първата брънка от веригата – да имаме добре обучени специалисти, които да могат да работят в сферата, в различните части от процеса, който гарантира пътната безопасност.

А смятате ли, че пътната безопасност трябва да бъде застъпена повече в училище и въобще като цяло в масовото образование?

Да, разбира се. Обучението трябва да започва още от малките деца. Това са едни от първите уроци, които трябва да получат в детската градина. Часовете по пътна безопасност и всякакви учебни програми, свързани с темата, е важно да се надграждат във всички степени на образование, докато се стигне до експертното образование във висшите училища.

Вие като участник в движението изпадали ли сте в ситуация, в която е имало риск от възникване на ПТП заради водач, неспазил правилата?

Много пъти съм попадала в критични ситуации, застрашаващи безопасността ми. За съжаление в годините ми прави впечатление, че сякаш на такива действия са склонни повече по-младите хора. Смятам, че това е важна тема наред с всичките актуални въпроси, които са във фокуса на дискусията на Десетата юбилейна конференция на ББАПБ. Може би трябва да се вземат някакви законодателни мерки в това отношение. Например да се върнат някои изпити при самото кандидатстване за взимане на шофьорска книжка като психологическите тестове, които имаше преди време. Аз самата съм държала такъв, а не само да се изискват определени компетенции като полигона. Важно е и да има по-голяма критичност и по-строг подбор, когато се издават самите свидетелства за управление на МПС. Защото човешкият фактор безспорно е сред трите важни елемента за пътната безопасност наред със състоянието на автомобилите и на инфраструктурата.

Кои според Вас са най-честите нарушения на пътя?

Водачите превишават скоростта, засичат други автомобили на пътя. Често се сблъсквам и с неправилно паркиране, което не е вид движение, но въпреки това някои шофьори оставят колите си на места, които затрудняват свободното и безопасно преминаване.

По отношение на превишената скорост бих искала да попитам тези участници в движението знаят ли въобще накъде отиват, карайки с много над ограничението? Качили са се на скъпи коли и са решили, че на всяка цена трябва да покажат колко хубави и бързи са тези автомобили и, според мен, много често, без да знаят накъде отиват. За съжаление някои от най-големите трагедии настъпват точно при този вид нарушения. Това също трябва да бъде регулирано законодателно – да се определи кола с каква мощност могат да управляват различните шофьори, тя трябва да бъде функция от техния опит.

Кое Ви направи най-силно впечатление на Десетата юбилейна конференция за безопасна пътна инфраструктура?

Изключително много ме заинтригуваха представените проучвания, които са направени от колегите от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”. Те са наблюдавали важни елементи от поведението на шофьорите – кога и при какви обстоятелства се отклонява вниманието им и какво се случва при пешеходни пътеки и т.н. Тези изследвания показват характеристики на някои пътища, които невинаги можем да вземем предвид, а всъщност са много важни, защото те оказват влияние върху вниманието на водачите – отклоняват го за милисекунди, показват къде е лоша видимостта на дадена пешеходна пътека. На практика става въпрос за някакви не чак толкова генерални проблеми като например нуждата от хубави магистрали до всички краища на България, но всъщност се оказва, че те са в основата на проблемите на безопасност на движението и често са определящи.

На финала бихте ли направили послание към младите хора какво да спазват за тяхна безопасност, както и към всички останали?

Най-важното от всичко е опазването на човешкия живот. Така че моят апел е: намали скоростта, за да спасиш живот. На младите хора, каквото и да им кажем, те носят вътре в себе си темперамента на своята възраст и едва ли ще се вслушат. Затова може би трябва да им помогнем с някакви регулаторни механизми, за да бъдат ограничавани и да се замислят, преди да направят нарушение.