Инж. Живко Недев, изп. директор и член на СД на „Хидрострой“ АД и зам.-председател на УС на КСБ: Вложените пари за пътна безопасност не са разходи, те са печалби

Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с инж. Живко Недев, изп. директор и член на СД на „Хидрострой“ АД и зам.-председател на УС на КСБ, който гостува на „Визия 0“ по време на изнесеното студио в Пловдив на Десетата юбилейна конференция за безопасна пътна инфраструктура под надслов „Визия 0“ - нула жертви при пътнотранспортни произшествия“.

Инж. Недев, какво означава пътната безопасност за Вас?

Преди да Ви отговоря на този въпрос, искам да изразя задоволството си от провеждането на Десетата юбилейна конференция за безопасна пътна инфраструктура. Програмата включи доклади както на експерти и представители на научната общност от България, така и на утвърдени професори и специалисти от чужбина, което е чудесно. Форумът на ББАПБ вече е разпознаваем, той е интересен и за външните експерти. Другото, което е положително за конференцията, е, че на нея се разискват въпроси за пътна безопасност в по-широк аспект. Не разглеждаме само път, водач, автомобил, а и влиянието на психиката, психологията, във фокуса на участниците са и изследвания на поведението на водача. Докладите са много любопитни. Благодаря на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ за изключително добре организираното събитие и считам, че то ще предизвиква все повече интерес не само за специалистите по пътна безопасност, а както видяхме - и от страна на държавата – конференцията беше уважена от министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова, от зам.-министъра на вътрешните работи Любомир Йосифов, от ръководители на ключови структури, което е прекрасно.

По повод на въпроса Ви мога да кажа, че възприятието за пътната безопасност непрекъснато се променя, защото това е система, която става все по-обхватна. Разглежда се от повече специалисти, които обследват нови фактори, влияещи върху безопасността. Така че темата за пътната безопасност е безкрайна.

Какво Ви направи най-силно впечатление от лекциите?

За мен във всяка лекция имаше нещо интересно. Любопитен беше представеният анализ от Германия по отношение на поведението на водача, лекциите за вредите, които носят ПТП, за ползите от инвестирането на средства в пътна безопасност, които са чисто икономически, но много показателни. Те носеха послания за държавата и за правителствата, че вложените пари за пътна безопасност не са разходи, а са печалби. Тъй като с тях се спасяват човешки животи, намаляват се рисковете от възникване на пътнотранспортни произшествия с материални щети и травматизъм. Обикновено хората пресмятат последиците от ПТП някак просто и прагматично. Гледа се щетата на автомобила, колко ламарини са огънати или пораженията върху пътната инфраструктура, съборени знаци, повредени ограждения. В действителност по-голямата щета е свързана с пострадалите – травмите и контузиите, болничните разходи, последствията за членовете на семейството, всичко това е свързано с икономиката на страната. Много е добре, че се правят подобни пълни икономически анализи и щетите вече не се разглеждат по опростен начин.

Вие имали ли сте опасна ситуация на пътя, предизвикана от друг участник в движението?

Човек винаги когато управлява автомобил, трябва да подхожда изключително отговорно към участниците в движението, но и, образно казано, „да влиза в обувките на другия“. Често виждам, че водачът, който идва срещу мен, или този, който завива вляво или вдясно, независимо че аз съм с предимство, не е концентриран, мислите им са някъде другаде. Те не внимават в пътната обстановка и ако и аз не съм съсредоточен, може да възникне пътнотранспортно произшествие. Ако някой ти отнеме предимството, трябва да реагираш по правилния начин. Има една приказка, че много хора, които са били с предимство, вече не са между живите. Затова човек, когато се качи в автомобил, трябва да възприема шофирането като изпълнение на професионални задължения. Да приема, че е на работа, на училище или че държи изпит, а не просто да се качи в автомобила и да гледа на шофирането като леко и безотговорно мероприятие. Управляването на автомобил изисква такава концентрация, каквато е нужна, ако искаш да си професионалист в работата си. Независимо дали пътуваш към офиса през делничен ден или уикенда по хубави поводи, не бива емоцията да измества вниманието.

Освен това сега водачите малко се подхлъзваме по отношение на стабилността на съвременните коли. Автомобилостроенето се развива със сериозни темпове, машините, които управляваме, стават все по-сигурни и ние си мислим, че автомобилът ще ни предпази. Все още не е дошло времето, в което ще седнем в колата, ще й зададем устна или друга команда и тя ще започне да се движи самостоятелно и ще ни отведе до желаната дестинация. Може би с напредването на технологиите някой ден и това ще стане, но човешкият фактор винаги ще си остане, дори и в малък процент, защото машината дава дефекти.

Как може да накараме хората да осъзнаят, че всъщност сядайки в автомобила зад волана, те наистина поемат голяма отговорност, че шофирането не е между другото и не е механично действие?

Това ще стане възможно благодарение на подобни конференции, на предавания и публикации в медиите по темата. Нужно е все повече да се говори за пътна безопасност и да се осъзнава, че тази сфера подлежи на развитие. Тя трябва да е в основата на цялото ни съществуване, в образованието, в технологиите, в действията ни. В доста от лекциите чухме, че винаги трябва да даваме пример, да възпитаваме децата. Фактът, че се говори толкова много за безопасността, означава, че действително обществото има нужда от такъв коментар, необходимост от непрекъсната дискусия. Трябва да се говори все повече, защото много често хората си мислят - не искам да слушам за дадена тежка катастрофа, не искам да се натоварвам с трагедиите на този или на онзи, но те трябва да се показват, защото това действа възпитателно. Човек мисли, че на него няма да се случи, а никой не е застрахован. Всеки може да пострада при ПТП, включително и най-добрият водач, защото когато участваме в движението, ние не знаем от отсрещната страна колко са концентрирани, колко са възпитани, с какви познания са и дали са отговорни.

На финала направете послание към хората, как най-безопасно да стигнат от точка А до точка Б.

Основното е концентрация и пълно внимание към пътната обстановка и участниците в движението – те са ключови за поведението на водача, който не бива да забравя, че шофирането е сложен процес.