Д-р Пожарашки, как бихте характеризирали човека зад волана с неговите слабости и как може да бъде безопасен?

За да не е опасен водачът, трябва да може да се самоуправлява. Не обичам думата контрол, защото тя не е много точна. Намирам самоуправлението за по-точната дума. Причината е, че когато човек може да се самоуправлява, той ще направи минимум грешки или въобще няма да направи. Това означава, че той умее да се самонаблюдава и да държи връзка с реалността, такава каквато е.

Какво трябва да присъства в живота ни, за да можем да изградим това самоуправление?

Изключително важно е формирането на здрава личност. Всеки минава през някакъв процес на възпитание в семейство, училище и т.н. Това прави, това не прави, това е добро, а това лошо и т.н. По този начин се формира личност – един съзнателен човек, който да спазва определени норми и условности за съществуване в обществото.

Кое е основното в създаването на личността при формирането й?

Всички фактори са важни, като започнем от родителите, продължим през по-близките роднини и по-далечни, които се появяват в живота ни, след това минаваме през учителите и вече самото общество като взаимодействие. Човекът се формира като личност на база на взаимодействието му с обществото. Личността е онази част на психиката на съзнателния Аз, която изгражда усещането ни за граници, може да ни помага да се саморегулираме, така че да не влизаме в нездравословни конфликтни взаимоотношения.

Какво значение имат концентрацията и вниманието на пътя?

Две неща намирам за много важни и те са свързани с личността. От една страна тя е тази, която може да концентрира внимание достатъчно дълго време, и на второ – е онази част от психиката, която формира отговорност. Ако аз не седна отговорно в автомобила с мисълта да шофирам, без да създавам проблеми, така че аз да съм здрав и другите да са здрави, сам създавам риск да не стигна безопасно до място, към което се придвижвам. Така че личността е ключова.

Много хора, които в ежедневието си се държат нормално, качвайки се в колата, поведението им се променя – стават по-агресивни, по конфликтни. Това до някаква степен се обяснява с дистанцията, колата ти дава и някаква анонимност.

Не бих казал, че имаш анонимност в автомобила, всеки си има регистрационен номер. По пътищата има и предостатъчно камери, тоест контролът е сериозен. Аз по-скоро ще го обясня по малко по-различен начин. Народът казва, че имаме душа, а Зигмунд Фройд я е нарекъл подсъзнание. Всъщност това е нашето сетивно чувство на съзнание. Този тип съзнание не мисли, а чувства и усеща, тоест това е нашата емоционална част. Личността е рационалната част, а душата е емоционалната. Човек сяда в колата си чисто рационално, запалва я и тръгва за някъде, но ако е напрегнат, изнервен, ядосан или е тъжен, въобще в негативно емоционално състояние, е напълно възможно да си го изкара на пътя. В случай че даден водач по принцип е по-агресивен, представете си една по-сериозна емоция до какво може да доведе през 200 конски сили автомобил.

Какво можем да кажем по отношение на водачите, които сядат пияни или под въздействието на наркотични вещества зад волана? Къде е личността?

На практика, ако човек е изпил много алкохол, в колата не седи той, неговата личност, а там е животинската му същност, която е подвластна на всякакви импулси, инстинкти, емоции, изчезват всички задръжки и така нататък. Затова се използват алкохол и наркотични вещества, за да паднат задръжките, които са на моменти прекалено тежки и са непоносими за някои хора. Няма лошо в това да изпиеш една бира и след 3 часа да седнеш зад волана, след толкова време почти 90% от алкохола са се разградили. Но да я изпиеш и веднага да се качиш в автомобила е недопустимо.

Каква е ролята на превенцията?

Такава засега в много отношения почти не съществува, обществото няма инструменти за превенция. В момента отвсякъде могат да се купят какви ли не вещества и това се счита за съвсем нормално. Когато човек достатъчно брой пъти влиза в трансцендентални състояния с помощта на вещества, това е опасно и може да се стигне до личностни разстройства. Говорил съм поне със 7-8 човека, които са психотични. Например с параноидна шизофрения, след като са използвали дълго време марихуана. Марихуаната е сред наркотиците, които при дълготрайна употреба могат да отключат параноидна шизофрения, но това обикновено не се коментира.

Според Вас трябва ли да има някаква специална настройка на хората, преди да седнат да шофират? Обикновено то не се възприема като някаква работа, а по-скоро като нещо, което автоматично вършиш?

Автоматиката се добива от подсъзнанието, което изгражда навици за шофиране. Неслучайно е толкова продължителен един шофьорски курс и допълнително караме с някого, който е опитен зад волана, така че да имаме нужните навици. Когато седнем в колата, самото шофиране е по-навик, но техническата част. Вниманието обаче на пътя е свързано с личността и с това ясно съзнание, което може да концентрира внимание и да поеме отговорност. Така че двете наши психични части са в колата и е важно как аз съм се подготвил за шофиране. Ако аз съм напрегнат, изморен, под въздействие на алкохол или наркотично вещество, съм опасен. Освен това е много важно как сядам в колата. Не просто да запаля двигателя и да излетя, а да присъствам в автомобила съзнателно тук и сега. Няма как да си мисля за някакви неща и да съм и на пътя, защото се раздвоява съзнанието.

Защо хората често забравят да бъдат отговорни, когато сядат зад волана?

По-лесно е да си безотговорен. Едно куче или котка живеят много по-лесно от един човек. Животното се адаптира към средата с обикновени реакции, с много беден набор от реакции. Човекът не само реагира, а и формира активно действие, то е на база на рационалното ни присъствие в света, тоест трезво и критично. Това нещо, като го няма и го опростим, вървим към една първичност в общуването. Затова много хора употребяват алкохол и други вещества, за да елементаризират живота си и да го направят по-лесен.