Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с адв. Георги Вълков, председател на УС на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП.

Адв. Вълков, каква е връзката на застраховането и пътната безопасност?

Връзката може да бъде много директна, стига да има воля и желание от застрахователните компании да инвестират в пътна безопасност. Например полезна инвестиция би могла да бъде изграждането на центрове за симулатори. Според мен застрахователните компании разполагат със средства, за да построят такива центрове в страната, които ще помогнат за превенцията и съответно за намаляване на произшествията на пътя. Друго нещо, което може да се направи, е организирането на курсове за лекарска помощ. Всеки един водач трябва да знае как да постъпи, когато види жертва на ПТП, и да помогне, за да оцелее пострадалият. Това е от съществено значение, защото застрахователните компании плащат доста големи суми за имуществени вреди, за смъртен случай, за тежко увреден човек и т.н. Знаем, че първите минути са най-важните. Аз съм карал такива курсове и на тях много ясно ми беше показано как да реагирам. На първо място, когато има пострадал на пътя с кръвотечение, то трябва да бъде спряно. Колко хора са наясно как да го направят? Много малко.

Какви са следващите стъпки за първа помощ?

Значи първо е да спрем кръвотечението, следва проверка на дишането, след което са мозъчните функции. Преминем ли през тези крачки, се обаждаме на Спешна помощ. Почти никой не прави тези стъпки на пътя, а те са животоспасяващи неща.

Кои са най-големите проблеми при застраховането?

Първо са бюрократичните проблеми, защото трябва да събереш много документи, въпреки че в Кодекса за застраховане за застраховка гражданска отговорност е записано, че обезщетение може да бъде платено и на базата на констативен протокол. Но такива случаи почти няма. Застрахователят си кара по протокола – изисква констативен протокол, експертизи от досъдебно производство, медицински експертизи, разпити на свидетели, окончателен акт, това си е алгоритъм. Само че, ако живееш в провинцията, нямаш експерти, които бързо да напишат експертизите, и човек трябва да чака всичките тези документи ще минат години. Застрахователят, като откаже да ти изплати обезщетението в тримесечен срок, сме принудени да влезем в дело, да съдим застрахователите, а така натоварваме съдебната система с дела. Трябва да бъдат платени държавни такси и да се чакат съдебни решения, което бави застрахователите. За да избегнат по-големите разходи, те дават по-ниски обезщетения, някой път има случаи, когато обезщетенията са занижени от съда.

Кое е правилното? Как трябва да действа човек?

Ако чакаш да приключи досъдебното производство и наказателно евентуално, може да ти изтече давностният срок да водиш дело срещу застрахователната компания, защото това, че има наказателно дело, по нашето право не означава, че не ти тече давностен срок срещу застрахователя. Давностният срок се прекъсва единствено и само с предявяване на пряк иск срещу застрахователя, тоест приемаме хипотезата – има тежко ПТП на пешеходна пътека, не можеш да прекратиш делото по желание на пострадалия (ако е извън пешеходната пътека, тогава имаш тази възможност), виновният водач казва „да, виновен съм“ и пострадалото лице, за да си вземе по-бързо обезщетението, казва „не желая да съдя, желая наказателното производство да бъде прекратено срещу виновния водач“, за да избегне процедурите, които са в проточване на делото. Имаме краен акт на Прокуратурата, наказателно постановление, с което лицето Х е привлечено като обвиняем, за застрахователя вече това е достатъчно основание да ти определи и изплати обезщетение. Но ако това се случи на пешеходна пътека, това утежняващо вината обстоятелство не можеш да го прекратиш, влизаш на съд. Обаче един наказателен процес може да трае 5 г., защото обикновено това са три инстанционни производства. Ако виновният водач признае вината си и поиска делото да бъде разгледано по съкратената процедура, тогава приключваме в едно заседание. Но ако реши да се бори и да доказва невинност, се минава обикновено и през Върховния съд, който ако открие някакви несъответствия, било то в обвинителен акт, било то в събиране на доказателства, връща делото за ново разглеждане и се получава една безкрайна въртележка. И за да се избегне вариантът, в който ти не можеш да си предявиш иск срещу застрахователя, защото е изтекла давността, обикновено се завежда дело срещу застрахователя, което бива спирано до приключване на наказателното производство, до краен акт на Наказателния съд и това вече колко години ще отнеме - никой не знае. Хората в това време се нуждаят от лечение и от възстановяване.

Какво трябва да знаят хората, когато тръгнат да избират застраховател?

Сложен въпрос. Трябва да знаят дали плаща за гражданска отговорност, тъй като тя се води данък. Всеки гледа къде е най-евтино и, общо взето, не го интересува след това какво се случва. Гражданската отговорност е задължителна и 90% от хората избират застрахователя просто за да представят една полица пред органите на реда и да кажат „аз съм застрахован“. Изборът на застраховател е доста сложен въпрос и е необходимо, преди да го изберем, да видим как стои на пазара, дали си плаща обезщетенията и т.н.

Имали ли сте във Вашата практика някакъв по-особен случай във връзка със застраховането, нещо нетипично?

Те всички са типични, защото ако излезеш извън обичайното, няма да ти платят, застрахователят ще бъде освободен от отговорност да те обезщети. Най-важното е да бъде доказана вината на застрахования. Тук вече са интересните моменти как се доказва вината, това става с автотехническите експертизи. Любопитни са разпитите на свидетелите, които правиш. Сещам се за случай, при който за съжаление млада жена, карала мотор, катастрофира и остава инвалид. Причината за ПТП е зле поставено знаково стопанство. Тя се е движила на пътя Пирдоп – София, излиза от завой на около 400 м преди отбивка от страничен път, който е без предимство. Автомобил й отнема предимството, тя тръгва да го заобикаля, но той продължава да се движи и тя се удря в задната част на колата. Основният проблем за това ПТП е, че има храсти, а знакът, който посочва път без предимство, е на около десетина метра по-назад от линията, където минава главният път. Съответно шофьорът трябва да се изнесе напред, за да види дали идва автомобил или мотор, и тук вече са ключови реакциите на водачите. На делото вещото лице заяви, че пострадалата е можела да мине отзад зад него. Как ще мине зад него? Тя вижда кола, която се движи бавно, и се опитва да я заобиколи. Това е препятствие на пътя, което тръгва, и ти трябва да си много опитен, за да минеш вдясно, за да го заобиколиш отзад. Делото приключи добре.

 В такава ситуация кое е най-важното, кое има най-голяма тежест за крайния изход на делото?

Автотехническата експертиза и това как задаваш въпросите на автоексперта. Тук е моментът да засегна друга тема, която не се дискутира, но е особено важна. Това е невъзможността на страните в гражданския процес да си ангажират вещи лица. Ние имаме възможност да избираме от списък на съда, когато искаме тройна, петорна експертиза, а аз като адвокат не мога да ангажирам вещо лице, което да дойде с мен и да започне да задава въпроси на другото вещо лице. Тоест адвокатът трябва да разбира от автотехнически експертизи, от медицина, защото задава въпроси на медицински лица, да е запознат с психология, когато има психологическа експертиза, да има познания по химия, когато има химическа експертиза. Е, може ли един адвокат да го прави това нещо? Няма как. Друг много важен проблем, който възниква, е, че на досъдебна фаза се събират доказателства, пострадалото лице, както и обвиняемият не могат да разберат какво се случва, докато не те извикат и не ти кажат официално - ето това са доказателствата. Като отидеш да ги видиш, като адвокат се сблъскваш с автотехнически експертизи, съдебно-медицински експертизи, разпит на свидетели, скици на местопроизшествието. Трябва да се запознаеш с тях в рамките на един ден и ако имаш някакви възражения, да ги направиш на момента.