Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха през 2024 г. съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия. В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с д-р Мирослав Ненков, анестезиолог и бивш министър на здравеопазването.

Д-р Ненков, имате афинитет към автомобилите. Защо според Вас, когато хората седнат зад волана, стават нервни, агресивни?

Ние биологично не сме направени да се движим с висока скорост. Най-бързите хора, когато тичат, развиват няколко десетки километра в час. Когато седнем зад волана, изпадаме в нетипична за нас ситуация и се изисква много сериозно съсредоточаване. От друга страна за повечето водачи е много важно да се докажат на околните, че струват повече от дрехите, които носят. Затова гледат да карат по-бързичко, да изпреварят две-три коли рисково, което няма никакъв практически смисъл, но се случва. Ако пък са употребили и алкохол, не дай си Боже, вече се мислят за безсмъртни.

При състезателите във Формула 1 и MotoGP нервната система се адаптира към високите скорости. Но това важи единствено за тях.

Да, не важи за обикновения гражданин, който иска да бъде състезател. Пилотите от Формула 1 и MotoGP са различни, те са много подготвени. Гледал съм състезания на MotoGP и ми е правило впечатление, че при 300 км/час дори не им се повишава пулсът. В крайна сметка не можем всички да караме самолети.

Същото така има родители, които са неглижирали децата, докато са растели, и после, като достигнат пълнолетие, им подаряват кола с 300 конски сили. Това всъщност не ги прави по-добри родители – така детето може да се убие или да се превърне в убиец. Да не се заблуждаваме, че родителите са готови на всичко за децата си. Ако бяха, нямаше да им купуват такива превозни средства.

Хората, ако лично не преживеят нещо или ако техен близък не го преживее, смятат, че това е имагинерно и няма да им се случи.

Това е обществен проблем.

Виждате ли някаква дехуманизация в обществото ни?

Да, времената са тежки, някои хора са зле образовани, съсредоточени са в оцеляването. Все някой друг им е виновен. Личната отговорност е много важно нещо. Ако се научим да носим лична отговорност – която е част от личността, от съзряването, – тогава ще започнат нещата да се случват. Абсолютно има дехуманизация.

Вие самият имали ли сте някакъв интересен момент зад волана – критичен или нещо, което Ви е накарало да преосмислите мястото си на пътя?

Имал съм не една или две случки. Всеки, който шофира, непрекъснато се сблъсква с нещо. Но както се казва, и аз помъдрях през годините. Преди реагирах много остро, когато шофирам на магистралата и водач, движещ се зад мен, ми светне с фаровете. Сега, ако някой ми присветне, веднага се махам от пътя му – за мен това означава, че шофьорът е човек, способен да направи всякаква беля. Опитвам се да предпазя себе си и семейството си. Моментално му правя път.

Това е правилната реакция, за да сте в максимална безопасност.

Дълго време се ядосвах много на подобно поведение, но вече не. Пак казвам, че това е част от зрелостта. В практиката ми много пъти се е налагало да се движа с автомобили със специален режим из улиците на София и страната. Единственият начин да стигнеш от точка А до точка Б в столицата наистина бързо е със специален режим. Професията ми ме научи, че трябва да се бърза само когато на някого му е спряло сърцето, а не за да си първи на светофара, за да излетиш, като светне зеленото, или да изпревариш.

Много често пътувам по пътя София – Самоков и съм виждал какви ли не рискови изпреварвания. Хората, които карат мощни скъпи коли, трябва да са пример. Да показват как един заможен човек със самочувствие може да се държи на пътя. Защо? Защото тийнейджърите гледат. Като видят супер лъскав автомобил да прави неразумни изпреварвания, те си казват: „И аз така ще правя един ден, като имам такава кола.“ А това е изключително опасно.

До каква степен у нас спешната помощ е адекватна при ПТП и как трябва да реагираме, ако стане произшествие?

Спешната помощ в страната ни никак не е лоша, разполага с добри ресурси. Първото нещо, което трябва да направим, ако сме свидетели на ПТП, е да се обадим на 112, а не да се опитваме да помагаме. Едва след това, ако знаем как, да се погрижим за пострадалите. При ПТП най-важното е да се повиква компетентен човек, защото в опита си да помогнем можем всъщност да навредим. Най-малкото – да причиним допълнителна болка на човека.