Пътна безопасност

Дванадесетата конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ представи германския опит

Вестник „Строител“ традиционно бе медиен партньор на събитието

На 17 и 18 септември в Пловдив се проведе Дванадесетата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. Престижният форум за пореден път събра на едно място водещи пътни инженери, проектанти, строители, одитори по пътна безопасност и представители на браншови организации и институции, за да обсъдят актуалните предизвикателства в сферата. Тазгодишното издание имаше силно изразен международен акцент с участието на специалисти от Федералния институт за изследване на пътищата и транспорта на Германия (BASt). Събитието бе организирано от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) в партньорство с Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) и Камарата на строителите в България (КСБ). Традиционно вестник „Строител“ бе медиен партньор на конференцията.

Форумът бе официално открит от председателя на Управителния съвет на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов. В него се включиха инж. Живко Недев, зам.-председател на УС на Камарата на строителите в България и на УС на ББАПБ, Капка Асенова, изп. директор на КСБ, инж. Стефан Чайков, председател на УС на ББКП, комисар Бойко Рановски, изп. директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, доц. д-р арх. Гичка Кутова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), проф. д-р инж. Маркус Йозер, президент на BASt и Брендън Халеман, старши съветник в Международната пътна федерация (IRF).

По повод откриването на конференцията бяха изпратени поздравителни адреси от инж. Любомир Качамаков и УС на КСБ, от д-р инж. Владимир Вутов, председател на Съвета на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД и др.

„Добре дошли на Дванадесетата годишна конференция „Безопасната пътна инфраструктура. Днес виждам тук много инженери, проектанти, строители, в общи линии – професионалисти, които взимат решенията в работата си на база на научни изследвания, анализи, проучвания и факти. Надявам се, че през тези два дни благодарение на темите и лекциите, подготвени от организационния комитет, ще научите много нови неща“, заяви д-р ик.н. Николай Иванов в началото. Председателят на УС на ББАПБ обяви, че за

следващото издание на конференцията ще бъдат привлечени за участие създателите на шведската концепция „Визия 0“.

„В навечерието сме на 30-годишнината от приемането на „Визия 0“ през 1997 г. в Швеция като закон и дългосрочна национална стратегия. Вече правим опити да поканим в България някои от авторите и идеолози на концепцията“, допълни д-р ик.н. Иванов.

Приветствие към присъстващите отправи и инж. Стефан Чайков. Той изрази удовлетворение, че интересът към темите за пътната безопасност и чуждестранния опит остава висок през годините, и подчерта предизвикателствата, пред които е изправен секторът. „Все още ни липсва най-важното нещо – предвидимост, възможността спокойно и с обезпечено финансиране да организираме и планираме своята дейност“, посочи председателят на УС на ББК „Пътища“. Той насочи вниманието на аудиторията и към подготвяните от правителството структурни реформи в пътната безопасност. „Една добра идея като максималното използване на функционалностите на тол системата в България може да даде отлични резултати, но при грешен подход крие и рискове, включително от спад в приходите. Надявам се, че гласът на гилдията ще бъде чут и ще се върви в правилната посока“, заяви инж. Чайков. Той отбеляза като положителен знак проведения първоначален диалог между премиера Румен Радев и браншови организации от строителния сектор относно плановете за развитие на стратегическата пътна инфраструктура. Инж. Стефан Чайков завърши изказването си с пожелание за ползотворна работа на конференцията.

Към участниците във форума се обърна и инж. Живко Недев. Той подчерта, че вече 16 години ББК „Пътища“ е радетел за изграждането на устойчива пътна инфраструктура и осигуряването на комфортни и безопасни условия за движение. „Усилията на браншовата асоциация не остават напразни. Вече виждаме, че правителството отделя все по-сериозно внимание на тази тема. На скорошната ни работна среща с министър-председателя категоричен акцент бяха стратегическата инфраструктура и безопасността на движение. Това показва, че системният диалог има ефект и държавата оценява високата експертиза и опит, които нашата общност притежава“, подчерта инж. Недев и изрази удовлетворението си от присъствието на много млади специалисти на конференцията. Според него те са хората, които ще продължат започнатите процеси.

В своето изказване комисар Бойко Рановски обърна внимание върху ключовата роля на качеството на инфраструктурата за цялостното подобряване пътната безопасност в страната. „Пътната инфраструктура е фундаментален елемент в тази битка. Само преди седмица Министерският съвет прие нов план с мерки за подобряване на безопасността на движението, като значителна част от тях касаят именно състоянието на пътищата. Надявам се ползотворният обмен на опит с водещи европейски държави по време на този форум да допринесе за внедряването на най-добрите практики и у нас“, отбеляза комисар Рановски.

След него думата бе дадена на Брендън Халеман, който поздрави домакините от ББАПБ и участниците във форума и обяви важна новина за сектора –

сливането на Европейската пътна федерация (ERF) и IRF в единна глобална структура,

което ще позволи по-силен трансфер на международен опит и стандарти към региона. Халеман постави фокус върху концепцията „Безопасна система“ (Safe System) и нейното реално приложение. „България вече припозна концепцията за безопасната система на ниво политика. Голямото предизвикателство сега както тук, така и в цяла Европа остава нейното практическо внедряване. Въпросът е как да пренесем тези принципи в ежедневните решения при проектирането, строителството, поддръжката и експлоатацията на пътищата“, каза той и добави, че Safe System трябва да се превърне в практика.

В първия панел на конференцията водещи експерти от страната и чужбина дискутираха актуалните технологични тенденции и научни подходи в пътната безопасност. Модератор на сесията бе проф. д-р инж. Светослав Христов от УАСГ.

Проф. Маркус Йозер се спря върху навлизането на автономните превозни средства и дигитализацията в сектора. Той даде пример с реалното функциониране на автономни автомобили от 4-то ниво в САЩ и подчерта, че европейските производители също са на крачка от масовото внедряване на технологията в Европейския съюз. „Този процес трябва да бъде изключително добре координиран и регулиран, за да гарантираме, че той действително ще доведе до спад на пътните инциденти и повишаване на безопасността“, бе категоричен проф. Йозер.

Той представи и работата на BASt по създаването на стандарти за елиминиране на „сляпата зона“ при тежкотоварните камиони с цел защита на велосипедистите, както и ролята на изкуствения интелект при анализа на данните за пътната обстановка и настилките. Като сериозно предизвикателство в европейски мащаб проф. Йозер очерта и дефицита на квалифицирани инженерни кадри, за чието преодоляване институтът си сътрудничи активно с десетки университети.

След това Иля Юнгфелд от BASt изнесе подробна презентация за

спецификите при обезопасяването на извънградските пътища в Германия в контекста на концепцията „Визия 0“.

По думите му статистиката сочи, че над 57% от загиналите при ПТП в Германия са при инциденти на извънградски пътища, като висок дял заемат ударите в крайпътни дървета. „Радикалното изсичане на дърветата покрай пътищата не е решение – те са защитени от екологична гледна точка и представляват културна ценност в Германия. Изсичането или драстичното намаляване на скоростта са мерки от краен порядък“, обясни Юнгфелд.

Той представи специално разработено от BASt практическо ръководство за нестандартни инженерни решения, което помага на местните пътни власти да избират най-подходящите ограничителни системи за пътища (мантинели) в условия на силно ограничено пространство. Иля Юнгфелд разясни и работата по внедряване на „пасивно безопасни“ съоръжения (стълбове и пътни знаци), които при удар намаляват риска от тежки травми за пътниците, както и свободно достъпната база данни на института, съдържаща над 2300 сертифицирани системи за пътна безопасност.

Във втория панел на конференцията се разгледаха различните аспекти на безопасността на движението през погледа на академичните среди и икономическия анализ. В него участие взеха ректорът на УАСГ доц. Гичка Кутова и проф. д-р Христина Николова, зам.-декан по научноизследователската дейност на Факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС.

В своята презентация доц. Кутова изтъкна, че безопасността на пътната инфраструктура не е просто въпрос на качествено асфалтиране, а комплексен процес, започващ още от чертожната маса. Ректорът на УАСГ наблегна на превантивния характер на инженерното обучение, заявявайки, че безопасната среда започва много преди човекът да се качи в автомобила или да излезе като пешеходец. „Тя започва от начина, по който бъдещите архитекти и транспортни инженери биват научени да проектират градската среда. В университета

модернизираме учебните програми, интегрирайки дисциплини, които съчетават строителната наука с най-съвременните дигитални инструменти“,

посочи тя. Доц. Гичка Кутова коментира и ролята на BIM технологиите и дигиталните симулации, които позволяват на студентите да тестват различни параметри на инфраструктурните обекти във виртуална среда. Ректорът отдели особено внимание на практическия подход, който УАСГ налага през последните години, като отбеляза успеха на ежегодния форум „Студентите посрещат бизнеса“. „Броят на компаниите партньори се увеличи многократно, което е пряко доказателство за доверието на бранша в подготовката на младите кадри“, информира тя. Доц. Кутова подчерта, че студентите на УАСГ са обществено отговорни личности, като даде пример с мащабните благотворителни инициативи, организирани от Студентския съвет, които събират десетки хиляди евро за социални каузи, доказвайки, че университетът възпитава отговорни млади хора, а не само отлични специалисти.

Ректорът на УАСГ заяви, че университетът ще продължи да бъде ковачница на специалисти, които да работят за намаляване на травматизма на пътя, и призова за още по-тясна връзка между държавните институции, бизнеса и академичната общност. „Инженерният потенциал на България е в основата на всяко решение за намаляване на пътните инциденти. Университетът остава отворен към всички нови предизвикателства, а пътната безопасност е приоритет номер едно в научните и изследователски търсения на целия преподавателски състав на УАСГ“, завърши доц. Кутова.

Проф. Христина Николова представи детайлен икономически анализ на загубите, произтичащи от пътнотранспортните произшествия. В своето изложение тя посочи, че огромна част от разходите, причинени от инциденти на пътя, остава за сметка на обществото – било чрез загуба на човешки живот и здраве или чрез административни разходи, които не се покриват напълно от застрахователните обезщетения. Според нейните изчисления

годишните загуби за българското общество, произтичащи от ПТП, възлизат на близо 2 млрд. евро.

Проф. Николова отбеляза, че 91% от тази сума не се изразяват в директни плащания, което често води до неглижиране на мащаба на проблема. Тя аргументира необходимостта от въвеждане на по-прецизни механизми за оценяване на риска и загатна за бъдещото развитие на тол системите, които биха могли да включат компоненти, отразяващи външните разходи за пътната безопасност.

Третият панел на конференцията фокусира вниманието върху стратегическите цели за безопасност и специфичните технически фактори, влияещи върху състоянието на пътищата. Централно място в панела зае презентацията на инж. Алекси Кесяков, който представи концепцията „Визия 0“. Той анализира пътната безопасност през годните в България и заяви, че постигането на „Визия 0“ изисква пълна трансформация в отношението към инфраструктурата и поведението на водачите.

По традиция на финала участниците във форума приеха заключителна декларация, която очертава общите приоритети и бъдещите стъпки за повишаване безопасността на пътната инфраструктура в България. Декларацията ще бъде публикувана в следващ брой на в. „Строител“.