Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“.
В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме инж. Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност.

Инж. Кесяков, от кога започва обучението по пътна безопасност?

Преди да кажем от кога започва обучението, нека да си припомним, че голяма част от живота ни преминава на пътя и е пълен с опасности, които ние трябва добре да познаваме. А обучението започва от преди раждането. Важно е семейството да има знания за безопасността на движението. Майката да използва колан за бременни, за който много малко се говори. Следва детското обезопасително столче, което е задължително от взимането на бебето от родилния дом. По-нататък, когато ние превозваме детето, е нужно всички да си поставяме колана, защото то „попива“ нашите маниери. Ако бащата се държи грубо на пътя, ако не спазва правилата, ако не поставя колана такова ще е и бъдещето поведение на детето, когато порасне. Така че семейството е изключително важно за безопасността на движението. Освен това има т.нар. родова памет, която се предава от поколение на поколение, и безопасността трябва да е част от нея. Необходимо е да имаме безопасно поведение и да обучим децата си така, че те сами да се пазят. Не може да разчитаме някой друг да ги научи. Ще подчертая, че първите години са много важни и не бива да изпускаме този период. Неслучайно някои психолози и лекари казват, че в първите 3 г. в зависимост от упражненията с детето и това, което то научава, се формира мрежата от невронни връзки в мозъка. И колкото повече се занимаваме с детето, толкова по-големи са неговите възможности. Манталитетът не се формира в курсовете за подготовка на водачи, той се формира в най-ранна възраст.

Добре, но ако манталитетът на родителите не е добър, то детето обречено ли е? Има ли шанс да получи правилното възпитание?

Няма родител, който да не си обича децата, независимо от неговия манталитет. Важно е да го убедим, че той трябва да бъде толерантен на пътя и да обучава децата си и да не им предава агресията си.

В някои държави има образователни курсове за водачи, които са чести нарушители. Целта е да се подобри тяхната информираност, поведение и вероятно това ще рефлектира и върху децата им?

Разбира се, не може само с глоби и санкции да се променя отношението на хората. Те трябва да осъзнаят опасностите, да придобият повече знания, за да си коригират поведението, защото никой не иска да се наранява, да убива и да му отнемат свободата. А здраве, живот и свобода се губи най-лесно на пътя. Там губят всички – и жертвите, и виновните, за тях животът спира. За това е много важно, когато участваме в пътното движение да не забравяме, че за секунда всичко може коренно да се промени и плановете да се провалят. Нека да осъзнаем опасностите, да се пазим и да участваме съзнателно в движението.

На финала бихте ли дали няколко съвета на хората, които в момента възпитават децата си като бъдещи пешеходци, шофьори, колоездачи. Кои са най-важните неща, които да предадат на децата си?

Най-важното е да научим детето да участва безопасно в движението. Казахме, от раждането използваме детското столче, после му създаваме навици да слага колан и така нататък. Ключово е не само да се казва, а и да се показва. Когато проходи детето да го държим за ръка и да му обясняваме, тук ще пресечем защото е пешеходна пътека и е безопасно, да спрем и да се огледаме. Задължително е това да се превърне в навик за детето, като спирането да е водещо – винаги да спира, независимо дали гони топката или някой го вика от другата страна на улицата. В България имаме много традиции. Преди доста години се правеха войнишки изпращания, защо да няма подобно тържество за новите водачи. Да се отпразнува книжката с близки и приятели и те да му дават не само подаръци, но и ценни съвети.

Трябва да обичаме живота и да пазим не само своя, но и чуждия, защото на пътя най-лесно може да го загубим или отнемем. Нека да подчиним нещата на любовта към живота и здравето на децата и на всички участници в движението.

Опазването на живота на детето е най-важното, всичко друго идва след това.

Абсолютно вярно. Затова се надявам, че всеки ще се опита да коригира своето поведение и ще пази себе си и останалите на пътя.