Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха през 2024 г. съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с инж. Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност.

Инцидентите на пешеходната пътека, които водят до фатален край, са изключително тежка тема. Възможно ли е на пешеходната пътека да не се случват ПТП с трагичен изход?

Когато анализираме пътнотранспортните произшествия, възникнали на пешеходни пътеки, най-лесно е да посочим като виновник водача на моторното превозно средство, да го обвиним и да сметнем, че въпросът е решен. Да – но не напълно.

Катастрофите на пешеходна пътека са резултат от три фактора:

поведението на водача, поведението на пешеходеца и самата пешеходна пътека – нейната организация, сигнализация и поддържане.

Ако искаме да не се стига до фатални инциденти на пешеходната пътека, трябва да търсим решения и корекции и в трите направления.

Нека първо се спрем на самата пешеходна пътека. По закон тя е обозначена с пътна маркировка и знаци. Но как изглежда тя реално на доста места? Изтрита маркировка, знаци с лоша видимост, недостатъчно осветление – и в същото време цялата вина пада върху водача.

Така ли е навсякъде по света?

Например в Англия пешеходната пътека се обозначава с начупени линии от двете страни на платното – водачът няма как да не разбере, че навлиза в зона с повишен риск. В Нидерландия преди пешеходната пътека има напречни бели линии, които също лесно се възприемат от водача. В Женева, особено около училищата, има система от една, две и три червени линии, надписи върху настилката „Внимание – пешеходна пътека“ и „Внимание – деца“.

Друг добър пример са Съединените щати, където на осовата линия преди пешеходната пътека се поставят светлоотразителни елементи, които предупреждават водача отдалеч. На места се използват и изкуствени неравности, които напомнят физически, че наближава пешеходна зона. При по-дългите пешеходни пътеки се изграждат пешеходни острови. Те забраняват изпреварването, дават възможност на пешеходеца да изчака безопасно и намаляват риска от тежки инциденти.

Затова, ако искаме реално да намалим произшествията, пешеходната пътека трябва да има ясен стандарт – проектантите да го прилагат задължително, а институциите да го поддържат. Не е достатъчно да знаем, че там има пешеходна пътека – водачът трябва да я вижда и да я усеща, когато преминава през нея.

Както казах, вторият фактор е поведението на пешеходеца. Съгласно измененията в Закона за движението по пътищата пешеходецът е длъжен,

преди да стъпи на пешеходната пътека, да спре и да се огледа.

Законът допуска пешеходецът да вдигне ръка, за да потърси визуален контакт с водача. Това не е задължение, но е силно препоръчително, защото създава връзка между двамата участници в движението. Проблемите често идват от липсата на този контакт – нито пешеходецът, нито водачът търсят взаимно потвърждение. А пешеходната пътека, макар да е най-безопасното място за пресичане, става изключително опасна, ако тези основни правила не се спазват.

Идва ред и на третия фактор – поведението на водача. Той е длъжен да спазва скоростните ограничения, защото има спирачен път – колкото по-висока е скоростта, толкова по-дълъг е той.

Голяма част от произшествията на пешеходни пътеки се случват, защото водачът няма време да спре.

Информацията идва твърде късно и спирането става след удара.

Нека си представим следната ситуация: пешеходец се появява пред водач на разстояние 45 метра:

При скорост 50 км/ч автомобилът трябва да спре на около 10 м преди него.

При 55 км/ч – на около 5 м.

При 60 км/ч – пешеходецът ще бъде достигнат.

При 65 км/ч – ще бъде блъснат.

Всеки сблъсък с пешеходец може да доведе до трагедия. А фатален инцидент на пешеходна пътека застрашава свободата на водача с над 10 години лишаване от свобода. Това ясно е записано в Наказателния кодекс. Така че, когато говорим за безопасност на пешеходната пътека, трябва ясно да кажем, че тя зависи от тези три взаимно свързани елемента – пешеходната пътека, поведението на водача и поведението на пешеходеца.

Инфраструктурата трябва да дава ясна информация, водачът да бъде съсредоточен и да контролира скоростта, а пешеходецът да бъде внимателен и предвидим.

При пътнотранспортно произшествие страдат и жертвата, и виновният. Единият се бори за живота си, а другият – със съдебната система, чиято крайна спирка често е затворът.

Най-важното, когато участваме в движението, е да бъдем съсредоточени, да следим обстановката и в населените места никога да не превишаваме скоростта. Всяко нарушение ни поставя в ситуация, в която конфликтът става неизбежен.

Призовавам всеки да се пази и да помни, че пешеходната пътека е най-безопасното място за пресичане – но само ако всички спазваме правилата.

Бъдете здрави, участвайте разумно в движението и не се разсейвайте.

Погледът трябва да бъде на пътя.