Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха през 2024 г. съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с Красимир Георгиев, ултрамаратонец и мотивационен лектор.

Г-н Георгиев, Вие работите много с ученици, които ще са бъдещите шофьори. Има ли разбиране от тяхна страна по въпросите за употребата на наркотични вещества, за агресията на пътя? Достатъчно ли се работи с тях в това отношение?

Посещавам доста училища и впечатленията ми са, че не се работи много с тях в тази посока. Аз го правя в свободното си време. Когато говоря с учениците, те ме слушат, което за мен значи, че няма лоши деца, има лоши примери. Представям им различни ролеви модели. На мнение съм, че трябва да общуваш с децата като с равни, а не от дистанцията на учител или да им размахваш пръст. Моят начин е да съм напълно откровен и да им покажа, че съм един от тях.

Може ли чрез спорта да се постигне прогрес с младите, да бъде един вид превенция срещу наркотиците и агресията?

Спортът е възпитателно средство, което учи на дисциплина. Но без значение дали ще се занимава със спорт, изкуство или нещо друго, е важно детето да е привлечено от него, както се казва да го „грабне“, за да отдаде всичко от себе си и неговото занимание да му повлияе положително.

Като ултрамаратонец знаете колко важно е темпото. Как това се пренася при шофирането и спазването на ограниченията? Може ли да направим някакъв аналог?

Аз обичам да карам бързо, но не безразсъдно. Трябва да се спазват правилата, ако не съществуваха, щеше да има анархия на пътя. Правилата и ограниченията ни предпазват от това да правим глупости, с които да застрашим себе си или околните.

Знаете, че тийнейджърите постоянно гледат клипчета в TikTok, в които се шофира с превишена скорост. Как бихте им обяснили, че това не е разумно?

Няма как да им кажеш да не го правят, защото те си мислят, че този, който кара с 200 км в час, е велик. С думи нищо няма да променим, трябва да им даваме личен пример, а не да им забраним, за да осъзнаят сами, че не редно заради 20 лайка в социалните мрежи някой да пострада.

Често казвам, че автомобилът е оръжие, той е като зареден пистолет. С него можеш да навредиш на себе си или на някой друг. Никой не бива да се държи безотговорно със зареден пистолет.

Имали ли сте случай на пътя, в който много ясно сте осъзнали колко крехък е животът?

Абсолютно. Няколко пъти съм бил в автомобил, който се е преобръщал на пътя след загуба на контрол. В този момент животът ти преминава на лента и човек осъзнава, че наистина секунда невнимание може да му коства всичко. За това винаги казвам на децата, когато посещавам училища, че ние се мислим за велики, но не сме. Хората са много крехки и една кола, която средно е около 1500 килограма, може да отнеме живот дори и при движение с 20 километра в час.

Как шофирахте, когато сте били млад, и сега?

Завършил съм гимназия, в която се придобиваше шофьорска книжка за камион. В началото, като караш, не можеш да прецениш размерите на МПС-то, което управляваш. Когато си в колата, се усещаш по-голям, тромав, различен. Постепенно се научаваш например да взимаш завоя както трябва, за да не предизвикаш удар. При първите си опити бях по-внимателен, което е нормално, защото все още не бях уверен в себе си.  Ако си парашутист и трябва да скочиш от самолета, трябва да си освен много подготвен и внимателен, защото ако не направиш нещо правилно, загиваш. Така трябва да е и с автомобила - да си внимателен и да имаш и рефлекси. Човешкият мозък е създаден така, че когато повтаряш нещо доста пъти, то се запаметява и става автоматична реакция. Не може да се хвърлиш в нещо ново и веднага да станеш добър в него. Дай си необходимото време да научиш всичко и от там нататък нещата ще се получават. Това, което не се е променило във времето, е, че аз винаги съм спазвал правилата и не съм допускал фрапиращи грешки.

Били сте в Америка. Какви са разликите между шофирането там и тук? Има ли прилики?

В Америка, ако направиш някакво нарушение, колкото и да е дребно то, веднага пристига Highway Patrol. Там не можеш да твориш глупости, да правиш самоволия, защото те следят отвсякъде. Като дойде Highway Patrol, ръцете ти трябва да са на волана и да се подчиняваш, защото представителите на властта имат право да извадят пистолет и да го използват. Като цяло нещата там са много различни, а колкото до приликите – мигачите са нещо, което хората си спестяват, подобно на доста шофьори в България.

Как реагирате в агресивна ситуация, ако някой Ви засече или нещо друго се случи на пътя?

Шофирането е като живота – аз няма да посегна на никого, няма да се бия без причина, но ако бъда нападнат, ще се защитя. Нормално е да се защитиш, на това уча и децата. Имал съм случаи, в които някой идва и ми удря по предното стъклото. Хората се стремят да избягват подобни ситуации, но има и много агресивни шофьори по улиците. Моят съвет към тях е, вместо да проявяват агресия на пътя, по-добре да се научат да шофират.