Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха през 2024 г. съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в YouTube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с Левон Хампарцумян, банкер, мениджър и човек, който винаги има ясна позиция по обществено значими теми.

Г-н Хампарцумян, как оценявате риска по българските пътища?

Този риск не го оценяват банкерите, а застрахователите. Застраховките в България са доста скъпи, така че това означава, че рискът по българските пътища е висок.

Ако това беше бизнес, как трябваше да процедираме с пътищата?

Можем да го определим като бизнес, заради начина, по който се харчат нашите пари. Защото поддържането на пътната инфраструктура е част от обществения договор, в рамките който ние плащаме данъци, даваме ги на администратори и политици. Те съответно са длъжни да осигурят услуги, в случая – поддържана пътна инфраструктура. Всичко, което е свързано с пътната мрежа, е ангажимент на публичната власт.

Миналата година се приеха промени в Закона за движение по пътищата с цел да се намалят жертвите при ПТП. От началото на годината до сега статистиката сочи, че жертвите не са намалели спрямо м.г., а даже леко са се увеличили. Какъв извод може да си направим от това?

Няма корелация между строгостта на законите и смъртността по пътя. Тоест в парламента смятат, че приемането на още по-тежки закони само по себе си ще доведе до резултат. Те ще подействат, ако има кой да ги спазва и най-важно да контролира спазването им, съответно да се налагат наказания. Всички тези неща в България не са много ефективни като процеси. Ако напишем един закон и няма процедури и механизми, с които да бъде спазван ефективно, той си остава един празен текст. Не върши работата, за която законодателят го е направил, пък обществото очаква резултат.

Контролът ли е мярката, която може да помогне законите да бъдат осмислени от хората и спазвани?

Той е една от мерките. Другото е, че не е правен одит, независим и достатъчно прагматичен, за всички ненужни ограничения по пътищата, част от тях са забравени, защото някога е имало ремонт или са поставени пътни знаци, защото е имало някакво предприятие или училище, които отдавана са затворени. Всички пътни знаци и ограничения, които не са достатъчно добре обмислени, наказват хората излишно.

Вие сте пътували много по света. Какви добри практики са Ви направили впечатление - такива, които може да заимстваме?

Не мисля, че с прилагането на една или две чужди практики нещата ще се оправят. Трябва да започнем от основата. Например в България има между половин и един милион функционално неграмотни. Дефиницията на функционално неграмотния е, че той разпознава буквите и думите, дори може да прочете едно изречение, но не може да разбере смисъла на това, което е написано. Съществена част от тези хора имат шофьорски книжки и са на пътя. Защо имат книжки, кой им ги е дал? Също има и хора, които притежават недействителни дипломи за някакво образование, те също имат книжки. Как да обясниш на тези граждани, че автомобил с маса от 1 или 2 тона, движещ се с 200 км/ч, носи огромна кинетична енергия, сравнима с тази на военни експлозиви, и може да причини непоправими щети. Те не могат да го осъзнаят. Като им се случи, пак не могат да го осъзнаят, защото всичко става за секунди. Така че в тази посока трябва да се работи – хора, които формално имат правото да управляват моторни превозни средства, но нямат необходимото образование и интелектуално развитие, да осъзнаят отговорността, която поемат, качвайки се в автомобила.

Това значи ли, че първо трябва да се направи реформа в образованието?

Не е първо или второ – това трябва да бъде паралелно и основно. Обществото трябва да разбере, че е важно. Някой може да се чувства много добре, че е надхитрил системата и е взел книжка, но той става движеща се бомба. Няма как да знаем този човек дали осъзнава каква мощ и какви деструктивни възможности има. Не само обучението на шофьорите, но и контролът на пътя, знаците и ограниченията, качеството на инфраструктурата също трябва да бъдат вкарани в ред.

Пътната безопасност всъщност е доста комплексно нещо.

Зависи от много неща, но и манталитетът на хората е различен.

В общи линии ние казваме, че на пътя се виждат всичките ни дефицити като общество.

Поведението на пътя зависи от образованието, но и от домашното възпитание. Когато някой е израснал в среда с ниска образователна култура и без респект към законите и правилата, трудно може да се очаква, че ще проявява дисциплина като участник в движението.

Понеже сте човек, който борави с цифри, нека да кажем, че има стряскаща статистика. Един загинал по нашите пътища струва над 2,1 млн. евро, тежко ранен – над 300 хил. евро, леко ранен – над 23 500 евро. За последните 5 г. загубите са почти 9 млрд. евро. Как Ви се струва?

Тези загинали или пострадали хора са имали различно образование, умения и възможности да се грижат за семейство и да допринасят за обществото. Когато ги извадим от уравнението, всички плюсове стават на минуси. Във финансово изражение изчислените загуби може да са различни – зависи по каква методика се смята. Може би един ще изчисли, че са 4 млрд. евро, друг ще каже 10 млрд. евро, а трети – 15 млрд. евро. Каквато и да е крайната сума, едно е ясно – обществото губи огромни средства. Да не забравяме и колко огромни са разходите за хората, които остават инвалиди след ПТП. Освен това един инцидент не засяга само участващите в него, ами живота на десетки други хора, на близките им.

Какво мислите за поведението на хората в момента на пътя. Има ли повече агресия, или пък са станали по-толерантни?

Като че ли мярката със средната скорост по първокласните пътища и магистралите леко поуспокои нещата. Пак има водачи, които проявяват агресивно и неуважително поведение на пътя, но са по-малко. В града обаче, особено в София, ситуацията е доста трудна. В час пик не виждам много възпитани шофьори. Категорично няма толерантност, често се наблюдават агресивни маневри, неправомерно престрояване и прекомерно използване на клаксони и светлинни сигнали.

Това балкански синдром ли е или лично наш си?

Не, развили сме местен характер на пътя, но той е въпрос на достатъчно добър контрол. В Германия, ако се залепиш плътно за бронята на друг автомобил или започнеш да святкаш агресивно, това може да ти струва глоба в размер между 500 и 1000 евро.

Значи приказката, че трябва да се бръкне на някого в джоба, за да разбере, е вярна?

В Швейцария глобите на пътя се определят като процент от доходите. Така че хората с много пари не са защитени от глоба и им излиза солено.

Тази мярка бихме ли могли да я приложим тук?

Не мисля, че има достатъчно добра база, за да го реализираме. Ако някой кара автомобил, който не е на негово име, и не плаща данъци, защото работи в „сивия“ сектор, няма да плати кой знае какво. Първо трябва да си подредим другите неща и тогава да мислим за подобни мерки.

На финала какво бихте посъветвали участниците на пътя?

Нека всеки от нас да се опита да положи усилия за модернизирането на държавата по високите стандарти на 21-ви век и за трансформацията на обществото ни в едно отговорно и проспериращо гражданско общество. И тогава и проблемите с пътната безопасност ще се решат.