Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с проф. д-р Георгий Попов, преподавател в Техническия университет - София.

Проф. Попов, често коментирате теоремата на Бейс по отношение на достоверността на пробите, които се вземат от водачите. Защо?

Има разлика между точността на един тест и на дадена методика. Точно това е дилемата, която нашите законодатели не разбират. Например ако тест за наркотици има точност 99%, но само 5% от хората са положителни, то този тест ще бъде точен като методика само 30%. Това е, защото грешката на теста се прилага върху две множества – на употребилите наркотици и на неупотребилите наркотици. Грешката върху множеството на употребилите наркотици е малка, тъй като процентът им е малък. Върху другото множество, понеже е голямо, ще има голяма грешка. И от тук възникват т.нар. фалшиви положителни тестове.

В България около 66% от спрените и задържаните с бърз тест са невинни именно защото се бърка между точност на тест и точност на методика.

Хората имат право да поискат да им се изпрати кръвна проба в още една независима лаборатория и тогава да бъдат взети строгите мерки – белезници, задържане, арест, отнемане на моторно превозно средство и т.н. Ние наказваме хора, които не са злоупотребили с упойващи вещества, с тези мерки.

Тоест действащият подход трябва да се преразгледа, за да бъде по-точен и крайните мерки да се прилагат само при доказана употреба на наркотици и алкохол.

10% от хората наричат метода точен. Всички други определят тестовете като несигурни и ненадеждни, което показва и грамотността им спрямо тестовете. Само ще припомня, че имаше предложение тестове за наркотици да се използват и при народните представители да се тестват. Депутатите казаха, че тестовете са неточни и затова не са съгласни да бъдат тествани.

Може ли с наказанията да се постигне по-висока култура на пътя? Все пак наказанията не изменят манталитета на човека.

Според мен наказанията стресират съвестните водачи като мен. Тези, които са прекрачили социалните и законодателните норми – шофират под влиянието на наркотици, алкохол или прешиват скоростта, няма да ги стресират. Но разбира се, държавата трябва да вземе мерки.

Нещо, което може да повиши културата на пътя, би било връщането на военната служба, където младите хора се дисциплинират.

Много пътни транспортни произшествия настъпват в хоризонталните криви, или както по-просто им казваме „завои“. Вие можете ли да дадете някакво обяснение?

Скоростта участва във формулата за центробежната сила. Когато един инженер гледа дадена конструкция, той знае каква ще е реакцията на автомобила, на центробежната сила, сцеплението на обратния вираж, който имат завоите. Тоест не всеки човек, който не е специалист, има представа за високата скорост и центробежната сила.

Тоест има голяма степен на невежество по отношение на кинетичната енергия, центробежната сила, инерцията и други сили. Не считате ли, че за да имат достатъчно знания за тях шофьорите, е необходимо обучението на кандидат-водачите да е доста по-сериозно.

Това е свързано не само с обучението, но и с конкуренцията и агресията на пътя. И двата пола са агресивни. Напоследък виждам все повече изнервени дами, но мъжете остават по-агресивни. Когато един мъж е на улицата, той се сравнява и конкурира с останалите. Същото се случва и когато е в автомобила си. Необходим е контрол, включително чрез модерни методи и отнемане на книжки.

Това, което човек най-много обича, са животът, здравето и свободата, а когато участва в движението по пътищата, като че ли забравя, че може да ги загуби.

Понякога пътят е опиум, а другият проблем е образованието и ниската грамотност. Процентът е сериозен и при децата, и при възрастните. Доста български граждани не знаят български език и това се вижда на изборите.

Може би държавата трябва да се вгледа в ранното обучение на децата, защото ние бързаме да постигнем с мерки намаляването на катастрофите и в същото време изпускаме момента, в който системата захранва с неграмотни хора по отношение пътната безопасност.

Спомням си, че навремето в жк „Дружба“ имаше специален център за обучение по пътна безопасност на ученици. Даже помня и служителя на КАТ, който обучаваше децата. Към него имаше голям респект и го слушаха с уважение и интерес. Но все пак не на всички хора може да им се въздейства. Повечето не могат да бъдат социализирани. Затова е нужен повече контрол, а не толкова глоби. Отнемането на шофьорски книжки е добра практика, електронни средства за контрол на младите водачи, приложения, които помагат да не се превишава скоростта. Подобен тракер абсолютно може да се интегрира с тол системата. Такова приложение може да бъде разработено в рамките на две седмици.