Проф. Миланов, инж. Табаков, инж. Кесяков, какви са българските пътища?

Проф. Румен Миланов: Цялата система за безопасността на движението зависи от четири компонента: човек, път, автомобил и среда. Не околна, а средата, където се реализира тази система. Трябва да добавим финансирането, брутния вътрешен продукт, техническата инфраструктура, отношението на обществото и всичко, което оказва влияние върху цялата система. Статистиката сочи, че броят на загиналите и ранените при ПТП намалява през годините. Освен това аз доста пътувам в Централна Европа и бих казал, че нашите пътища не са в трагично състояние. Основният въпрос е какво можем да направим за пътната инфраструктура. За мен от четирите компонента най-неуправляем е човекът. В същото време пътят и автомобилът все повече подобряват своите качества от гледна точка на безопасността. Важно е да съсредоточим вниманието си върху пътната инфраструктура, но вземайки това предвид. 

Инж. Алекси Кесяков: Когато говорим за пътната инфраструктура, не трябва да изпускаме и финансирането, което е предвидено за строеж на нови трасета и поддържане на изградената мрежа. Много често искаме да се сравняваме с европейските страни, но трябва да разберем, че инфраструктурата в държавите в Европа е различна, всичко е различно – поведението на хората, автомобилният парк, спешната помощ. Ако искаме да станем страна с висока степен на безопасност, трябва да инвестираме във всички тези направления и да използваме положителния опит, без много да се чудим как да го внедрим, а да се намерят средства и да действаме, за да се променят нещата. Сигурно пътната инфраструктура ще стане по-добра утре, но не бива да забравяме, че основното е нашето поведение. 

Може ли пътят по някакъв начин да влияе на поведението на хората?

Инж. Иван Табаков: Пътят може да влияе, но аз искам да вметна по отношение на финансирането, че не сме прецедент в света. Навсякъде парите не са достатъчни, за да се поддържат идеални пътища. При нас липсва добро планиране на средствата, за да могат те да бъдат харчени ефективно. В това отношение има много какво да работим. Състоянието на пътя със сигурност влияе на поведението на водача. Когато дадено трасе е в лошо състояние, шофьорът няма как да има добро поведение. Когато обаче имаме удачна пътна маркировка и знаци, поддържано трасе, включително и крайпътното пространство в банкети, водачът ще спазва правилата.

Според Вас кое в момента е належащо да се промени?

А.К.: Аз бих концентрирал вниманието върху някои ПТП като челните сблъсъци и ударите в крайпътното пространство. Време е да започнем да търсим мерки по тези въпроси. Кое може да помогне на водача, да го подсети, да му попречи и най-накрая да го спаси, за да не загине? Има инфраструктурни решения, които се прилагат по целия свят. Ние не ги използваме, а те са високоефективни и нискобюджетни.

И.Т.: Съгласен съм, че трябва да започнем от тези високоефективни и нискобюджетни дейности. Например да се почисти растителността около пътя, за да се подобри видимостта, да се профилират банкетите, за да има добро отводняване. Необходимо е да се подобри организацията на движението и маркировката. Това е може би най-големият проблем по нашите пътища. Да не пропускаме препятствията в крайпътното пространство – ако не могат да се преместят или премахнат, трябва да се обезопасят с мантинели. Това са изключително елементарни мерки, нискобюджетни, а с много голям ефект върху безопасността. 

След като са толкова лесни тези решения и сравнително евтини, защо според Вас не се прилагат?

Р.М.: Не се прилагат поради две причини. Първо да си зададем въпроса: колко средства се отделят за тази дейност по поддържането? Втората и по-важна причина е кой прави оценка на това какво е състоянието на пътната безопасност? За тази оценка са необходими компетентни хора, а те все повече намаляват. Агенция „Пътна инфраструктура“ управлява около 20 хил. км републиканска мрежа, а за останалата пътна инфраструктура отговарят общините. Като изключим големите, в малките нямат служители с някаква компетентност по организация и безопасност на пътното движение. Ако местните власти нямат възможност да назначават хора на такива постове, могат да ползват външни одитори по пътна безопасност, но това не се прави, защото управлението на пътната мрежа в общините, особено в по-малките, се слага на заден план.

А.К.: Аз бих допълнил, че пътен инженер се става много трудно. Това е тежка професия и изисква сериозна подготовка. Напоследък всеки започна да дава оценки на пътните инженери. Въпросът ми е: тези, които говорят срещу тях, какво образование имат? Аз считам, че трябва да уважаваме пътните инженери, защото атаката в обществото срещу тях доведе до нисък интерес към професията от младите. Те се насочват към по-лесни поприща. Технологиите доста се развиват и специално изкуственият интелект. Мислите ли, че той може по-бързо да ни помогне да се справим с проблемите, свързани с пътната безопасност?

Р.М.: Изкуственият интелект безспорно ще има своите плюсове, но ако зад него няма естествен интелект, както се казва – „е все тая“.

А.К.: Напоследък много се говори за ИИ, по всяка вероятност ще дава добри резултати. Ние трябва да се научим да го използваме, защото той може да ни помогне – за обработка и обобщаване на информацията. Но съм съгласен, че е важен и естественият интелект, а не да разчитаме само на ИИ.

Нека да кажем нещо и за контрола.

Р.М.: Контролът е много важен и той трябва да е ефективен – установява се нарушението и се прилага съответното санкциониране с конкретно наказание. За по-маловажни нарушения е по-разумно да се глобява на място, за да го има ефекта на нулева толерантност. Също така е важно контролът да се осъществява с технически средства, защото те намаляват субективния фактор. И още нещо - контролният орган, полицаят, той трябва в крайна сметка да бъде пазител на живота на хората, а не само регистратор. 

А.К.: Необходим е контрол не само по отношение на поведението на участниците в движението, но и за състоянието на пътя, особено на участъците с концентрация на ПТП. Има начин да се събира нужната информация. Според мен научноизследователска дейност в тази насока силно липсва, тя е необходима, за да се адаптират световните практики у нас. 

И.Т.: Аз ще отбележа, че е важен самоконтролът на всеки един водач. Тъй като, когато стъпи на пътя, няма как да го промени, ако е в лошо състояние например. Но той може да си поддържа автомобила в изправност, може да съобразява своето поведение с особеностите или недостатъците на пътното платно.