Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с Росен Рапчев, експерт по пътна безопасност.

Г-н Рапчев, често говорим за поведението на водачите, за употребата на алкохол и наркотици, за пътната инфраструктура, но като че пренебрегваме темата за пътниците, които са голяма част от жертвите на пътя. Те не са само пасивни участници в движението, защото имат определени задължения. Какво можем да кажем за тяхната безопасност?

Действията на всички участници в движението трябва да бъдат предвидими, защото само така можем да избегнем даден инцидент, а ако не може да бъде избегнат, да се запазим здрави. Когато работех в Пътна полиция, често ми правеше впечатление, че хората слагат предпазните колани само като видят полицай. Доста водачи и пасажери смятат, че изискването за колана го има единствено заради глобата. Искам да подчертая, че колкото и да е досадно това средство за обезопасяване, то е спасило най-много човешки животи, повече, отколкото са загубени през Втората световна война. Досадният колан наистина може да помогне. Има скептици, които казват: ако паднем с автомобила във вода, той няма да ни спаси. Няма нищо, което е 100% сигурно.

Другото лошо разбиране на водачите и пътниците е, че местата отпред са по-опасни. Истината е, че пътникът на задната седалка е също толкова уязвим, колкото и хората на предната седалка. Няма никаква разлика. Причината е, че ние се движим със същата скорост на автомобила и когато се случи пътен инцидент или се сблъскат две или повече МПС, превозното средство спира, но пътниците в него продължават своето движение със същата скорост. С тази скорост ще се ударим в интериора на автомобила. Трябва да обърнем внимание, че след това има втори удар. Вътрешните ни органи също се движат с достигнатата скорост на МПС и когато нашето тяло се удари в твърд предмет, то също спира, а органите продължават да се движат и заради това се получават разкъсвания.

Освен това, когато човек е без колан, не наранява само себе си, но и този, който е до него. Така че обезопасителните колани се поставят не само за личната ни безопасност, а за тази на всички околни.

Хората трябва да се убедят, че е задължително да спазват всички препоръки на специалистите, а не действията им да се определят от глоби.

В крайна сметка полицаите не могат да обхванат на 100% всички нарушители. За да е възможно това, до всеки участник в движението трябва да има полицейски служител. Несериозно е да коментираме подобен сценарий, а да спазваме правилата.

Когато даден водач шофира извън населено място и загуби контрол над автомобила, той може да се преобърне и да започне да се върти. Ако хората в превозното средство са без колани, те ще се въртят подобно на дрехи в перална машина.

Преобръщанията при ПТП никак не са малко.

Точно така. Освен това, ако водачът или пасажерът не са поставили колани, има голяма вероятност да изхвърчат от автомобила. Много често при ПТП с автобуси 90% от пострадалите пътници са се наранили, защото не са се обезопасили и са изпаднали от него.

Нека да посъветваме водачите, преди да потеглят, да изискат от всички в автомобила да си поставят коланите, включително да обезопасят децата.

Да, защото животът ни зависи от това дали имаме колан или не. Никой не тръгва с мисълта, че ще участва в пътен инцидент, но трябва да се подсигурим. По отношение на децата много често сме свидетели как родители оставят децата си да са свободни на предната или на задната седалка, понякога ги виждаме дори изправени. Децата обичат да казват „ние сме големи”, искат да се возят отпред и в крайна сметка, като им угодим, рискуваме живота им.

Децата трябва да бъдат обезопасени още от взимането им от родилния дом със специално столче и да бъдат учени от съвсем малки, че е важно да са обезопасени.

Това е правилният начин, да им изградим навици още ранна детска възраст, така после като възрастни ще са отговорни участници в движението. Изпусне ли родителят този важен период, после трудно се приучават. Детското столче за автомобил е задължително. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно ранимо. Но трябва не просто да се сложи в столчето, а да седне правилно, като коланите не трябва да минават отдолу, нито през врата, това е изключително опасно. Коланът се слага през раменете на детето и се стяга, защото ако е хлабав, то ще изпадне.

Доста хора смятат, че когато гушнат детето си в ръце, то е обезопасено. Няма човек на планетата, дори и най-силният човек, който да може да го задържи при инцидент, невъзможно е. Моят съвет е, ако детето не иска да седне в столчето или плаче, по-добре го изчакайте да се успокои и тогава тръгнете.

Да не забравяме и колко е важен личният пример на родителите, защото освен да поучаваме детето, трябва и да му показваме. Качваме се в колата и си поставяме колана.

Личният пример е важна част и от обучението на децата. В последните години Министерството на науката и образованието направи доста в училищата и в детските градини да се засяга темата за пътната безопасност. Но ако наученото там не се пренесе в семейната среда, то просто няма смисъл от това обучение, детето ще го забрави. Заради това личният пример е ключов, трябва да комуникираме с децата на тези теми във всяка една възраст, за да може да ги подготвим за живота.

Много често хората се качват в автомобила и оставят багаж по седалките, без да е добре укрепен. Каква е опасността при тази ситуация?

Ами, огромна е. Казах, че всеки пътник в автомобил, който не си е сложил обезопасителния колан, може да нарани останалите в купето, а и извън него. По същия начин и неукрепеният товар създава риск, защото ако се случи инцидент, този необезопасен багаж започва да се движи като осколки от снаряди в автомобила и може да нанесе тежки наранявания.

Съветът ми е багажът да е вързан и пристегнат, за да има сигурност, че ако възникне ПТП, той няма да нанесе допълнителни щети и наранявания на хората. Заради това багажниците на автомобилите са с допълнителни прегради, за да не навлязат предмети в купето.

Има случаи, когато се превозват и домашни любимци. Те също представляват опасност за останалите.

Хората обичат домашните си любимци и ги взимат със себе си навсякъде. Често не се замислят, че и те могат да пострадат при ПТП или да ни разсеят и да предизвикат такова. Животните нямат логическо мислене, те просто имат инстинкти за съхранение и може да направят нещо ненадейно, което да попречи на водача или да го извади от равновесие и всички в автомобила да пострадат, както и други участници в движението.

Какво ще посъветвате участниците в пътното движение?

Всички харесваме живота и трябва да го правим максимално безопасен. Слагайки колана, ние даваме сигурност на себе си и на хората около нас. По този начин даваме и пример и на малки, и на големи, научаваме се да спазваме правилата, те стават част от нашето ежедневие, от нашия живот. Напредналото обществото влияе върху процесите. Не може да очакваме някой постоянно да бди над нас като орел или ангел хранител и да ни пази. Ние, хората, държим сигурност­та си в собствените си ръце.