Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме със Стефан Ангелов, експерт по пътнотранспортни произшествия.

Г-н Ангелов, каква е Вашата оценка за безопасността по нашите пътища?

Безопасността на движение е комплексен и многостранен проблем. Като цяло оценката ми не е висока, произшествията са доста. Основните неща, които би следвало да се решават, са състоянието на пътищата, анализът на участъците с повишена концентрация на ПТП, подобряването на организацията на движението, обръщане внимание на знаците и на хоризонталната маркировка. Бих добавил и че е необходимо повишаване на дисциплината на водачите, на техните познания. Често пъти по време на съдебни заседания от изказванията им става ясно, че те нямат представа както за дължината на опасната зона, така и за дължината на спирачния път.

Как могат да се придобият тези знания?

Основно е обучението, и то първоначалното по време на кормуването. Инструкторите трябва да ги научат какво е опасна зона за спиране, времето за реакция и т.н. Голяма част от водачите не знаят на колко метра могат да спрат и това е една от честите причини за ПТП. Прави ми впечатление, че голяма част от водачите смятат, че като е позволена максимална скорост 50 км/ч в града, трябва да карат с нея и не могат да преценят, че тя се отнася само за хубави пътища. Тя не важи за пътища с по-нисък коефициент на сцепление – мокри, хлъзгави или заснежени трасета.

Как влияе алкохолът на реакциите, на скоростта, с която се движи човек?

Можем да свържем скоростта на движение с произшествията, с употребата на алкохол или упойващи вещества. Неслучайно, когато има произшествие, е задължително да се провери дали е имало употреба на алкохол или др. Разбира се, невинаги алкохолът е причина за ПТП, то може да възникне например, ако пешеходец навлезе в опасната зона за спиране. Ние в експертизите задължително проверяваме употребата на алкохол ли е причина за настъпване на ПТП или не. И при този анализ проверяваме, ако не е употребил алкохол и времето му за реакция е такова, каквото е на трезвен човек, но ударът пак е непредотвратим, тогава това е чисто административна отговорност, но не и наказателна.

Тоест то променя изхода от делото?

Може и да промени на досъдебното производство, защото вкарано ли е вече в съда, това означава, че досъдебното производство е решило, че водачът е причина за настъпване на произшествието. Но ако пешеходецът, пак повтарям, навлезе в опасната зона за спиране и водачът не е употребил алкохол, тогава няма причинна връзка за настъпване на произшествието между употребата на алкохол и самото произшествие.

Как се доказва разсейване, което е много честа причина за настъпване на ПТП?

Има стандартни времена за реакция. Например приемаме 0,8 сек за реакция, когато водачът се движи в града и наближава пешеходна пътека или спряло превозно средство на спирка за масовия градски транспорт. В този случай това са предвидими опасности, за които приемаме по-малко време за реакция. Ако за това време се окаже, че произшествието е предотвратимо, а водачът не е успял да го предотврати, това означава, че времето за реакция е по-високо, тоест той се е разсеял. Ето как чрез експертизата доказваме, че шофьорът е бил разсеян. Възможно е да не е употребил алкохол, възможно е да е отворил жабката, за да си извади нещо и в това време да не възприеме началото на възникване на опасността.

Новите технологии могат ли да помогнат в това отношение? Вече има системи против разсейване.

Разбира се, че има такива съвременни устройства на автомобилите с висок клас, включително и системи, които реагират, ако водачът задрямва. У нас обаче голяма част от автомобилите не са от висок клас и затова на места се създават изкуствени грапавини на пътното платно, които повишават шума и все пак донякъде допринасят да не се разсейва водачът или да не задреме.

Мислите ли, че има голяма толерантност от обществото към нарушителите. Употребата на алкохол като че ли не се приема за нещо кой знае какво?

За употребата на алкохол не бих казал, че има голяма толерантност, но за дребни нарушения, като спиране на непозволено място или пък превишена скорост, наистина не се обръща внимание от обществото.

Знаем, че малките нарушения, за които не е имало ответна реакция, с времето стават все по-големи. Това е човешкото поведение.

Ако водач не обърне внимание на началото на възникване на опасността, тази опасност започва да се развива и в един момент произшествието става непредотвратимо. Ние при експертизите именно това проверяваме, защото това показва, че не е взел навреме мерки. Те могат да бъдат взети навреме, да се реагира, но ако опасността се разгледа още от самото начало. Например дете, което се намира на тротоара без родител, вече представлява опасност и водачът трябва да има предвид това. Или пък, ако забележи, че топка преминава през пътя, трябва да е нащрек, защото след нея може да се появи дете. При експертизите взимаме всичко предвид. Водачът понякога не осъзнава, че е трябвало да реагира по-рано, съответно отива на съд.

Често ли се случва да има голямо разминаване между твърденията на водача и експертизата?

Не можем да оправдаем или да накажем някого за това, защото в края на краищата е начин за самозащита. Съдът ще установи истината, а и ние не можем да искаме непременно да казва абсолютно всичко. Имал съм случаи, когато няма никакви свидетели, водачът е добросъвестен и сам се наказва, като говори неща, които понякога не са верни. Имал съм случай, когато съдът казва - аз не мога да накажа водача само въз основа на неговите показания.

Защо има сериозни забавяния при някои автотехнически експертизи?

Проблемът, особено в София, а и в другите големи градове, на първо място е увеличеният брой автомобили. Това води съответно до увеличаване на произшествията, което увеличава и експертизите. От друга страна експертите, особено в София, намаляват по ред причини – някои се пенсионираха, други се отказаха заради възнагражденията и т.н. Всичко това оказва влияние върху увеличаване броя на експертизите на даден експерт. По принцип една експертиза трябва да бъде изготвена в рамките на два месеца, но често се налага експертът да взема едновременно пет или седем, защото го молят и няма как да откаже. За всяка са нужни по 2 месеца, нормално е всички да започнат да закъсняват.

Какво трябва да се направи, за да стане тази професия желана от младите?

Първо, чрез увеличаване на възнаграждението и, второ – трябва да се обучават повече експерти в сферата. Никак не е лесно, а е много отговорно да се прави експертиза, защото от нея зависи съдбата на човек - дали на водача, дали на пострадалия. Спомням си преди време един адвокат казваше: едно дело трябва да се реши непременно в досъдебното производство. Попитах го защо, а той отговори: след експерта идват хора, които имат все по-малко познания. Адвокатът често пъти не знае, прокурорът също, в съда също съдията може да сбърка. Затова експертизата трябва да бъде много внимателно подготвена.

Какво бихте посъветвали участниците в пътното движение, какво да спазват за своя безопасност?

Първо, да осъзнаят, че автомобилът е оръжие в ръцете на водача и той трябва задължително да е изправен. Второ, да съобразяват скоростта, с която карат по пътищата – във всички случаи е важно да е по-ниска от максимално разрешената, особено ако времето е лошо. Трето, шофьорът трябва да тръгва отпочинал и бодър, с поставен предпазен колан, да не говори по време на движение с пътниците в автомобила. Изобщо много съвети биха могли да се дадат, но ако водачът не желае да ги спазва или е недисциплиниран, съветите не помагат.