Половината от ресурса на „Програмата за развитие на регионите 2021 - 2027“ се насочва за справедлив енергиен преход

Инвестиции за близо 6,7 млрд. лв. са заложени по „Програмата за развитие на регионите 2021 - 2027“ (ПРР). Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) организира обществено обсъждане на проекта й на 9 април, преди да го изпрати официално за одобрение в Европейската комисия. В обхвата на ПРР са 10-те най-големи града и още 40 по-малки общински центъра в страната. Програмата ще финансира и мерки в сферите, които ще бъдат засегнати от прехода към неутрална икономика, като на този етап това са областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. България води преговори с Брюксел и други градове, в които няма въглищни централи, да бъдат включени за подпомагане, още повече че половината от ресурса на ПРР отива за справедлив енергиен преход.

Балансираното териториално развитие е основна цел

С изпълнението на ПРР се цели постигане на балансирано териториално развитие, справяне с проблемите, свързани с демографските дисбаланси в страната, икономически растеж и създаване на привлекателна среда за живот. Посочените цели се предвижда да бъдат постигнати чрез значителна промяна в отношението, възгледите и перспективите към регионалното развитие, което ще се реализира чрез интегриран териториален подход. Във фокуса му е ефективното използване на потенциала на всяка територия в тесен диалог и сътрудничество между институции, работещи на различни нива на управление, както и други заинтересовани страни, действащи на съответната територия.

Целите на секторните политики като част от интегрирания териториален подход включват няколко неща. Основни са икономическите мерки за изграждане на силна и конкурентна икономика на българските региони с акцент върху инвестициите, генериращи приходи, включително изграждане на индустриални паркове като важен инструмент за провеждане на балансирана икономическа и регионална политика. Важни са инвестициите в образованието, което е водещ и постоянен национален приоритет. Те предвиждат подобряването на материалната среда за учене да включва стимулиране на професионалното обучение по търсените на пазара на труда професии и степен на квалификациите. Акцент е и развитието на базовата инфраструктура, и осигуряването на достъп до адекватни жилища, което да повишава стандарта на живот във всички региони.

Подкрепата за здравеопазване трябва да създаде предпоставки за повишаване на продължителността на живота в добро здраве. Това е особено актуално във връзка с факта, че програмирането на периода 2021 - 2027 г. се осъществява в условия на световна пандемия, предизвикана от разпространението на COVID-19, като очакваното въздействие от нея върху цялостното развитие на страната е все още неясно поради динамиката на кризата в национален и световен мащаб.

За бенефициенти в рамките на ПРР са допустими партньорства.

Те могат да бъдат между държавни органи, областни администрации и местни власти, организации на работодатели, синдикати и неправителствени организации, фондации, бизнес представители на големи, малки и средни предприятия, научни общности, сдруженията на собствениците на жилища в многофамилни сгради и други заинтересовани страни на местно ниво.

В проекта е обяснено, че необходимостта от засилване на политиките, базирани на местни специфики, се основава и на опита от последните два програмни периода в България. „Подходът, използван досега за разделянето на градските и селските райони, доведе до нездравословна конкуренция между общините и до задълбочаване на неравенства и дисбаланси“, пише в документа. Там се отбелязва, че паралелно с напредъка в някои области, предимно в Югозападен район, във всички останали райони от ниво NUTS 2 не са постигнати средните стойности на важни показатели за демографско и социалноикономическо развитие – страната ни е в групата на последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност.

Финансовите инструменти ще стимулират инвестиции, които генерират приход.

В п е р и о д а 2 0 21 - 2027 г. се предвижда използване на финансови инструменти за планираните интервенции, които ще стимулират реализирането на приходогенериращи инвестиции и предоставянето на дългосрочни заеми с ниска лихва при благоприятни условия.

Управляващият орган планира да използва финансови инструменти, от една страна, по отношение на традиционните мерки, за които съществуваше такава възможност и досега – енергийна ефективност (ЕЕ), транспорт, градска среда, подкрепа за икономически дейности, спорт, културна инфраструктура, туризъм. От друга – за мерките за ЕЕ в здравния фонд, синхронизирано с реформата, заложена в националния План за възстановяване и устойчивост, определяща създаването на устойчив фонд за инвестиции в изпълнение на целите на европейската Зелена сделка – Национален фонд за декарбонизация.

Фондът на фондовете, управляван от „Фонд Мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД, ще продължи да бъде отговорен орган за управлението на паричните инструменти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период.

Над 1,1 млрд. лв. за 10-те големи града

Първата приоритетна ос на ПРР е свързана с интегрирано градско развитие на 10-те основни центъра на растеж. Това са общините Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столичната община и Благоевград. Заложените инвестиции за тях са в размер на 1,131 млрд. лв. Това е с 2% повече спрямо предишния период. Приоритет за правителството ще бъдат трите северни района за планиране – Северозападен, Северен Централен и Североизточен. Със средствата ще бъдат финансирани инфраструктурни проекти в областите на здравеопазване, образование, социални дейности, култура, спорт, туризъм и културно наследство, жилищно настаняване, енергийна ефективност и обновяване на частни и обществени сгради, подобряване на градската мобилност, ремонт на пътна мрежа.

Предвидена е и подкрепа за проекти и мерки за зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, насърчаване на икономическата активност и други.

10-те града формират 4 клъстера в районите от ниво 2, като всеки получава отделен индикативен бюджет, а именно:

[caption id="" align="alignright" width="800"] Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова на заседание на Тематичната работна група, която разработва ПРР[/caption]

Северозападен район - Видин и Плевен - 21,82%; Северен Централен и Североизточен район - Русе, Велико Търново, Варна - 23,53%; Югоизточен и Южен Централен район - Бургас, Стара Загора и Пловдив – 21,63%; Югозападен район - София и Благоевград – 33,02%. Така общо в Северна България отиват 45,35%, а в Южна – 54,65%.

Всеки градски клъстер ще разполага с отделен бюджет, в рамките на който включените общини ще изпълняват съвместни проекти и ще се кооперират, за да постигнат по-голям ефект на съответната територия. С цел развитие на функционални зони и засилване на връзките между големите общини и граничещите с тях селски общини, инвестициите за индустриални зони и паркове, пътна инфраструктура и устойчива градска мобилност, ще се насочват и за съседни територии, когато са включени в интегрирани проекти.

Мерките трябва да отговарят на следните две основни изисквания:

Видовете дейности, които ще се подкрепят, трябва да бъдат предварително идентифицирани в Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), разработени от местните общински власти (подход „отдолу-нагоре“).

Свързаните с пътна мрежа, образование, здравеопазване, социална политика и култура трябва да се основават на предварително картиране на нуждите на национално ниво от държавните институции и агенции, отговорни за разработването на тези политики и надлежно отразени в плановете за интегрирано развитие на общините (подход „отгоре-надолу“)

За 40 общини – над 2,4 млрд. лв.

Във Втората приоритетна ос е заложено интегрирано териториално развитие на регионите, за което са планирани 2,461 млрд. лв. Достъп до този ресурс ще имат Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански. Те също ще могат да изпълняват инфраструктурни проекти, както и такива за качествена и безопасна среда, „зелени” инвестиции, мерки за насърчаване на икономическата активност и други. Във фокуса ще бъде развитието на функционални зони и приоритетно ще се насърчават интервенции, допринасящи за засилване на връзките между отделните територии и населени места.

[caption id="" align="alignleft" width="799"] Инвестициите в областите образование, социални дейности, култура, спорт, здравеопазване, туризъм и културно наследство, енергийна ефективност ще продължат и по новата програма[/caption]

Тук, за да се гарантира изпълнението на националните приоритети на различните секторни политики, се предвижда подходът „отдолу-нагоре“ да се осъществява в координация с подхода „отгоре-надолу“. В тази връзка отговорност на компетентните национални органи е да разработят карти на услугите и инфраструктурата и да очертаят приоритетите за инвестиции в конкретните сектори, а именно – пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура. Пресечната точка между двата подхода ще се осигури на етапа на подбор на операциите чрез предварително определени критерии, които ще дават приоритет на проекти, съответстващи на секторните стратегии и картите на услугите, отразени в съответните териториални стратегии на ниво NUTS 2.

В Приоритет 2 като важно е записано това, че ПРР ще финансира ремонт или подмяна на системи за отопление и климатизация, с изключение на такива, които са на твърдо гориво в общини с нарушено качество на атмосферния въздух. Програмата за околна среда пък ще стимулира подмяната на отоплителни уреди и системи за отопление на дърва и въглища.

Демаркацията е на базата на фокуса на инвестициите по двете програми, а именно: ПРР се фокусира върху повишаване на енергийната ефектност на сградите, докато Програмата за околна среда съсредоточава усилия върху постигане на целите за намаляване замърсяването с фини прахови частици.

Като приоритетни са определени и дейности по конструктивно възстановяване и усилване на сгради, които са предписани като задължителни в техническото обследване.

Преференции ще ползват и проекти, обезпечени с финансови инструменти, които могат да се комбинират с техническа подкрепа за подготовка и обследвания за ЕЕ на съществуващи сгради.

Отново като важен акцент е определено намерението ПРР да осигурява средства за изграждане на зарядни станции като елемент на устойчивата градска мобилност на териториите на общините в съответствие с Плановете за устойчива градска мобилност и с териториалните стратегии.

Всички останали мерки, свързани със строителството на зарядни станции, включително за електромобили, ще се финансират от Програмата „Транспортна свързаност“.

Предвижда се развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони и населени места.

Дяловете от индикативните пакети за всеки от регионите от ниво NUTS 2 като процент от общия ресурс (ПРР + други програми) са, както следва: Северозападен - 20,16%, Северен Централен - 18,51%, Североизточен - 15,63%, Югоизточен – 16,20%, Южен Централен – 16,05%, Югозападен – 16,03. Така общо за Северна България са планирани 54,30%, а за Южна - 45,70%.

Най-много са средствата за справедлив енергиен преход – над 3,1 млн. лв.

Най-голям е бюджетът по Третия приоритет на програмата – справедлив енергиен преход. Той ще се изпълнява по линия на Фонда за справедлив преход при условие, че разработените за неговата реализация териториални планове бъдат одобрени като част от ПРР. Заложените инвестиции са в размер на 3,1 млрд. лв. В предходния, втори вариант на разработката, сумата в това перо беше 2,3 млрд. лв. от общия бюджет на ПРР. Ресурсът ще се управлява от МРРБ.

Основна цел е осигуряването на подкрепа за регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода към климатична неутралност. Мерките, които ще бъдат финансирани, ще се определят на база на нужди и необходими инвестиции за конкретната територия.

Докладът за България за 2020 г. представя насоки за инвестиции от Фонда за справедлив преход по отношение на двата най-засегнати региона от добива на въглища и производството на енергия - района на Марица в област Стара Загора и района на община Бобов дол в област Кюстендил, разположени съответно в Югоизточния и Югозападния район на ниво NUTS 2 на България. В проекта обаче е подчертано, че редица анализи показват, че преходът към климатична неутралност няма да се ограничи до конкретните региони, а по-скоро ще има национално въздействие, което ще изисква дълбока трансформация на цялата икономика с огромни нужди от инвестиции и преквалификация на работни места във всички части на страната. Дейностите ще бъдат фокусирани главно върху разработването и внедряването на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, насочени към повишаване на ресурсната ефективност на икономиката, както и подкрепа и внедряване на иновации, насочени към високата въглеродна интензивност на икономиката.

Затова като допълнителни идентифицирани като силно засегнати региони на ниво NUTS 3 са посочени Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и Търговище. За подготовката на териториални планове за справедлив преход за тях е сключено споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. В случай че тези области бъдат одобрени за включване в обхвата на Фонда за справедлив преход, мерките в тях ще бъдат подкрепени също в рамките на Приоритет 3 на ПРР.

Дигитална платформа за публични обсъждания и законодателни промени

УО на ПРР ще концентрира повече усилия във включване и засилване на участието на гражданите на регионално и общинско ниво. Ето защо се планира да се въведе дигитална платформа за публични обсъждания като полезен инструмент за ангажиране на хората в процеса по разработване на политики. Целта й е да информира обществото за предложените концепции и да получи обратна връзка за конкретни инвестиции. Платформата ще бъде използвана и за информиране за нивото на изпълнение и постигнатите резултати от проектите.

За да се осигури интегриран подход, при подготовката са свършени няколко неща. Едно от тях са законодателни промени. Изменения са направени в Закона за регионално развитие (в сила от март 2020 г.) в две основни направления: Оптимизация на системата на стратегическите документи за изпълнение на политиката за регионално и пространствено развитие: сега тя включва 3 нива на стратегическо планиране на регионалната политика - национално, регионално и общинско; Засилено включване на регионалното ниво в изпълнението на политиките: съгласно промените преструктурираните регионални съвети за развитие ще представляват териториалните власти, отговорни за изпълнението на интегрирани инвестиции и за подбор на операции, които да бъдат финансирани от различни източници, включително от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

Предвидено е и изменение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – то ще бъде свързано със създаването на координационен орган и механизъм за изпълнение на интегрираните териториални инвестиции в програмния период 2021 - 2027 г. Стартирана е и работа по подготовката на подзаконов нормативен акт към Закона за управление на средства от ЕСИФ, в който ще се съдържат детайлните правила за подготовката и изпълнението на интегрираните териториални инвестиции.

 

Реклама