Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“: Вече 12 години записваме строителната история на България

Г-жо Николова, защо решихте да отбележите 12-ата година на вестника с книга, в която да съберете интервюта от страниците на „Строител“ от създаването му до днес?

12-ата годишнина е поводът, но идеята за книгата всъщност я обмисляхме от доста време. А защо - защото поглеждайки назад, видяхме колко много интересни и значими за бранша, за България и дори за Европа личности са били гости на вестника. И осъзнахме, че, включително и чрез тях, ние всъщност записахме строителната история на новото време. И като казвам записахме, нямам предвид, че сме били странични наблюдатели, а напротив - активно следяхме процесите и събитията и търсехме мненията и коментарите на отговорните фактори, питахме, анализирахме, организирахме кръгли маси и дискусионни форуми.

Започвайки от 2009 г., до сега не е имало седмица, в която да сме пропуснали важна тема – независимо дали е среща на Камарата или актуално събитие, касаещо бранша, дали става въпрос за промяна в нормативната уредба или друго. Ако разгърнете брой след брой, можете да разберете как се е развивал сектор „Строителство” през годините, кои са били най-съществените проблеми и предизвикателства, как се е изграждала и развивала комуникацията на Камарата с институциите от централната и местна власт, как е взаимодействала със сродните организации, работодателските организации, синдикатите. Можете да видите и кои са били най-големите строителни обекти, как се е движело изпълнението им. Тези „първи копки“ и „ленти“, както ние ги наричаме, говорят достатъчно.

Виждаме например, че в. „Строител“ стартира във време на сериозна икономическа криза с огромни проблеми с плащанията към фирмите, за първи път погледите се насочват към европейските програми и се осъзнава, че те ще са изключително важни за бранша.

Вестникът дава много широк поглед, защото ние сме интервюирали освен представителите на Камарата и строители, и всички онези личности и отговорни фактори, от които през годините е зависело развитието на страната, свързано в значителна степен и със строителния бранш.

Така че книгата е един безценен документ, едно свидетелство за последните 12 строителни години.

Това звучи наистина много впечатляващо. Знам, че е отнело доста време и сериозни усилия, за да бъде създадена тази книга. Разкажете ни нещо повече за процеса на подготовката. Как например подбрахте кои интервюта да включите? Кое беше най-трудно?

Наистина беше предизвикателство. И тук искам да започна с благодарност към невероятния екип от професионалисти на в. „Строител”, които застанаха зад идеята и с общи усилия успяхме да я реализираме. Искам да благодаря на колегите журналисти Деси Бакърджиева и Емил Христов, с които работихме заедно по подбора и подготовката на интервютата, специално на Галя Герасимова, нашия дизайнер и специалист предпечат, която е един вълшебник, на коректора ни Руми Кръстева. Когато работиш с такива хора, можеш да си спокоен за крайния резултат. Подготовката ни отне повече от половин година, но това е нормално, защото ние правихме книгата паралелно с ежедневните ангажименти по издаването на вестника, а и искахме да стане наистина много хубава. Най-трудно беше да изберем интервютата. Защото за този период от 12 години те са над 1000, трябваше да ги извадим от съответните броеве, да ги прегледаме, да подберем онези, в които казаното е наистина ценно за бранша, показателно за периода, за съответната година. Разделихме си ги и в четвъртък след пускането на броя се събирахме да предлагаме и обсъждаме със съответните бележки и мотиви кое от тях да влезе. Така след редица селекции определихме 74 интервюта.

В тях са най-важните теми, от тях може да се види какво се е случвало през годините, кога браншът е имал силни периоди, какви проблеми са стояли пред строителите, какви решения са търсени и намирани.

Интересни са и мненията на тези наши гости, които са имали по-глобален или външен поглед върху сектора – как те са оценявали развитието и перспективите пред бранша, какви хоризонти са предвиждали. Сред тях са еврокомисари, евродепутати, посланици, представители на институции, като ОЛАФ например и др.

Как избрахте първото интервю в книгата?

То е първото ни интервю за първия брой на вестника с инж. Симеон Пешов, който при старта на изданието през 2009 г. беше председател на УС на Камарата. Един изключителен човек, голям приятел на в. „Строител“, който за съжаление вече не е сред нас. Липсва ни, липсва ни неговата мъдрост, толерантност и дипломатичност. Беше визионер, широко скроен, не го вълнуваха дребнотемията и мислеше в бъдещето, в перспектива, занимаваха го значими каузи, които ще останат за поколенията – Голямата базилика в Плиска, магистрала „Струма“, „Цари Мали град“.

В интервю пред Вас, публикувано в алманаха по случай 10-годишнината на вестника, инж. Пешов казва, че оценява създаването на в. „Строител“ като едно от най-мъдрите решения на Камарата.

Това е, от една страна, висока оценка за изданието, която няма как да не ни ласкае, от друга, е висока оценка за Камарата и за нейното ръководство от създаването на вестника и през изминалите години. Такова признание от човек като него само може да ни стимулира да продължим да се доказваме с всеки брой.

Всъщност „Строител“ вече се е доказал като една от малкото сериозни и качествени медии. Авторитетът на изданието сред институциите и организациите, и тук не визирам само българските, а и европейските, е много голям. Как се постига това, все пак говорим за браншови седмичник?

Браншови, но на един от най-важните за икономиката на страната браншове - строителния, с 12% принос за БВП и издание на най-авторитетната организация – Камарата на строителите. Това е, от една страна. От друга - екипът на „Строител” работи изключително професионално. Спазваме принципите на добрата и качествената журналистика. Освен това има правила, по които работим. Не сме стигнали до тях по лесния начин, но знам, че всички в екипа са доволни, че работят без компромис. Камарата ни е възложила важната задача да нформираме всички вписани в ЦПРС фирми за най-важното, случващо се в сферата на строителството. За нас това е голяма отговорност и с всеки брой се борим за най-високата оценка, която можем да получим - доверието на нашите читатели. Не можем да си позволим да ги подведем с непроверена, невярна, лъжлива информация. Да правиш качествена журналистика във време, когато на мода е жълтото, не е лесно, повярвайте ми. Но си струва. Затова и „Строител” е изградил през годините авторитета си на сериозна, обективна и качествена медия. При нас хората са спокойни, че когато дадат интервю, то няма да бъде манипулирано в ничия угода. Спомням си на тържеството по случай 10-ата годишнина на вестника председателят на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Халил Летифов каза в своето приветствие: „Това е държавният вестник на строителството“. Поддържаме високо ниво, което съответства и на авторитета на организацията, чието издание сме.

Затова ли само на стената в редакторската стая има 13 награди и има ли някоя, която считате за особено ценна?

Това означава, че нямаме година без награда и дори в някоя по две. На всички съм се радвала, разбира се, те са висока оценка за целия екип. Отличията идват от различни институции и организации и говорят, че ние сме разпознаваеми – знаят ни, виждат ни, оценяват ни. Ще си позволя да отбележа последната награда, която получихме. В края на миналата година бяхме отличени като „Глас на общините“ на НСОРБ“ в категория „Печатни медии“ за новата ни рубрика „Кметовете говорят“. Това е голямо признание за екипа на „Строител”. Връзката между строителния бранш и местните власти е много тясна и наградата е свидетелство, че сме намерили онази форма да показваме тази връзка, която да е полезна и за двете страни. Друго постижение, с което се гордеем, е сертификатът „Работодател без дискриминация“. Той според мен е много важен, защото е оценка за средата, в която се работи в редакцията. Неслучайно имаме и награда за най-добър работодател. СД и аз като прокурист правим всичко възможно „Строител“ да бъде добро място за работа, където колегите да идват с желание, да работят с удоволствие и да се чувстват оценени за усилията, които полагат.

Ако трябва с едно изречение да формулирате мисията на изданието, кое ще е то?

Да изразява и защитава интересите на строителния бранш пред институциите, централната и местната власт и обществото, да популяризира политиките на Камарата, да информира вписаните в ЦПРС фирми и широката общественост за работата на браншовата организация и да ги прави съпричастни към нейната дейност, да поставя всички важни за строителния сектор теми, да работи за авторитета на българския строител. Дълго изречение се получи. Мога да допълня и още доста неща, които правим.

Вестникът е с два сертификата за качество.

Да, успешно защитихме за поредна година сертификата ни за качество ISO 9001:2015. Той гарантира, че в дружеството е установен ред на работа, има правила и процедури, които всеки от екипа знае и спазва стриктно. Ние обаче имаме и още един сертификат ISO 20121, всъщност сме единственото българско дружество, което го притежава „Сертификат за устойчиво управление на събитията“. Той е във връзка с организацията на форумите, които реализираме. Длъжни сме, когато организираме събитие, да го правим с грижа и отговорност за опазването на околната среда и като вземаме под внимание социалния фактор. Това впрочем е дейност, в която също сме доказали своя капацитет. Можем и правим прекрасни събития.

А как се прави вестник на хартия в дигиталната ера?

Ние започнахме през 2009 г., когато на пазара имаше много и силни печатни издания. Социалните мрежи, Фейсбук и Туитър не бяха особено популярни. Сега нещата са коренно различни – като че ли хартията остана нещо консервативно, малко остаряло, чуват се дори изказвания, че с времето ще изчезне. Аз обаче я уважавам изключително много. Мисля, че изданието, което можеш да държиш в ръцете си и да разлистваш, е бил, е и ще бъде истинският вестник.

Да, интернет и социалните медии са масови, те са бързи, лесни за четене, но в много случаи за сметка на качеството и достоверността на информацията. Което пък са предимствата на сериозния вестник. И още нещо важно, на което „Строител“ отговаря – и специализиран. Според мен бъдещето е на специализираните издания. Хората вече получават необходимата им обща информация, докато си седят на компютъра или през телефона. Но всеки специалист – независимо строител, лекар, юрист, има нужда да получи събрана и систематизирана онази информация, която го държи в час с темите, проблемите, новостите, които касаят неговия бранш, неговата работа, сферата му на професионални интереси, постиженията на неговите колеги. Конкретно при нас – дори само за да погледне какво се случва с различните обекти, има ли касаещи го законодателни промени, които държавата прави, какви иновации се прилагат у нас и по света. Това, разбира се, е мое лично мнение, бъдещето ще покаже.

Всъщност обаче „Строител” не се задоволи само с хартиения вариант и още от втората си година разработи и сайт, който днес събира 10 000 посещения дневно и милиони за година.

Така е, сайтът перфектно допълва вестника. Нещата трябва да вървят паралелно. Нашата цел е информацията да достигне до максимален брой читатели, така че предоставяме всички възможни канали - печатно издание, електронно издание, социални мрежи, мобилни приложения. Не спираме да търсим начини за увеличаване на медийното ни присъствие, което е важно и за по-доброто популяризиране на дейността на Камарата, а тя е доста сериозна и многопосочна.

И тук искам да използвам възможността да кажа, че всичко, което правим, не би могло да се реализира без подкрепата на Съвета на директорите на дружеството и без подкрепата и доверието на ръководството на КСБ. Бих искала да благодаря за тяхната помощ и съдействието, което оказват на мен и на екипа. Искам да благодаря и на ръководствата на КСБ през годините, на председателите и УС, на изп. директор, на Комисията за ЦПРС, КС, Комисията по професионална етика, на ОП на Камарата – без доброто сътрудничество, взаимното уважение и съвместните усилия няма как в. „Строител“ да отговори на високите изисквания на читателите си. И, разбира се, не мога да не изразя специалната си благодарност към нашите партньори и рекламодатели, които са до нас през всички тези години.

Иска ми се да кажем и няколко думи за главния редактор на в. „Строител“. Много хора Ви познават като лице от телевизионния екран – автор и водещ на юридическото предаване на БНТ „Законът и ние“, но малко знаят всъщност, че сте единственият български журналист, избран за „Европейски журналист на годината“ в престижната класация „Европейци на годината“. Това се случва през 2007-а, а сред избраните в другите категории са Ангела Меркел, Вивиан Рединг, Ричард Брансън, Арнолд Шварценегер. Заради тази награда сте вписана в Енциклопедията на българската журналистика. Разкажете малко повече.

Класацията „Европейци на годината“ се организира от сп. European Voice, влизащо в медийната група на The Economist, за хората с най-голям принос в европейския дневен ред. Наградата получих в качеството си на председател на УС на Сдружение „Клуб – Журналисти срещу корупцията“ за приноса ми „за поставянето на проблемите с корупцията на вниманието на политиците“. Церемонията беше през ноември 2007 г. и се проведе в Егмонд палас в Брюксел. Номинациите бяха в 10 категории: Комисар на годината, Евродепутат на годината, Държавник на годината, Дипломат на годината, Бизнес лидер на годината, Журналист на годината и т.н. В моята категория имаше номинирани колеги от Би Би Си, от Libération, един от трите най-големи вестника във Франция, и др. от този ранг, конкуренцията беше сериозна. Отличието, което получих, беше важен знак за подкрепа на усилията, които „Клуб – Журналисти срещу корупцията“ полагаше в своята дейност. Става въпрос за години, в които за корупция публично въобще не се говореше, нямаше дори официална дефиниция на понятието корупция в нашето законодателство, да не говорим за закон и ние бяхме едни от пионерите в тази материя. Сега вече има много най-различни организации, които работят по тази тема, но в самото начало, преди повече от 15 години, ние направихме първите стъпки. Американската агенция за международно развитие USAID ни помогна много в началото, а след това реализирахме и редица проекти с европейска и национална подкрепа, включително по програма „Херкулес”на ЕК. За мен наградата показа, че има смисъл от това, което правим - една малка организация от една малка страна, чиято дейност бе стигнала до Брюксел и бе оценена.

 А днес всеки разбира от корупция и в настоящия момент темата е много актуална. Имате ли свое мнение как може да се справят съвременните общества с този феномен?

Занимавам се с темата за противодействието на корупцията от 2004 година, като съм натрупвала опит като медиен съветник на Комисията за борба с корупцията към МС, член на Гражданския съвет към парламентарната Комисия за противодействие на корупцията към 40-ото НС, зам.-председател и председател на Съвета, член на OAFCN – мрежата на комуникаторите на ОЛАФ. Заедно с колеги от „Клуб – Журналисти срещу корупцията“ преминахме и обучение по антикорупция в Естония и Финландия и бяхме сертифицирани за обучители по антикорупция от института HAUS в Хелзинки, Финландия. Моето мнение е, че с частични мерки няма как да се преборим с корупцията. Считам, че трябва да се създаде среда на нетърпимост към корупцията в обществото и изграждането на тази среда трябва да започне с възпитанието и образованието на най-малките, да продължи в училище. Тоест държавата трябва да инвестира в превенция. И едва след това идва ролята на съответните органи – разследващи, правоприлагащи, правораздавателни, които трябва да бъдат независими, да не се притесняват от политически натиск, за да могат спокойно да си вършат работата. И трябва да има резултати и ефективност от действията на институциите. Медиите и разследващата журналистика също имат своята важна роля.

Ако позволите още един личен въпрос – липсва ли Ви телевизията?

Истината е, че към момента в. „Строител“ е концентрирал всичките ми усилия и съм се отдала напълно на любимото издание. Той е в сърцето ми и поглъща почти всичкото ми време, така че не усещам липсата на телевизията. Но това е тръпка и всеки, който се е докосвал до правенето на телевизия, го знае. Вероятно след 25 години стаж в този вид медия телевизионерът в мен никога няма да изчезне и може би и затова се радвам толкова много на последната инициатива на „Строител” – видео репортажите, които започнахме да изработваме отскоро и излъчваме на нашия сайт и YouTube канала на вестника – те са един вид докосване до тази мощна медия, която обединява всичко. Работя с удоволствие по този проект и мисля, че и на колегите им харесва.

Какво Ви даде и какво Ви взе телевизията?

Факт е, че дава много, но това, разбира се, има цена. Много неща ми е дала телевизията. Едно от най важните е, че тя ти разширява светогледа, предоставя възможност за огромен брой контакти в България и по света, срещи с много и различни хора и всяка среща, всеки разговор ти носи някаква информация и те обогатява.

Телевизията също така дава възможност да създаваш, да твориш. Освен предаването на правна тематика, което правех през годините, съм автор на над 20 документални филма, снимани в редица държави освен България - Белгия, Италия, Чехия, Словакия, Германия, Испания, Холандия, Сърбия и др. С предаванията и филмите пък се участва в конкурси, тв и филмови фестивали, което също те ориентира в актуалните тенденции, дава ти визия за това какво правят колегите ти от други страни.

И нещо много ценно, на което телевизията ме научи и което до голяма степен ме формира професионално. Тя ме научи да работя в екип. Научи ме да оценявам работата на всеки един човек в екипа. Защото ако аз си свърша прекрасно моята работа като продуцент и журналист, но операторът е снимал лоши кадри или няма звук, или монтажът е лош, да не говорим, че може и шофьорът да не те е закарал навреме на мястото на събитието – крайният резултат няма как да е добър. Екипът е много важен. И това е голямото богатство на „Строител“ – прекрасният екип, в който работим от години и се надявам още дълго време да работим.

Значи виждате в. „Строител“ далече на хоризонта.

Бих искала. Абсолютно! Мисля, че вестникът е стойностен, професионално списван, с високо качество. Имаме един чудесен екип, подкрепящ Съвет на директорите и Управителен съвет на Камарата. Надявам се, че ни предстоят още много съзидателни години. Пожелавам си да бъдем на още много обекти, да търсим новите неща, да пишем за успехите на бранша и за проблемите, заедно да преодоляваме предизвикателствата. Пожелавам си постиженията на българските строители все повече да се радват на уважението на обществото. Иска ми се и „Строител” да става все по-силен и чуваем Глас на българските строители.

Връщам Ви на повода за днешното интервю - книгата, която предстои да излезе от печат. Планирате ли официално представяне?

Да, на 15.07.2021 г. ще направим представяне на книгата, на което ще поканим героите на нашите интервюта, както и партньорите и приятелите на изданието, колеги и, разбира се, екипа на „Строител”. Ще използваме повода и да отбележим 12-ата годишнина на вестника. Надявам се, че по традиция ще направим едно запомнящо се събитие.

Реклама