Ако има индустрия, която може с основание да определи себе си като най-пострадала от пандемията, това безспорно е туризмът. И в национален, и в световен мащаб курортите бяха затворени, самолетите останаха на земята, а веселите екскурзии и безгрижни ваканции се превърнаха в спомен.

Последните данни от доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) сочат, че причиненият от COVID-19 фактически спад в най- конвертируемия бранш ще струва на глобалната икономика повече от 4 трлн. долара за 2020 и 2021 г., което е по-лошо от очакваното. Само за настоящата година вероятните загуби се калкулират между 1,7 и 2,4 трлн. долара, въпреки че сегментът започна да се възстановява през второто полугодие в държави като САЩ, Великобритания и Франция, които имат по-високи нива на ваксинация. Всъщност именно неравномерното разпространение на превенцията се отразява зле на повечето държави. Според изследването, проведено в сътрудничество със Световната туристическа организация на ООН, в планетарен мащаб едва ли ще се върнем към предпандемичните нива на вътрешните пътувания до 2023 г.

Данните, идващи от Брюксел, са не по-малко притеснителни. На Стария континент в туризма са заети около 27 млн. души. Вследствие на кризата под въпрос са поставени около 6 млн. работни места. Защото Европа посрещна 66% по-малко международни туристи през първата половина на 2020 г. и 97% по-малко през втората й половина, а макар в момента хората да се раздвижиха нетърпеливо, ситуацията вещае ново затишие.

Междувременно в свой доклад Европарламентът призова за нова стратегия за възстановяване на туризма и развитието му в по-устойчив план. Брюксел също така се обяви за публични и частни инвестиции в цифровизацията и модернизацията на сектора. Страните следва да обмислят и временно намаляване на ставките за ДДС.

Все пак към настоящия момент по

плажовете по Българското Черноморие, които от края на юли буквално са претъпкани,

нещата изглеждат оптимистични в песимистичната ситуация. Вече трета седмица те са пълни с летуващи не само през уикенда, но и в делничните дни.

„Категорично се радваме на отличен летен сезон, защото броят на посетителите наближава около 3 милиона – това е ръст с 83% спрямо минала- та година“, каза служебният министър на туризма Стела Балтова. По думите й отчитаните в първите пет месеца на тази година спадове сега са се променили и тенденцията е да се върви нагоре. „Виновни“ за това са най-вече стотиците хиляди българи, които сякаш преоткриват родното море. Все пак има и достатъчно туристи от Румъния, Полша, Украйна, Чехия. Най-голям е ръстът на украинците – цели четири пъти.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Претъпканите плажове[/caption]

„Разполагаме с 1,2 млн. места за настаняване и всички са заети. Преобладават туристи от Германия, Австрия, Естония, Чехия, Словакия, Русия, Беларус, Израел, Румъния и, разбира се, нашите сънародници. Навсякъде имаме посетители, дори и малките градчета са пълни“, коментира и областният управител на Бургас проф. Мария Нейкова. Тя посочи, че до този момент на летището там има 2700 полета. Очаква се до края на сезона те да достигнат около 7600.

Браншът настоява за възстановяване на сектора чрез националния План.

Спокоен ли е обаче браншът за бъдещето? Отговорът е: „Категорично Не“. Поне това сочат новините от последните седмици. В своя позиция от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) изразиха тревога, че за пореден път развитието на туризма е изключено от националния План за възстановяване и устойчивост въпреки уверенията на служебния кабинет, че при ревизирането на документа секторът ще намери място в него, както и че туризмът ще е сред основните приоритети при управлението на кабинета. Според асоциацията, въпреки че допринася за между 11 и 14% от Брутния вътрешен продукт, или пряко за 1/10 от българската икономика и е структуроопределящ за нея, туризмът отново е пренебрегнат за сметка на увеличаване на средствата за иновации.

„Ясно е, че новите тех- нологии носят висока добавена стойност, но ние осигуряваме работа на 11,8% от заетите у нас, а само пряко постоянно заетите в сектора са над 100 000 души. Именно тяхното препитание се неглижира от пореден кабинет след като други дейности, като овладяване на Космоса и закупуване на хибридни автомобили за полицията и разрабо- тване на редица софтуерни приложения, са счетени за по-важни от правителството“, подчертават от БХРА.

Браншовата организация напомня, че сред приоритетите, които бяха предложени от нея за финансиране от националния План за възстановяване и устойчивост, са програми за енергийна ефективност за намаляване на въглеродния отпечатък на хотелите, развитие на алтернативен и атрактивен туристически транспорт, осигуряване на нови автобуси на ток и електрически влакчета в курортите, изграждане на мрежа от зарядни станции за електромобили и малки туристически лифтове. И още БХРА поиска в документа да се включат ремонти на основни публични туристически активи, обособяване на пешеходни зони, подобряване на арковата среда и определяне на площи за изграждане на паркинги в курортите, обновяване на атракциони, възстановяване, консервиране и достъпност на археологически обекти в и около курортите. В Плана според БХРА трябваше да бъдат предвидени и мерки за ефективно укрепване на потенциала на туризма чрез дигитализация на процесите, повишаване на устойчивостта на здравната система чрез въвеждане на ваучери за балнео-, СПА и медицински туризъм, насърчаване на социалното включване на хора в отдалечени и труднодостъпни региони и защитени територии, в които няма развити други бизнеси освен туризма. От организацията предложиха и цялостна схема за подкрепа на предприятията от сектора.

Три спешни задачи до парламента

Националният борд по туризъм (НБТ), който е представителната организация на крупните инвеститори в сектора, излезе с открито писмо до председателя на Народното събрание и ръководителите на всички парламентарни групи. Оттам настояват за провеждане на работна среща, за да се решат проблемите, при това съвсем скоро. И тук включването на инициативи за развитие на бранша в Плана за възстановяване и устойчивост на България е представено като основна задача. Според НБТ в последната версия, публикувана на 21 юли 2121 г., думата „туризъм“ се среща абстрактно само на пет места. Той не е включен в нито един проект от национално значение или реформа. Бордът продължава да настоява също държавата да засили маркетинговата и рекламната кампания и да въведе стимули за ваксинация под формата на ваучери, които да бъдат използвани в хотели или ресторанти.

Ако не дочакаш помощ, помогни си сам.

Такова бе посланието на важно за сектора съ- битие от последния ден на юли – създаването на мащабно обединение на туристическия бизнес за рестарт и развитие на сектора. В учредяването на Алианс „Българско Черноморие“ се включиха 20 представители на различни курорти, хотели, авиокомпании, Варненската и Бургаската туристическа камара и други. Двигател на проекта е операторът на летищата във Варна

и Бургас „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, а целта е да се обединят всички участници в този бизнес, за да предприемат незабавни действия за развитие на туристическия бранд и имидж на Българското Черноморие. Алиансът ще започне с основен екип от участници и ще бъде отворен за нови членове. „До момента сме говорили с хотелиери и с авиокомпании и част от тях вече заявиха желанието си да се присъединят, но разговорите продължават“, посочи д-р Франк Кванте, главен изп. директор на дружеството концесионер на морските летища. Той бе избран за председател на Управителния съвет на новата организация.

„Последиците от ковидкризата наложиха ние, участниците в добавената стойност на туристическите услуги, да поемем инициативата, така че да подобрим присъствието на България на международните пазари - не само генеричните, но и да разработим нови“, коментира зам.-председателят на НБТ Мартин Захариев, който е и член на УС на алианса. Той допълни, че целта е да се популяризира Българското Черноморие и да се повиши неговата репутация. Захариев добави, че за първи път на една маса сядат различни участници от веригата на добавената стойност, включително летищата, авиокомпании и туроператорите, които имат значителен принос към входящия поток. Според него първата задача е „да спечелим общините и когато бъдат приобщени към алианса, третата стъпка е да се отправи покана за участие и към редовното правителство, което и да е то.

Зов за предвидимост

През целия период на кризата, причинена от пандемията, туристическият сектор не е успял да осъществи ползотворен контакт със здравните власти, въпреки че се е опитал многократно, твърдят от Алианс на туристическата индустрия в България (АТИБ). В писмо, адресирано до служебните министри на здравеопазването Стойчо Кацаров, на икономиката Кирил Петков и на туризма Стела Балтова, те настояват това да се промени. „Работим без ясна визия какво ще се случва във времето напред и гадаем каква ще е следващата заповед. Всяка промяна в обстановката и всяка произлязла и несъгласувана с нас заповед до момента е нанесла материални щети, които за съжаление остават винаги и само за сметка на бранша. С последната Ви заповед поставяте в състояние на невъзможност туризмът да работи, но в същото време няма категорична забрана, която да доведе до икономическо подпомагане. Ако това е целта, то икономиката на България я очаква много мрачно бъдеще. Ролята на администрацията е да работи и създава добра бизнес среда, чрез която да се постига възход и развитие, а не ограничения”, се казва в писмото по повод действията на здравния министър Стойчо Кацаров.

Обръщайки се към икономическия министър Кирил Петков, от АТИБ подчертават, че програ- мите, които са в помощ на бизнеса, превръщат работещи в туризма от професионалисти в опе- ративни счетоводители, без реално да подпомагат най-пострадалия от кризата сектор на българската икономика. От АТИБ припомнят, че браншът не може да бъде кредитиран от банковите институции, тъй като никой не се е постарал да разбере, че туризмът е специфична дейност и изисква специално внимание.

„Вече трети месец се опитваме да Ви покажем нашите проблеми“, се обръщат от АТИБ към служебния министър на туризма Стела Балтова. „За съжаление това, което виждаме в отговор, е бъдещи инициативи за бъдещи моменти”, посочват от бранша. Или България има опти- мистични надежди в песимистична ситуация. Нещо като „В очакване на Годо”.

---

Пампорово с новаторски проект

Ски курортът Пампорово от години привлича туристи не само през зимата, но и през топлите месеци с басейните на открито, както и с възможности за спорт и пешеходни преходи в Родопите. Сега един от най-популярните ни планински комплекси даде началото на новаторски холистичен проект, съчетаващ климатолечение, горска терапия, здравословен хранителен режим, лечебни процедури и пр. Вниманието е насочено към здравето на хронично болните, както и възстановяването на преболедувалите COVID-19. От началото на юли в един от реномираните местни хотелски комплекси бе открит медицински център, оборудван с най-модерната апаратура, който работи с посетители по различни програми за възстановяване на здравето.

„Климатичните дадености на Родопите са известни отдавна. Установено е, че въздухът там е наситен с отрицателна йонизация до 40 пъти по-висока от градовете, както и с фитонциди, благоприятни за имунната система. Характерни за Пампорово са многото слънчеви дни, ниската влажност и почти липсващите мъгли в района“, обосновават се стопаните на курорта.

---

[caption id="" align="alignleft" width="800"] В луксозния френски курорт Биариц на брега на Бискайския залив и на 35 км на с безгрижен народ. от границата с Испания са предприели специални мерки за уединение на туристите[/caption]

Европейската епикриза за пътуванията

Пандемията промени предпочитанията на туристите, а европейските депутати призовават да се използва моментът, за да се развие пътна рамка към по-устойчиви форми на пътувания, които да намалят ефекта от сектора върху околната среда. Парламентът поиска и да се въведе хигиенен сертификат на ЕС, който да удостоверява, че фирмите в отрасъла спазват стандарти за профилактика и контрол на случаи на COVID-19. Предложено бе и създаване на Европейска агенция за туризма, чиито задачи да бъдат свърза- ни с подобряване на подготвеността за кризи и подкрепа на малките фирми в бранша.

С пускането на ваксините срещу COVID-19 в Европа се възродиха и надеждите за ско- ростно възстановяване на летния туризъм. Делта вариантът на вируса обаче за пореден път обърка плановете. Пътуванията в Европа последните дни определено не са препоръчвани, тъй като делът на новозаболелите рязко скочи.

Както и при предишния алфа щам, Великобритания беше нещо като предвестник на кризата, що се отнася до това, което останалата част на Европа може да очаква. Нидерландия и Испания записаха значителен скок на случаите до голяма степен заради отварянето на нощните заведения в края на юни. Две седмици по-късно им се наложи да променят курса. Гърция също е на път тотално да обърка плановете си за лятото.

[caption id="" align="alignright" width="800"] Оживлението в Ница определно е каквото беше и преди COVID-19[/caption]

В края на миналия месец Франция обяви, че навлиза в четвъртата вълна на пандемията. „Динамиката на заразата е изключително силна. Наблюдаваме една по-бърза вълна и по-голям ръст спрямо предходните“, коментира правителственият говорител Габриел Атал и добави: „Темпът на разпространение продължава да расте бурно... Скокът е толкова голям, толкова внезапен, какъв- то не сме виждали от началото на пандемията.“

Президентът на петата по икономика държава Еманюел Макрон официално огласи дра- коновски мерки срещу коронавируса и едва ли не задължително ваксиниране. Това изнерви изконно свободолюбивите французи, които се вдигнаха на нещо като миниреволюция по улиците на Париж в три поредни уикенда, напомняйки за съвсем скорошната криза с жълтите жилетки.

„50 млн. чуждестранни туристи през лятото на тази година очакват френските власти въпреки налаганите ограничения”, заяви междувременно министърът на туризма Жан- Батист Льомоан в интервю за седмичника „Журнал дьо диманш”, цитирано от RFI.

Париж предвижда, че повечето посетители ще са от Европа, тъй като рестрикциите за други граждани остават по- строги. Азиатци например не се очакват до 2022 г. Припомня се, че туристите във Франция са били 35 млн. миналата година и 90 млн. през 2019-а. Така властите показват оптимизъм, който изглежда реалност на Лазурния бряг. Перлата на Ривиерата – Ница, която бе в почти тотален локдаун преди лятото заради рекордите си от по 500 заболели всеки ден, в момента е може би по-космополитна и пълна с безгрижен народ.

Реклама