Доц. д-р инж. Радан Иванов: Стремежът ни е към конвертируемо образование в полза и на бранша

Георги Сотиров Г-н ректор, началото на академичната учебна година започна при подчертано внимание на общественото мнение към проблемите на висшето образование. Достатъчно е да припомним словото на ректора на СУ „Кл. Охридски” и Откритото писмо на 12-те професори по философия. Как ще коментирате това? В последно време по различни поводи в обществото се налагат едни тези, които не спомагат за решаване на реални проблеми, а нагнетяват напрежение в университетските среди. Забележете, не в обществото като цяло, а в средите, които по силата на своите служебни ангажименти се занимават с висше образование – като организация, като преподаване, като идеи за неговото усъвършенстване. Публикациите в началото на учебната година не казват нищо ново, а и не допринасят кой знае с какво за решаване на един или друг казус. Но че създават атмосфера на недоверие между ВУЗ-овете – това е факт. Времената са трудни и това, че студентите са малко, поражда определени проблеми. Аз самият изслушах с подчертано внимание словото на ректора на СУ чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев, понеже присъствах на тържественото откриване на академичната учебна година в Алма матер. Подкрепям повечето от изводите му – за нищожното финансиране например. Може да се окаже, че нашето висше образование е много по-ефективно като съотношение „цена - качество”, отколкото това на европейските държави. И не мисля, че Министерството на образованието и науката или държавата като цяло има основание още повече да икономисва, като закрива университети. Би трябвало парите за образование не да намаляват с понижаването на броя на студентите, както става в момента, а напротив, те трябва да се увеличават. Парадокс? Не. Трябва да се намери форма да се запази конкуренцията за всяко едно професионално направление и то да се изучава поне в 4 - 5 университета. Същото се отнася и за специалностите. Ако допуснем някои специалности и професионални направления да се изучават само в един или два университета, това ще доведе до още по-голямо снижаване на качеството и потенциално увеличаване на разходите за висше образование. Ще доведе до монопол. В тази връзка в Откритото писмо 12-те професори обръщат внимание на „академичното номадство” и приканват колегите си да се „самоопределят институционално, а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация”. Това обаче ще породи други проблеми – липсата на достатъчен брой хабилитирани лица, заплащането и прочие. Тук можем да говорим за едно късогледство, което откриваме и в законодателството, свързано с образованието. Кой например е казал, че тези необходими преподаватели трябва да са само от България? Свят широк. Ако създадеш достатъчно подходящи условия и конвертируеми университети в международен аспект, какво пречи на преподаватели от цял свят да дойдат тук и тогава няма да има номадство. Преподавателите ще бъдат достатъчни, те ще развиват себе си в своя си ВУЗ. Обаче ние тук сме се затворили в една черупка и мислим само в нейните рамки. В писмото на колегите се говори и за студентите, приети по държавна поръчка, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на пазара на труда в настоящето и в бъдещето. Кой ще е този гуру, който ще може да каже каква е нуждата от специалисти в момента, а камо ли в бъдеще? Няма такъв. Светът наистина е широк. Хората се движат не само между страните, но и между континентите. Интересно разсъждавате, доц. Иванов, но нашата образователна система не е конвертируема. Това е лошо. Трябва да работим, за да имаме конвертируема държава и конвертируемо образование. И тогава всичките проблеми, по които разговаряме, ще изчезнат от само себе си. Например участвал съм в дискусии, където „алармират”, че на много места се изучават икономика и финанси. Какво лошо има в това? Ако ги учат качествено, какво пречи България да стане един хъб на финансовите услуги? Нашите специалисти няма да работят само за страната, а ще се развиват и в глобалната икономика. Качеството на образованието ни е достатъчно високо и няма нужда тези хора „да задоволяват потребностите само на нашето общество”. Те могат да задоволяват потребностите на Европа. Голямото производство на кадри от дадена специалност само по себе си аз лично не го виждам като съществен проблем. Как оценявате новата учебна година във ВСУ – реализацията на Вашите очаквания, интересите на студентите към специалностите, приема тази година? От няколко години във връзка с демографската криза наблюдаваме намаляващ прием на нови студенти. Но е факт, че между приема миналата година и през тази няма особена разлика, т.е. нивата се стабилизират. За новата учебна година имаме около 150 новоприети студенти. Мнозина от тях идват от авторитетната СГСАГ „Христо Ботев”, където тази година приеха 7 паралелки нови ученици. Това са към 210 млади хора, които идват с нагласата да усвоят строителни професии и голяма част от тях да станат Ваши или на други строителни ВУЗ-ове студенти. Сериозна бройка, не мислите ли? Това обаче е формална логика. Защото от тези 210 ученици, когато се дипломират като средни техници, 50 ще бъдат приети във всички университети, в които се преподават „Строително инженерство“ и „Архитектура“. Другите 160 няма да учат строителни специалности. И това се доказва всяка година. Това е тъжен факт. Истината е, че строителните гимназии дават много висока обща и специализирана подготовка и част от възпитаниците им с успех влизат да изучават актуални сега специалности като „Психология”, „IT технологии”, „Екология” и т.н. Повиши се обаче интересът на строителния бизнес за кадри, което самите студенти вече усещат. След като преди две години анализирахме проблемите от демографската ситуация в страната, вътрешния пазар и желанията на студентите да учат в чужбина, стигнахме до определени изводи и те сега се сбъдват – нереалистично е да очакваме, че ще приемаме 100 - 120 души само в специалността „Строителство на сгради и съоръжения“ редовно обучение. Нямаме илюзии. Имаме ясното съзнание, че ни чакат трудни години с нисък прием, през които обаче трябва да наблегнем на качеството. Малкият брой студенти създава условия за повишаване на качеството на учебния процес. Не твърдите обаче, че когато имахте голям наплив от студенти, тяхната подготовка е била с ниско качество? Разбира се, подготовката тогава също беше добра, защото точно тогавашните студенти са днешните „строители на съвременна България”, ако ми позволите да използвам Симеон Радев. Но подчертаният стремеж на висшето училище е тази подготовка да става още по-добра, по-качествена и конкурентоспособна. Ние сме малък ВУЗ и сме наясно, че не можем да се конкурираме в област­та на масовото образование с Университета по архитектура, строителство и геодезия например. Затова разширяваме контактите си с бизнеса и конструираме работата си буквално чрез пряка заявка за необходими кадри. Става дума за конкретни поръчки, които отчитат изискванията на строителните фирми от региона – дали тези студенти се реализират като мениджъри, като проектанти или технически лица. Стремим се да предлагаме образование, тясно свързано с конкретните нужди на бъдещия студент. Насочваме се към хора, завършили висше образование, които са наясно със себе си, с изискванията на строителните фирми, с предизвикателствата, на които ежедневно трябва да отговарят и каквито им създава ежедневието на строителния обект, като същевременно са наясно какво още им липсва като знание. Именно тази липса ще се стремим да я запълним заедно. Трябва да поясня, че това обучение е както за бакалаври по строителни специалности, така и за хора, завършили други. Готови сме да запълним вакуума в подготовката и на тези със средно образование, които работят в строителството – организатори на процеси на ниско равнище. Това може да бъде специална бакалавърска програма, специфична за техните нужди. Не е едно и също да обучаваш млади хора, дошли от гимназиите, и хора, навлезли в бранша с две - три години работа в него. Именно тази разлика ще се стремим да обхванем, за да предложим на сектора качествен продукт, от които в момента той изпитва остра нужда. Излиза, че освен всичко друго, се насочвате и към „бутиково” обучение, ако позволите да използвам тази дума? Абсолютно точно – бутиково и изнесено обучение. За да бъдем на място, при хората. Те работят и нямат време да пътуват до София, защото ще бъдат в тежест на работодателя. Затова нашите преподаватели отиват при тях. Да продължа още малко тази тема. В момента сме в процес на акредитация за голям брой нови специалности – „Технология и управление на строителството“, „Строителна геоекология“, „Фасаден инженеринг“, „Строителен мениджмънт“, „Строително инженерство“, „Урбанизъм“, „Дизайн“, като запазваме и всички стари и изпитани във времето и практиката. Продължаваме да се гордеем и поддържаме уникалната за България специалност „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“ (САСС) въпреки консерватизма на колегите от практиката. Две години подред именно възпитаник на САСС става „Студент на годината” по технически науки. С други думи - тази наша специалност дава изключително пълноценно подготвени професионалисти. Най-амбициозните от тях завършват и магистратури по архитектура и строителни конструкции и с това се превръщат в млади специалисти без конкуренция в бранша.