Бумът на строителството на дървени къщи превзема някои части на Европа много бързо и много сигурно. Хората виждат предимствата на тази технология и я предпочитат пред класическите материали, когато изпълняват обекти в планината например. В желанието си да ви представим детайли, особености и технически параметри на дървените сгради, наш екип се срещна с италианския строител Лорис Еккели. Той е от две години в България и има богат опит в строителството на такива къщи в цяла Европа.
„През 2002 г. започнах обикновено строителство и вярвах, че няма по-добро. В Америка обаче ме настаниха в една дървена къща и тогава за пръв път видях някои от предимствата на тази технология. Оттам нататък започнах да се задълбочавам и да изследвам този тип строителство. В щата Небраска температурните амплитуди бяха големи – от -30 градуса през зимата до +40  през лятото. През лятото не съм пускал климатик, а когато температурата беше -20 градуса, аз се греех по час на ден”, обясни Еккели.
Тогава в Италия на мода излизат дървените къщи, т.нар. „Клима хаус”. За да получиш документ, който съответства на Акт 16 у нас, за такава сграда, тя трябва да бъде сертифицирана енергийно с клас С. Това означава, че разходите за енергия трябва да бъдат между 50 и 70 kWh на кв. м, както и да има поне един елемент за възобновяема енергия като слънчеви колектори например. Хората в Италия бързо узряват за предимствата на тази технология, тя се дискутира и всеки споделя своя опит, още преди да бъде приет закон, който да регламентира това строителство като такова.
Тези неща звучат много добре не само за ушите на еколозите. Системата започна да се доказва като чисто финансова инвестиция, която е устойчива във времето. Трябва да се има предвид и комфортът. Той е много важен и не може да се измери в метри, литри или пари. Лорис Еккели смята, че в условията на минусовите температури и силните ветрове на високите надморски височини разликата между една сграда „Клима хаус” и обикновена бетонова къща е все едно разликата в чувството, когато си облечен в мокра или суха дреха. При строителството на една бетонова сграда от 100 кв. м се изисква между 3000 и 3300 литра вода. Една „Клима хаус” със същите размери изразходва максимум 30 литра. Знаем, че една част от тази вода се изпарява, но в немалка степен остава вътре в стените. Така през зимата тези стени излъчват студ, а сухите стени на „Клима хаус” реагират по съвсем противоположен начин.
Технологиите в строителството на такива къщи са няколко. Най-добрият вариант е да се строи изцяло с дървена конструкция. Тя може да бъде X-LAM или MHM. Те имат голямо тегло. Техните предимства са изразени най-вече в защитата от жегата – нещо, което е по-сложно от защитата от студа. Много по-ефективен е от всички други материали, като стиропора например, които имат добри зимни показатели и лоши летни.
Сравняваме летните показатели на фибродървото и EPS полистирен.  По отношение закъснението на термичната фаза се отчита предимство. То се отнася до това колко време е необходимо топлата вълна да влезе вътре в сградата. Добрите показатели са не по-малко от 8-9 часа закъснение. Жегата, която е през най-топлите обедни часове на лятото, започва да влиза в сграда „Клима хаус” след десетина часа, когато вече е тъмно. Тогава тя може да се неутрализира с отварянето на прозорците например.
В тази технология се използва специално иглолистно дърво, предназначено единствено за строителство. Изсича се само при намаляваща луна през зимата, когато движението и биологичната му дейност е минимална. Дървото се оставя 2 седмици да улегне, след това се прави първата резба и се изсушава до 12-14%.
„Много хора се плашат от това, че дървото гори. Това е погрешен извод, според италианския експерт. Най-опасното нещо по време на един пожар не е самият огън, а температурата. Дървото не променя своята товароспособност от температурата. „Има и един друг фактор, който ние наричаме пасивна сигурност. Когато в едното помещение температурата е достигнала над 1000 градуса, в съседното тя се е повишила с не по-вече от 20%.
Тази технология на строителство е устойчива и при земетресение, заради това че е много лека. Има хора, които смятат, че дървените посторйки са по-хигиенични, защото няма прах, няма и влага – водата я оставяме в чешмите, а не в стените. Когато падне една дървена сграда, тя пада само защото дебелината на товарната част се е намалила под минималната степен, необходима, за да носи конструкцията. Този проблем обаче може да се реши много лесно още при самия проект.
Лорис Еккели разкри: „Когато строим такива сгради, ние го правим с постоянно тестване с термографична камера. Правим и тест за изпускане на въздуха. Използваме по-голямо налягане с вентилацията, както и димка, виждаме откъде изпуска и решаваме проблема на място”.
Интересно според експерта от Апенините е, че сглобяемите къщи развалят реномето на дървеното строителство. „Те са построени като бараки. Не се гледа за какво служат отделните елементи, не се търси начин да се остойностят показателите, които дават. Това ги прави подходящи за ваканционни селища или аварийни жилища. Прекалено лека е сградата. Имат лоши енергийноефективни показатели през лятото”.