Проф. д-р инж. Петър Павлов: Доказахме необходимостта от създаването на Национален център по сеизмично инженерство

Прочетена: 160

Георги Сотиров

Проф. Павлов, каква е причината да бъде разработено проектното предложение „Изграждане и развитие на Център за компетентност по сеизмично инженерство“, което беше подадено по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР)? Водеща организация по проекта е Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

През последните години усилията на научните среди в България бяха насочени към усвояване на европейски средства по Приоритетна ос 1 на ОП НОИР, за която отговаря Министерството на образованието и науката (МОН). Разработени бяха качествени проектни предложения по процедурите за центрове за върхови постижения (ЦВП) и центрове за компетентност (ЦК). Най-високо оценените предложения бяха одобрени и получиха финансиране. Очаква се към края на програмния период в България да има 4 работещи ЦВП и 9 ЦК.

УАСГ, като водеща научна организация по научно направление 5.7 „Архитектура, строителство и геодезия“, също не остана настрана от тази кампания, а нашето мнение за проектното предложение бе, че то притежава някои впечатляващи като количество и качество показатели. Ще започна с това, че става дума за една изключително важна за обществото тема. Тя беше разработена от много добре подбран консорциум от 16 партньорски организации, включващ държавни и частни висши учебни заведения, институти от БАН, международни научни партньорски организации от Гърция, Италия, Германия, четири бизнес организации. Към това ще допълня и един надежден като качество и количество научен екип, включващ академици, големи доктори, преподаватели, докторанти, пост докторанти, студенти, международни учени, 21 представители на бизнеса и др., които съвместно разработиха проекти, насочени в различните аспекти на сеизмичното инженерство.

Не мога да не спомена и моите колеги и съмишленици, с които в продължение на 2 години влагахме време и сили за разработването на този проект. Позволете ми да отбележа приноса на проф. Димитър Кисляков, проф. Йордан Милев, проф. Владимир Костов, проф. Здравко Бонев, доц. Цветан Георгиев, доц. Михаела Кутева, доц. Петър Христов, доц. Методи Андреев, проф. Васил Кърджиев, инж. Огнян Ганчев и г-жа Сия Христова. Всичко това се извършваше с подкрепата, помощта и стратегическата визия на нашия ректор, проф. Иван Марков, и неговите заместници проф. Валери Иванов, проф. Славейко Господинов и проф. Стойо Тодоров.

Получи ли финансиране проектното предложение от ОП НОИР?

То бе оценено високо като качество от оценителната комисия. За съжаление, оценката по последната група критерии – научен потенциал на кандидатстващия консорциум, бе ниска. Така крайната комплексна оценка бе по-малка от минималната, предвидена за одобрение. Академичните ръководства на УАСГ и на партньорските организации бяха изненадани от факта, че научният потенциал на консорциума е получил по-малко от една четвърт от максималната оценка. В момента университетът обжалва решението на Управляващия орган на ОП НОИР за отказ на финансиране. Делото бе спечелено на първа инстанция: Административен съд – град София. Решението на съда е цялостна преоценка на проектното предложение поради допуснати съществени нередности по време на оценителния процес. В момента делото е на втора, последна инстанция – Върховен административен съд.

Независимо от изхода на делото и от евентуалната нова оценка, академичното ръководство на УАСГ и екипът, подготвил проекта, отчете грешките, които са допуснати, и реши да се търсят алтернативни методи за финансиране на заложените за изпълнение намерения. Те бяха подкрепени, включително и финансово, от МОН. Така се стигна до идеята в структурата на УАСГ да се създаде Национален център по сеизмично инженерство (НЦСИ). Дейността му ще бъде свързана с изпълнение на заложените в проектното предложение основни задачи. Той се създава с мисията да се превърне в национално значим институт, част от УАСГ, който ще работи за прогресивно намаляване на сеизмичния риск чрез увеличаване на националното знание и опит в областта на сеизмичното инженерство, необходими за изграждане и осигуряване на устойчива застроена среда. Тук е мястото да се отбележи, че България е единствената от големите страни на сеизмично активния Балканския полуостров, в която няма построен специализиран лабораторен комплекс за изследване на конструкции, подложени на сеизмични въздействия.

В творческите ни намерения влиза още споделянето на знания и компетентност и популяризиране на дейността на НЦСИ чрез организиране на специализирани семинари, електронни издания и дигитална свързаност със заинтересовани организации и специалисти, както и изготвяне на експертизи и предписания за оценка на техническото състояние и сеизмичната осигуреност на сгради, съоръжения и земна основа.

Кои са най-важните дейности, които предстои да се реализират?

Приоритет в научноизследователската ни работа е поетапното реализиране на научния план, заложен в проектното предложение „Изграждане и развитие на Център за компетентност по сеизмично инженерство“. Някои от научните проекти касаят изключително важни за обществото нерешени и задълбочаващи се проблеми в областта на сеизмичната осигуреност на сгради и съоръжения. Най-важните проекти, за които се търсят и алтернативни начини на финансиране, са: „Предпазване на паметниците на културата и културно-историческото наследство от повреди при силни земетресения чрез сеизмично изолиращи системи”, „Намаляване сеизмичната уязвимост на съществуващи мостови конструкции”, „Аналитично, числено и експериментално изследване на поведението на връзките в едропанелни сгради при сеизмично въздействие”, „Числен и тестов анализ на сеизмичното поведение на неинженерни строителни конструкции”, „Сеизмична осигуреност на обекти от социалната и образователната инфраструктура – училища, детски градини, социални домове и др.”, „Еврокод 8 – актуални проблеми и хоризонти за развитие”. Разработен е и технически проект на „Изследователски център по сеизмично инженерство“ за разполагане на съвременно shaking table оборудване за експериментално изследване на мащабни модели на конструкции на сеизмични въздействия.

Благодарение на отпуснатата целева субсидия от МОН във вид на капиталови разходи бе поставено началото на изграждането на подходяща материална база. Извършваме ремонт, офис оборудване и дигитализация на административно-информационния и на научния център. За временен експериментален център ще ползваме една от големите лаборатории в УАСГ. В нея могат да се провеждат експерименти в областта на сеизмичното инженерство с малки мащабни модели на конструкции или възли от конструкции.

За провеждане на експерименти със специализирано shaking table оборудване предстои сключване на меморандуми с университети, които имат подобно – в Гърция, Румъния, Македония и Италия.

В централното фоайе на УАСГ оформяме и дигитална информационна точка и съответното облачно пространство за нуждите на потребителите на услугите на НЦСИ – студенти, докторанти, специализанти, научни работници, инженери и др. Постепенно оборудваме и мобилна лаборатория с необходимите акселерометри, сигнални станции, скенери, бетоноскопи, термокамери, видеокамери, дронове и необходимата съпътстваща техника. За извършването на мобилни изследвания се приспособява и подходящ микробус от автопарка на УАСГ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.01.2019. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: