Доц. д-р инж. Борис Цанков: Студентите предпочитат преподаватели с богата практика

Георги Сотиров Доц. Цанков, на прага сме на новата учебна година, попълниха ли факултетите обявените места? Приехме по-голям брой първокурсници в сравнение с миналата година. Е, има какво още да се желае и работим в тази посока. С удоволствие мога да споделя, че от началото на 2019 г. специалността „Хидростроителство“ е защитена. А как се възприема от студентите феноменът „защитена специалност“?. В конкретния случай този по-особен статут има за цел да съхрани преподавателския капацитет и няма пряко отношение към интереса от страна на кандидатите. Тази година Вашият факултет чества 70 години от своето създаване, но професията на хидроинженера май не се радва на особен интерес. Къде търсите основните причини за това? Професията на хидроинженера навсякъде по света е актуална, както е било и ще бъде винаги. Във времена на резки климатични промени тя е изключително ценна, тъй като създава експертите, които са призвани да укротяват водните стихии, да водоснабдяват урбанизираните територии, да напояват земеделските площи, да опазват чистотата на водните басейни. Наистина последните няколко години се наблюдава известен спад в интереса, макар че изграждането на водната инфраструктура в България има нужда от такива кадри. Откривам причината в това, че след промените от началото на 90-те години на миналия век икономиката на страната се трансформира от силно централизирана в суперлиберална, а тези специалисти са по-търсени в условия на централизирана държава, която се занимава с планирането. Достатъчно е да си припомним мащабните хидроенергийни обекти, строени у нас през 50-те, 60-те и 70-те години на XX век. Днес тези съоръжения следва само да се експлоатират и поддържат, за което са необходими кадри, каквито в България се обучават единствено в Хидротехническия факултет (ХТФ). Това съвсем очаквано даде отражение върху професиите, зависещи пряко от действията на държавата. В миналото България бе известна и със своето земеделие... За развитието на този отрасъл бяха изградени и адекватни хидромелиоративни системи. След раздържавяването голяма част от тях се саморазрушиха и в тази насока също няма ясна визия какво трябва да се случва. Това не е критика към конкретно правителство, а следствие от реалност­та в момента, която се отличава с преобладаващи хаотични намерения и действия. Уверен съм, че обществото и държавата най-накрая ще се фокусират върху този жизненоважен сектор, което неминуемо ще доведе до издигане престижа на професията на хидроинженера. Освен преподавател Вие развивате и сериозна практическа дейност. Достатъчно е да споменем работата Ви като главен проектант на Водоснабдителен комплекс „Въча“. Ръководител сте и на екип, който работи върху инфраструктурното ВиК обезпечаване на проекта „Супер Боровец" и др. Как тази Ви дейност се отразява на пряката работа със студентите? Работата в проектантски екипи е характерна за голямата част от преподавателския състав в нашия университет. Разбира се, че практиката е много ценна, когато става въпрос за преподаване. Далеч по-висока стойност притежават лектори, които насищат програмите си с примери от практиката, които остават в съзнанието на студентите завинаги. Въпреки че моята дисциплина е строго теоретичната, аз също намирам какво да разкажа. Какви са ангажиментите Ви като зам.-ректор по развитието и информационните технологии на УАСГ? Занимавам се основно с нови инициативи в университета. От началото на управленския ни мандат правим мащабни и целенасочени кандидатстудентски кампании с дни на отворените врати, които продължават повече от месец. Няма как да не сме в крак с новите технологии, ако искаме да сме атрактивни за младите - при популяризирането ни започнахме да използваме и т.нар. дигитален маркетинг. УАСГ е организатор на национална кампания, която има за цел да запознае средношколците с особеностите на професиите, предлагани в различните висши училища. Събитието предвижда интерактивни презентации на редица специалности и е подкрепено от Министерството на образованието и науката (МОН) и Столичната община. От 2018 г. провеждаме краткосрочни обучения за студенти от Техническия университет Гуджарат - Индия. Миналата година приехме група „Архитектура“. Тази привлякохме и бъдещи строителни инженери. Лекциите са в два теоретични курса, включени в учебния план за последната година от следването им. Върху тях се полагат и изпити, като получените оценки влизат в дипломите за висше образование. Престоят на тези младежи в УАСГ е обогатен и с едноседмични практически занимания по предложени от нас теми. За „Строително инженерство“ са включени и посещения на различни обекти. През ноември 2018 г. УАСГ бе организатор на една проява под надслов „Живей и учи в България!“, разкажете за нея. Тя се проведе в Обединените арабски емирства с подкрепата на МОН. Тамошните абитуриенти и родителите им научиха за редица български университети и специалностите в тях. През изминалите няколко години УАСГ бе представен на форуми в Иран, Индия, Китай,Турция, Гърция, Сърбия, Р. Северна Македония и Германия. Освен това сме сред учредителите на консорциум на университети по архитектура и строителство от различни страни, който работи по проекта „Един пояс – един път“. Първата сбирка беше в Пекин през 2017 г. Една от целите ни е издирването на таланти в областта на архитектурата и строителството. През октомври т.г. предстои поредна среща в Московския държавен строителен университет. Ректорът на УАСГ, проф. д-р инж. Иван Марков, е деен участник във всяко от мероприятията. Ръководството на УАСГ поддържа добри професионални взаимоотношения с бизнеса и браншовите организации, които от своя страна отпускат за студентите ни стипендии и предлагат различни стажове. Съвместна инициатива на УАСГ и фирма „Кордеел - България“ под надслов „Таланти за бъдещето“ бе посрещната с огромен интерес. Когато Ви потърсих за това интервю в началото на август, Вие ми върнахте sms, че сте извън ЕС, а скоро след това в медиите се появи информация, че катерите връх Елбрус (5642 м) в Кавказ. Каква беше емоцията, изпитанието на духа и тялото? Идеята за изкачването на покрива на Европа тлее в мен от дълги години. Реализирах я, най-вече за да докажа, че всичко може да бъде постигнато. Трябва просто да си го пожелаеш. Подготовката ми започна от нулата и продължи близо 9 месеца. Никога преди това не съм се занимавал с каквито и да било планински изкачвания, камо ли такива над 4 - 5000 м. Вдъхновение получих и от легендата на българския и световен височинен алпинизъм – Боян Петров, който гостува в УАСГ през пролетта на 2017 г., за да представи книгата си „Първите седем“. Изкачването до голяма степен олицетворява действията на сегашното ръководство на университета, към което принадлежа. Поставяме си цел и я следваме неотклонно. Без празни приказки, без обяснения колко е трудно и дори невъзможно. Когато искаш нещо и когато си отдаден докрай, резултатите няма как да не се появят. Така и докладвах на ректора, когато на 14 август сутринта развях знамето на УАСГ над покрива на Европа: „Много успешен завършек на един труден управленски мандат!“