Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на УАСГ: Най-голямото ми желание е през есента в УАСГ да посрещнем новите строителни попълнения за бранша
Вестник „Строител“ ми дава достатъчно информация, и то в много области
[caption id="attachment_227772" align="alignleft" width="400"] Проф. д-р инж. Иван Марков[/caption]
Проф. Марков, по-различен ли е този 24 май за Вас? Още по-значим ли е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, чрез която комуникираме по-добре в настоящата социална изолация?
Определено е по-различен, тъй като в условията на епидемия трябва да спазваме стриктно много ограничителни мерки. Рискът от заболяване продължава да е висок. Тоест празникът е особен, но не е по-значим. Той не може да бъде по-значим, защото това е едно от най-важните събития за България. На този ден трябва да сме горди с българския език и с неговата писмена форма най-вече. Просветата е основата за цялостното ни развитие. Без нея, без писмеността няма развитие нито за хората, нито на държавите. Днес технологичните възможности позволяват и по-широкото й използване по по-добър начин. Отдавана не комуникираме само на хартия, но и онлайн. Затова трябва да отдаваме необходимото внимание на празника, макар и в изолация.
Пренаредиха ли се приоритетите Ви с обявяването на пандемията?
Вече малко повече от два месеца не провеждаме занятия със студентите в университета по традиционния начин. Ние затворихме УАСГ още преди въвеждането на извънредното положение - на 10 март, заради повишената заболеваемост от грип тип „Б“. Самите приоритети не са се пренареждали, те си остават същите. Продължаваме да спазваме основните си цели да осигуряваме висококачествено образование, като обръщаме внимание както на теоретичната, така и на практическата подготовка на студентите. Ние трябва да се научим да живеем заедно с този вирус с мисълта, че някой ден нещата ще се нормализират и всичко около моментната криза ще отшуми. Защото университетите ще продължат да обучават студенти за техния трудов път. В този смисъл, каквото и да се случва, приоритетите трябва да се изпълняват. Целите ни продължават да са много високи, единствено се преподредиха малко начините, чрез които ги осъществяваме.
Беше ли подготвено ръководството на университета за тази криза?
Истината е, че тази ситуация ни завари малко неподготвени. Трябваше в движение много бързо да реагираме и да направим всичко възможно да минимализираме щетите, свързани с обучението на студентите, и да завършим учебната 2019/2020 г. Непрекъснато обмисляме в зависимост от епидемиологичната обстановка какво да направим, налага ли се да предприемаме нови действия, ако има необходимост, съответно набелязваме мерки. Задачата е ясна - трябва да завършим, и то успешно, учебната година. Не е изключено да има негативи по отношение на обучението, защото винаги си залагаме максималистични цели. Важното е негативите да бъдат минимализирани и да не се отразяват на професионалната подготовка на бъдещите архитекти и инженери.
През последните три години ръководството на УАСГ постигна финансова стабилност. Как се справяте сега?
Невъзможно е в настоящата ситуация да избегнем щети в това отношение. УАСГ продължава да получава държавните субсидии за дейността си, с това проблеми няма. Търпим финансови загуби при нашите собствени приходи. Те са от наеми, обучаваме чужди студенти, летни курсове и т.н. Както казах, нормално е в кризата нещата да бъдат нарушени и тя да даде известно отражение. Убеден съм, че ще преодолеем финансовия недостиг. Засега загубите не са с изключително висок процент, около 400 - 500 хил. лв. Спокойно може да се каже, че са очаквани.
Има ли подобна стагнация в историята на УАСГ?
Не, няма. Дори и през Втората световна война университетът не е затварял, така че се учим в движение. Аз понякога се шегувам – този урок с такава криза не са ни го предавали в училище. Не знаем какво да правим, но на момента намираме изход от различните ситуации и преодоляваме трудностите.
Дистанционно ли е обучението? Как се провеждат изпитите и защитите?
Работата ни със студентите не е спирала. Само ще уточня, че ние не използваме термина дистанционно, защото в УАСГ не провеждаме дистанционно обучение. Правим онлайн консултации, упражнения, лекции. И се справяме добре, защото голяма част от нашите преподаватели бяха готови. В какъв смисъл - ще попитате? Учебници, ръководства, книги и всичко останало, което те преподават на дъската, е достъпно на сайта на УАСГ и студентите могат да го ползват. Е, по-хубаво, приятно и лесно е да бъде на живо обяснено, но такива са условията в момента. Това е начинът да продължим и го правим. На последния Ректорски съвет обсъдихме как ще се провеждат изпитите. Където е възможно, ще позволим проверката на знанията на студентите да се прави електронно. Има обаче и изпити, които трябва да бъдат присъствени. Сега планираме организацията им, защото те трябва да преминат при строги мерки за безопасност, така че да минимизираме риска от заразяване с вируса.
Какъв брой млади специалисти трябва да се дипломират и колко от тях ще се насочат към строителния сектор?
Приблизително 400 човека ще завършат, като вероятно това не е точната бройка. Не очаквам промени заради продължаващата пандемична обстановка. Смятам, че нашите възпитаници както са се справяли добре през изминалите години, ще успеят и сега, защото трудности е имало и преди. Винаги има много нисък процент студенти, които не се дипломират веднага. Другите са изключително добре подготвени. Като цяло не трябва да има никакви изненади. За съжаление нямаме данни колко от завършилите започват работа в строителния сектор. Единствената проследяемост в това отношение може да се направи чрез Рейтинговата система на висшите училища в България. Те се базират на информация от Националния статистически институт, която не е дадена по специалности. Процентът на започналите работа в строителния сектор е зависим от търсенето, това все пак е пазар на труда, а сега в него настъпват промени. Част от възпитаниците на УАСГ ще се развиват като проектанти, други ще постъпят в строителните фирми. Някои ще се ориентират в държавното и общинско управление или в банковата система. Това са основните места за професионална реализация за нашите студенти. Не единствените, разбира се, но главните.
Как ще проведете кандидатстудентската кампания? Какви са очакванията Ви по отношение на приема?
Естествено е преди завършването да мислим за кандидатстудентската кампания, въпреки че тя целогодишно е на дневен ред. Нашите изпити не могат да се провеждат дистанционно и ще трябва да ги съобразим със ситуацията към момента на провеждането им. При всички случаи ще осигурим необходимите мерки за сигурност и за младежите, и за преподавателите. По предварителен график те са насрочени за юни, но може би ще настъпят промени в сроковете, защото учебният процес в средното образование търпи изменения, с които ние ще се съобразим. Ще проведем кампанията по най-удачния начин. За приема няма как да предскажа дали наистина ще има отражение. Бих бил пророк, ако можех, а и би било безотговорно да правя каквито и да е твърдения. Разбира се, ние правим всичко възможно да няма негативен ефект върху броя на студентите.
Възможно ли е повече младежи да изберат да останат да учат в страната, след като сега преминаването на границите е сложен процес?
Допускам, че и това може да се отрази на приемите на висшите училища, без да го твърдя категорично. Аз горещо препоръчвам на младите хора българските университети. Това не е някакъв национализъм или шовинизъм, нашите висши училища просто са добри. Може би рекламата ни не е на съответното ниво. Високото качеството на родните университети, и по-специално на УАСГ, показва фактът, че нашите възпитаници работят по всички краища на света. Българските висшисти са много добре подготвени, защото образованието ни е на изключително високо ниво.
В последните месеци дигитализацията и научните изследвания се откроиха като сфери, даващи нови възможности. В тази връзка обмисляте ли да въведете дигитално обучение и да развивате научната дейност в университета?
Повечето наши специалности са регулирани и Законът за висшето образование не ни позволява изцяло онлайн обучение, няма такова понятие в нормативния акт. И ние го спазваме. Още преди да настъпи кризата, започнахме да развиваме това направление и там, където е възможно, ще провеждаме дистанционно обучение. Подготвяме, разбира се, и акредитацията, която се изисква по закон и за дистанционната форма на обучение. В някои чужди университети дигиталното обучение е добре развито, но много зависи какви специалности се изучват. То не е подходящо за медицина например. Архитектура също не може, както и други строително-инженерни дисциплини. Научната дейност продължава, тя не е спирала. Може би за около месец имаше леки сътресения. Срещнахме някои спънки по изпълнението на изследователския план, но ги преодоляваме. Така че развитието на научната дейност се осъществява с пълна сила. Когато е необходимо да се провеждат експерименти в УАСГ, допускаме колегите, но те спазват всички наложени изисквания и ограничения. Не сме загубили символичното финансиране, с което разполагаме в това направление, и правим възможното с него.
Споменахте, че пазарът на труда се променя. Ще се задълбочи ли проблемът с недостига на кадри в строителния сектор? Как бихте могли съвместно с КСБ да противодействате това да се случи?
Ще започна от последната част на въпроса. Ние и сега работим по този проблем с Камарата на строителите в България. Имаме прекрасни отношения. Темата за трудовия пазар и заетостта, както и за липсата на кадри, е многопластова и зависи от поредица фактори. Не бива да се съсредоточаваме върху един от тях. Съществен елемент, но в никакъв случай не единствен, е интересът на младите хора към строителните професии. А интересът се възбужда с висока професионална подготовка, с добро заплащане и с поредица други фактори. В обществените отношения е невъзможно един елемент да оказва влияние на всичко, тоест зависи от много неща и не мога да дам прогноза. Едно е ясно – дефицитът на висококвалифицирани специалисти в строителния отрасъл ще продължи по много причини – демографски, материално стимулиране, интерес на младите хора, ако щете, привлекателност на професията.
Правителството предприе редица мерки в помощ на бизнеса и работещите. Подпомагат се различни сектори, сред които туризъм, култура и др. Образованието получи ли нужната подкрепа?
Ние финансираме всичко нормално, така че в момента не се нуждаем от някакви специални помощи. Образованието не е включено в тези мерки компенсация на щети и всичко останало, защото е директно защитено от правителството. Това трябва да се подчертае. В началото казах, че ние имаме загуби от някои собствени приходи, както знаем парите за образование никога не стигат. Но трябва да сме наясно и че образование без пари не се прави.
Какво ще се случи с проектите, които УАСГ изпълнява с европейско финансиране, с планираните събития, с идеята за създаването на лаборатория в „София Тех Парк“ към центъра по сеизмично инженерство?
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, всички срокове по проектите са транслирани – юридическите, за процедури по обществените поръчки. Просто всичко автоматично се удължи. Имаме голям проект за ремонт на цялата стара сграда на университета и физкултурния салон, за който са осигурени 3 млн. лв. от ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). Партньор сме и в два проекта по „Наука и образование за интелигентен растеж“ – „Чисти технологии за устойчива околна среда“ и „Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Спокойни сме, защото и по трите не са редуцирани средствата. По проекта за ОПРР тъкмо имахме напредък, стигнахме до избор на изпълнител. За пореден път нямаме късмет и го забавяме. До края на годината няма да организираме събития, много е рисковано. Това не важи за тези, които и преди сме провеждали онлайн – научни конференции, срещи, разговори с колеги от други държави, пак ще ги правим. Не сме се отказали от идеята за лабораторията в „София Тех Парк“, но временно спряхме работа по нея. В края на миналата година организирахме разширена конференция, срещи, обсъждания, свързани със сеизмичните проблеми. След това специалисти от УАСГ ходиха в Албания, за да помогнат експертно за оценката на щетите от тежкото земетресение, което се случи там. Последно направихме голямо представяне в „София Тех Парк“ за лабораторията, като изразихме желание да я реализираме, но по някоя от оперативните програми. Сега обаче в усложнената обстановка част от европейските средства се насочва към дейности и мерки за компенсиране на големите щети от коронавируса и шансовете намаляват.
Дейностите по програма „Еразъм +“ отложени ли са?
Да, спряхме ги за два месеца. Това бяха първите дейности, които се наложи да преустановим със затварянето на границите, и оттам също понесохме финансови загуби.
Кризата ще направи ли УАСГ по-конкурентен?
Никой не го е учил този урок. Няма рецепта, както няма лекарство за самото заболяване, така няма и рецепта какво да правим в такива условия, но долу-горе напипваме нещата, близки са. Дали това ще направи университета ни още по-конкурентен на останалите, сега не мога да кажа. Желанието ми е такова, разбира се, но би било смело и твърде самохвално да го заявя.
В. „Строител“ отразява ситуацията в страната, като особено внимание обръща на влиянието върху бизнеса от разпространяването на вируса и последствията от предприетите мерки върху всички сфери. Какво още бихте искали да прочетете в изданието?
Ние в университета следим в. „Строител“ с голям интерес. Това е най-трудният Ви въпрос, защото моето желание за овладяване на нови знания е повече от голямо. Няма вестник, който да може го удовлетвори напълно, но мисля, че в. „Строител“ ми дава достатъчно информация, и то в много области. В официалното издание на КСБ не виждаме само строителство, понякога се запознаваме с нормативни актове, с важни теми, обсъждани от бранша и научните среди. Няма човешка дейност без строителство, така че по един или друг начин нещата са насочени към този сектор. Това ни дава и в. „Строител“. Няма да посочвам какво още искам, а ще му пожелая винаги да бъде такъв.
Оптимист ли сте, че през есента ще откриете новата учебна година с традиционната официална церемония в аула „Максима“ и че тя ще е пълна с млади хора, жадни за знания?
Най-голямото ми желание е именно това да се случи – през есента в УАСГ да посрещнем новите строителни попълнения за бранша!