Доц. д-р инж. Иван Ростовски: УАСГ е единственият в България, който решава значими научно-практически задачи в областта на строителството

Георги Сотиров Доц. Ростовски, във времето на социалната изолация, която пандемията наложи, ситуацията в университетите се усложни чувствително. Трудно е да си представим, че обучението на строителните инженери и архитектите може да става от вкъщи, но все пак преподавахте дистанционно, нали? Не съм сигурен дали става дума за пандемия предвид броя на заболелите, но след като са създадени и предписани определени правила, те трябва да се спазват. Вашата дума „усложни“ е твърде деликатна, за да даде представа за действителното състояние, в което бяхме принудени да работим. Инженерите и архитектите са специалисти, които имат или би трябвало да имат тясна връзка с практиката. Това обстоятелство, обяснимо, оказва съществено влияние върху формата и организацията на учебния процес. Редица от дисциплините имат част, която не може да бъде преподадена от разстояние, по телефона или по електронната поща. Студентите трябва да се запознаят отблизо с материалите и конструкциите, „да ги усетят“, да видят тяхното поведение при различен вид натоварване. Отделно материалната база невинаги позволява да се провежда пълноценно дистанционно обучение. Интересен феномен ще бъде и кандидатстудентската кампания? За разлика от учебния процес не мисля, че ще има някакви затруднения при нея. От години всеки със завършено средно образование и положени матури може да бъде студент. Подаването на документи за записване може да стане лесно, без да се нарушават противоепидемичните мерки. Отчитаме слаб интерес към техническите специалности, което се наблюдава повсеместно, т.е. не е само български проблем. В допълнение - не може да не се вземе под внимание това, че малко зрелостници полагат матура по математика, а именно сред тях трябва да търсим бъдещите инженери и архитекти. Вие имате сериозни научни разработки по строителни материали и изолации, както и интереси в областта на бетоните и бетонните смеси. Как съчетавате двете занимания? Моите интереси в областта на бетоните са дългогодишни и смея да кажа - добре известни в колегията и не на последно място – сред производителите на смеси, изделия и конструкции, т.е. в практиката. Може да е трудно за вярване, но строителното материалознание, в частност това, което има отношение към бетоните, винаги е било сред най-динамично развиващите се области на строителната наука. Ако човек иска да е в час, трябва да чете и да учи непрекъснато, а още по-добре – да има възможност да прилага наученото. Аз имам привилегията често да използвам знанията си на някои от най-престижните строителни обекти в страната. Може би дължа благодарност на съдбата за това. Преподаването никога не ме е уморявало и се надявам и занапред да бъде така. Ако има нещо, което да ме притеснява, е това, че времето не стига, за да кажа на моите студенти всичко, което искам и което смятам за важно. Едно от нещата, които занимават съзнанието ми, е липсата на млади хора, които имат потенциала и жаждата да трупат знания и опит в нашата научна област. Времето неумолимо върви напред и това буди известни тревоги, че няма да успея да намеря млад човек или няколко такива, на които да предам поне част от това, което аз съм успял да науча от книгите, от колегите и от моите учители. Предполагам, че не съм единственият с подобни терзания. Вероятно по същия начин се чувстват голяма част от учените и преподавателите. Ръководител сте на Университетската строителна изпитвателна лаборатория. Тя е едно от специалните звена на УАСГ, която изпълнява и външни поръчки на строителните фирми, т.е. формира приходи. УСИЛ е една от петте акредитирани университетски лаборатории в България и единствената, която работи в областта на строителството. Това само по себе си е сериозно постижение, като се вземе под внимание обстоятелството, че всички служители там са редовни преподаватели, които водят учебни занятия на пълен хорариум. С други думи, там е допълнително натоварване. Твърдо мога да кажа, че не бих могъл да се справя с ръководството, ако не е помощта на моите колеги и най-вече на доц. Т. Венелинов, който е отговорник по качеството. Към момента лабораторията има три сектора – „Строителни материали и изолации“, „Води“ и „Земна и скална механика“. Както правилно отбелязахте, освен с учебен процес, тя се занимава с изпълнение на задачи, възложени от външни заявители – строителни фирми, държавни институции, съдебна власт и др. Ние сме търсен партньор в бранша и работим по всички значителни инвестиционни проекти. На самоиздръжка сме и формираме допълнителни приходи за университета и за служителите, които са заети непосредствено. Често обичам да казвам, че нашата лаборатория не е нито най-голямата, нито най-модерната в България, но както добре е известно, най-важният капитал са хората, а ние в УСИЛ знаем какво правим. Там са много от водещите специалисти в областта на строителството, често изпълняваме дейности, които са част от по-мащабни задачи. Това ни поставя в една уникална ситуация – освен изпитвания при нас може да бъде направен анализ на получените резултати, да се намери обяснение за причините, които са довели до тях, а ако са незадоволителни – да се препоръчат подходящи коригиращи действия. Може да прозвучи като самохвалство, но в момента УАСГ е единствената институция в България, която може да решава значими научно-практически задачи в областта на строителството. Участвате в редица изследователски проекти и научно-практически конференции, които се подготвят във Вашия университет, във ВСУ „Любен Каравелов“, във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“… Епидемичната ситуация сигурно ще се отрази и на това направление? Парадоксално, но епидемичната ситуация изигра по-скоро положителна роля в това направление, т.е. осигури ми малко свободно време, за да напиша неща, за които до момента такова не достигаше. Както казахте, аз съм от редовните участници на тези конференции и смятам, че те имат изключително позитивен ефект, изразяващ се главно в това, че можем да популяризираме нашата работа в страната. Професията ни има „регионален характер“ и е важно хората в България да знаят какво правим и какво бихме могли да правим. Смятам, че не е реалистично в настоящия момент да очакваме, че някой потенциален възложител от чужбина би проявил интерес към дейността и резултатите ни за решаване на негов проблем. Надявам се добрите традиции, които се създадоха, да се запазят, но изпитвам известен скептицизъм, породен от това, че участието в тях не носи особен принос към академичното израстване. Това може да накара някои от колегите да потърсят други форми на изява, които се оценяват по-високо, като например публикации в реферирани издания.