Проф. Казаков, уговорките ни за това интервю са отпреди пандемията, която пообърка всички планове. Вие в това време осъществихте няколко научни командировки в чужбина. Разкажете за тях.
Преди да обявят епидемиологичната обстановка и рестрикциите, които тя наложи върху придвижването на хората и на почти всички ежедневни дейности, аз посетих един от европейските центрове по сеизмично инженерство в Щутгарт във връзка с международен научен проект, на който съм консултант. Става дума за обща европейска сеизмологична карта в контекста на прилагането на единните европейски конструктивни норми, т.нар. Еврокод и в частност Еврокод 8, и основните методи, които са допустими за изчисляване на строителни конструкции при сеизмични въздействия. Най-вече това засяга южните страни на Европа, където сеизмичният риск е от доста висока степен. При северните държави даже за много типове конструкции не се налага да се симулират сеизмични въздействия и да се отчитат сеизмичните сили, породени от тях.
В Истанбул бях във връзка с една покана на Техническия университет „Йълдъз“, най-големия в Турция. С академичното тяло там поддържам творчески и професионални контакти повече от 10 години и по-специално с преподаватели от Катедрата по механика.
Турция също се намира на територия с много висока степен на сеизмичен риск и тази наука се развива. Прилагат съвременни методи за анализ на сеизмично въздействие на строителните конструкции. Всяка година университетът провежда т.нар. работни срещи. Имам предложение да сформирам български екип, с който да осъществим идеи за съвместно сътрудничество.
Освен като преподавател Вие имате и много научни публикации. В монографията „Метод на крайните елементи за моделиране на строителни конструкции“, която има 4 допълнени издания, са поместени голяма част от научните Ви постижения. Какво още?
Във ВСУ „Любен Каравелов“ дисциплините, които преподавам, са от областта на статиката и динамиката на строителните конструкции и общата им устойчивост. Обикновено студентите ги възприемат като най-трудни. Затова приемаме, че след като успешно са положили изпитите си по тях, те вече са почти инженери, т.е. имат основите на инженерния начин на мислене.
Дисциплините „Строителна механика“, „Строителна динамика“, „Устойчивост на конструкциите“ са свързани с доста математика, с доста сложен математически апарат. Бъдещият инженер трябва да е наясно какво прави неговият компютър или по-точно – неговата програма. Всичките тези дисциплини, за които говоря, в крайна сметка се интегрират в една, наречена „Метод на крайните елементи“, върху която са базирани близо 2500 – 3000 търговски софтуера в света. Чрез тях строителните инженери анализират, оразмеряват и конструират своите обекти. По този метод има няколко учебника на български език, единият от които е мое дело. Той беше отпечатан от академичното издателство „Марин Дринов“ на БАН. Трудът в съкратен вариант излезе в САЩ и се ползва като учебник за студенти. Разбира се, и от инженерите от практиката.
Как Вашите възпитаници се справят с тази сложна материя?
Като цяло добрите се справят. Нашето мнение обаче е, че има много, които не полагат необходимите усилия и трудно могат да усвоят изкуството на строителното инженерство. Те трябва да са наясно, че тези дисциплини са основата. Колеги от практиката и днес твърдят, че е било грешка по време на следване подценяването на тези предмети и затова им се налага препрочитането на учебните помагала. Инженерният начин на мислене се формира от базисни за инженера дисциплини и повечето от тях се преподават в нашата катедра.
Пандемията наложи нови подходи и начини за обучение. Вероятно това ще продължи дълго. Кампус като Вашия предлага отлични възможности за учене и живот. Достатъчно ли е това?
Определено изискванията, които пандемията наложи, бяха своеобразен шок за цялата образователна система. Преминаването на скорост към неприсъствена форма на обучение създаде сътресения и за преподавателите, и за студентите. Наложи се да адаптираме методи, да използваме платформи, чрез които да контактуваме помежду си.
Аз лично като водещ лекционен курс преподавах материята, после оставях две седмици за размисъл на моите възпитаници, през което време те можеха да задават въпроси, да става дискусия по определена тема, аз да отговарям, да доразвивам нещо съвместно с тях. Изисквах от студентите по даден въпрос от лекциите да подготвят резюме, за да могат те самите да осъзнаят дали са разбрали същността. Ако това не се получаваше, аз отново се връщах на преподадения вече материал, за да може той да бъде усвоен поне до равнището на предишните редовни занимания в залите.
Страхувам се, че с дистанционната форма все още не сме постигнали нивото на присъственото обучение. През новата учебна година вероятно някои от темите ще бъдат припомнени, защото аз като преподавател трябва да се убедя, че минимумът, който се изисква по определена дисциплина, е усвоен от студентите.
Да се надяваме, че в бъдеще толкова рестриктивен период няма да имаме, но при всички случаи сме длъжни да търсим и налагаме начини за адекватно обучение.
Разширило ли се е полето на Вашите научни интереси?
Както стана ясно, те са най-вече в областта на динамиката на строителните конструкции и в частност – взаимодействието между тези конструкции и земната основа. Това е област с много голямо поле за изява. Имал съм и двама докторанти, които писаха върху тази материя.
Активно се занимавам с компютърната реализация и компютърното симулиране на вълновото разпространение в земната основа, тъй като сеизмичната вълна пристига на някакви порции като енергия, но под формата на движение на земната основа. Това движение, независимо че има и случаен характер, в рамките на математическия апарат би могло да бъде разложено на едни хармонични движения. Достигайки до конструкцията, чрез взаимния контакт между нея и земната основа се получава едно повлияване на конструкцията, а и тя самата влияе чрез своето тегло и геометрия на земната основа. Тази вълна продължава своето разпространение и досегашните компютърни модели не можеха добре да пресъздадат това разпространение далеч от нея, т.е. в безкрая. В последните десетилетия се развиха доста математически модели и крайни елементи, които заради геометричната си безкрайност биват наречени „безкрайни елементи“. Целта на тяхното приложение е да можем да симулираме една среда, която се развива под нашата конструкция и взаимодейства със земната основа.
Аз самият съм бил в строителния бизнес повече от 20 години и сега също участвам с експертизи и строителен надзор. Определено мога да кажа, че в нашия бранш работят наистина високообразовани инженери. В подготовката на следващите генерации обаче трябва да наблегнем на нови практически дисциплини. Ясно е, че всеки друг бранш в един момент рефлектира върху строителството. Например, за да се изгради фабрика, да се прокара водопровод или друга инфраструктура, да се издигне офис сграда е необходимо да се партнира с архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране. И най-важното – колкото по-бързо се стигне от инвестиционното намерение до крайния продукт, толкова ползата за обществото ще бъде по-голяма. Това е моето усещане и като професор, и като инженер от практиката.
Константин Казаков е роден през 1966 г. в София. През 1990 г. завършва Университета по архитектура, строителството и геодезия (тогава ВИАС). През 2001 г., след повече от 10 г. практика в строително-инвестиционния процес, защитава дисертация в УАСГ, свързана с динамични взаимодействия на конструкции и земна основа. Няколко години е хоноруван преподавател в същия университет, след което става редовен преподавател във ВСУ „Любен Каравелов“. През 2006 г. е избран за доцент, а от 2008 г. е редовен професор в катедра „Механика и математика“ на ВСУ.
