Димитър Кисляков е роден през 1960 г. в София. През 1986 г. завършва ВИАС (сега УАСГ) със златен медал като първенец на випуска. В периода 1987 – 1990 г. е редовен аспирант в катедра „Хидротехника”. С диплома от 1991 г. на ВАК при МС става кандидат на техническите науки („доктор”).
През 2001 г. става доцент, а от юли 2016 г. е професор по хидротехническо строителство. От юли 2020 г. е ръководител катедра „Хидротехника и хидромелиорации” към ХТФ на УАСГ. Председател е на Българския национален комитет по големите язовири към ICOLD от октомври 2017 г., член на Техническия комитет Dam safety към ICOLD.
Проф. Кисляков, катедра „Хидротехника и хидромелиорации” на УАСГ, която ръководите, е профилираща за защитената специалност „Хидростроителство“ (петгодишна магистърска програма) и за „Хидротехническо строителство“ и „Хидромелиоративно строителство”. Как премина тазгодишният прием на студенти?
Бих започнал с това, че „Хидростроителство” е единствената защитена инженерна специалност, което е резултат на около тригодишен усилен труд, в който бяха ангажирани много представители на различни институции на най-високо ниво. За щастие ръководството на държавата ни разбра важността на кадровата осигуреност в тази област. А в условията на продължителното засушаване напоследък значението на специалността за управлението на националните водни ресурси от гледна точка на дългосрочното развитие на страната ни е повече от очевидно. Факт е, че защитената специалност „Хидростроителство” очевидно изигра своята положителна роля. След години на катастрофален спад на желаещите да се обучават в нея по различни причини за учебна 2020/2021 се записаха 17 първокурсници.
В условията на пандемията как продължава обучението на Вашите студенти?
То е дистанционно за целия ни университет. За мен е сериозен проблем и ние разглеждаме ситуацията единствено като временен режим на оцеляване. Инженерство не може ефективно да се преподава, съответно да се изучава по този начин. Докато лекциите в тази форма все пак са някакъв приемлив компромис, непосредственият контакт при упражненията, особено за корекции, е от решаващо значение. Това още повече важи за учебните практики, лабораторни упражнения и т.н. Трябва да се подчертае, че този режим на обучение изисква по-големи усилия и от двете страни и изключително силна мотивация на студентите, за които това е истинско изпитание.
Вие сте и председател на Българското дружество по големите язовири. В едно интервю твърдите, че от спешен ремонт в страната се нуждаят над 400 язовира, които са предимно малки и дълго време не са били експлоатирани правилно.
Българското дружество по големите язовири (www.buncold.bg) е всъщност Националният комитет на България към Международната комисия по големите язовири (ICOLD), в която страната ни членува от 1938 г. Това е най-авторитетната световна организация в областта на язовирите изобщо, основана през 1928 г. и обединяваща вече 102 държави. Имаме представители в 3 от 27-те технически комитета, които изработват бюлетини и други важни технически документи по всички аспекти на язовирите, водното стопанство, хвостохранилищата, околната среда и хидроенергетиката. България има достъп до тези документи при силно преференциални условия именно чрез своето членство.
Що се отнася до 400-те язовира, които се нуждаят от спешен ремонт, това беше по информация на колегите от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Става въпрос преди всичко за малки язовири. Работещите в тази област добре знаят през какви етапи премина собствеността на такива обекти, при това особено във връзка с реституцията, закриването на ТКЗС и АПК, създаването на нови кооперации и развиващия се пазар на земя у нас след 1989 г. За съжаление продължават да са налице доста нерешени административни проблеми, които пряко рефлектират върху възможността засегнатите язовирни стени и съоръженията към тях да бъдат технически правилно експлоатирани. Нормативната уредба в тази област също непрекъснато се развива в стремежа за решаване на проблемите, но неминуемо с известно изоставане. Те са ясно осъзнати и по тях се работи, но тези процеси изискват доста време.
Тоест големите водоснабдителни язовири у нас са в, общо взето, добро състояние. България обаче е една от най-бедните страни в Европа по водни ресурси. Ситуацията в Перник т.г. показа, че има какво да се желае в стратегическото мислене в тази област.
Да, така е. Ако трябва дори само да маркираме проблеми, за чието решаване е нужно такова стратегическо мислене, ще споменем следните: координация между институциите, ангажирани в областта на водите, планиране на потреблението с оглед на действителната обстановка, намаляване на загубите, измервания на определящите параметри (водни количества, обеми), деполитизиране на проблемите в тази област, диверсификация на източниците за водоснабдяване, ясно формулиране на интереси и приоритети от гледна точка на обществения интерес и националната ни сигурност. Изобщо не бива да се забравя, че водите на България са стратегически национален ресурс, към който има различни интереси за управлението и използването.
Стара поговорка в нашата професия е, че който има много вода или малко вода, трябва да строи най-много съоръжения. След като страната ни е относително бедна на водни ресурси, очевидно е, че трябва чрез много хидротехнически съоръжения тези ресурси да бъдат в максимална степен оползотворени. Тоест трябва много да се строи. От ключово значение при това са съоръженията за регулиране на оттока – язовирите. За сравнение – в Баден-Вюртемберг (Германия) отношението на стогодишната висока вълна към нормата на оттока е средно около 10 – 15. У нас за р. Арда при Рудозем например това отношение е над 250. Ето Ви пример по учебник за нуждата от язовири. Във връзка с казаното е тъжно и опасно, че у нас има над 15 незавършени големи язовира, които стоят така вече десетилетия. Пряко отношение към язовирите имат и характеристиките на водосборните области.
Естествено, системите от съоръжения трябва да бъдат след изграждането им грамотно експлоатирани и технически поддържани. Все по-важна роля има и всестранният комплекс от норми относно околната среда, който изисква по-различен цялостен подход към разработката, изграждането и експлоатацията на хидротехнически системи, разбира се, от позицията на определени национални приоритети. И една цяла област, която тук не споменаваме, но по същество е тясно свързана с тези проблеми, са подземните води на страната ни.
Тук не мога да не отбележа и огромния труд по разработване на схеми на мащабни хидротехнически системи за комплексно използване на водите у нас, изготвяни от колективи на проектантските организации преди 1989 г. Тоест генералните проблеми на водите у нас не са непознати и по тях е работено много и с висока компетентност. За съжаление всички тези проекти от национално значение са безвъзвратно загубени.
Вие работите и за Националния център по сеизмично инженерство (НЦСИ) към УАСГ. Какво се прави в областта на строителното инженерство и противоземетръсното проектиране?
Добре известно е, че България се намира в сеизмично активен район и у нас силни земетресения се случват. През последните десетилетия в страната се създаде и успешно се разви истинска национална школа в областта на сеизмичното инженерство във всички негови направления. Тази история е много богата, а нейните резултати са огромният брой уникални сгради и съоръжения, които успешно издържат въздействието на земетресенията през експлоатационния си живот. За съжаление през последните години националният експертен потенциал е силно намалял. В създадения НЦСИ към УАСГ се опитваме да съхраним постигнатото, да обединим усилията на относително малката ни колегия в тази сложна интердисциплинарна област и да ги концентрираме за по-висока ефективност в обучението и научните изследвания. Конкретен повод за създаването на НЦСИ беше кандидатстването ни за финансиране с цел изграждането на изследователски център с модерна вибрационна платформа за динамични изпитвания. В съседните ни държави има такива платформи и подобен мощен високотехнологичен комплекс би дал и на нашата страна възможността за изследвания в тази област на съвсем друго ниво. Още повече, че такива са все по-необходими за различни строителни конструкции или отделни техни елементи.
Не успяхме с този проект, но с помощта на известно целево финансиране от МОН все пак основахме НЦСИ. В началото на декември 2019 г. организирахме съвместно със „София Тех Парк” Национална кръгла маса по проблемите на сеизмичното инженерство у нас, която премина при голям интерес. По стечение на обстоятелствата този форум се състоя броени дни след земетресението в Албания на 26 ноември 2019 г. и първата сериозна мисия на НЦСИ беше именно участието ни като инженери-конструктори при оценката на състоянието на жилищни сгради в Тирана. След още няколко завършени по-малки проекта понастоящем работим по установяване на партньорства и подготовката на следващи проекти за развитие на НЦСИ.
