Проф. д-р инж. Чавдар Колев, ВТУ „Тодор Каблешков“: Техническите научни изследвания са пряко свързани с актуалните потребности на обществото и икономиката

Проф. Колев, приемете поздравления от екипа на в. „Строител” за професорското звание. Прави впечатление, че Ваши рецензенти са едни от най-авторитетните учени в професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия” (Фундиране), като проф. д-р инж. Лена Михова и проф. д-р инж. Марина Трайкова от УАСГ. Продължавате ли да четете лекции по „Земна механика и фундиране“ във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”.

До, но в рамките на разнообразните наши магистърски програми водя още курсове по „Пристанищно строителство“, „Скална механика“, „Насипни конструкции и моделиране“, „Геотехнически изследвания“, „Укрепителни конструкции“ и др. Технологиите се развиват невероятно бързо и затова ние постоянно обновяваме учебните планове, за да сме в крак с новостите. Разбира се, имаме чудесната възможност със своите практически занимания и научни изследвания да усъвършенстваме и себе си, докато учим другите. Както се казва, времената се менят и ние се меним заедно с тях.

Каква е организацията на лекциите, упражненията и семинарите в продължаващата сложна обстановка?

Аз категорично предпочитам преподаването на живо. Това бе възможно до средата на ноември. Дано през идния семестър отново да имам нормални контакти със студентите. Електронната платформа MS Teams е отлична технология, ползваме я изцяло и постоянно разширяваме кръга на нейните приложения. Тя ще продължи да ни бъде полезна и след отпадането на ограниченията. Паралелно качваме информация и на платформата Moodle. Още преди пет години във ВТУ „Тодор Каблешков” разработихме редица учебни курсове за електронно обучение в рамките на голям научен проект. А през изминалите пролет и есен за пореден път преминахме специално електронно обучение, свързано с технологиите. Въпреки това този тип обучение е по-близо до формализма, отколкото до овладяването на знания и умения. Ако така трябва да се изкара цялото следване, резултатът според мен би бил пагубен за бъдещето ни.

В електронната среда няма проблем за изнасянето и слушането на лекции, хубаво е, че всичко остава на видео запис в платформата. Презентациите също се запазват и са достъпни за студентите заедно с редица допълнителни статии и книги за четене. Библиотеката предоставя наши учебници и монографии. Има график за лекциите, който спазваме, и така всичко е като на живо. Да, но като на живо са и отсъствията на редица студенти от лекциите. После на изпита се оказва, че те съвсем не са компенсирали отсъствията си със задълбочен прочит на лекциите и учебниците. Изобщо етимологичният смисъл на думата „студент” от латински (човек, който се упражнява) смятам, че напълно се е загубил у нас. Така и лабораторните упражнения по нашите технически науки остават само на думи и картинки, без да може младите да придобиват преки сетивни впечатления, камо ли умения.

ния. На изпита online резултатите са аналогични на тези на живо. Има 10% отличници, някои са върнати, а други показват посредствени знания. Който иска и умее да чете и учи, го прави и успява и обратното. Проблемът е, че електронното ни общуване в крайна сметка ограничава пълноценното възприятие и усъвършенстване в образованието.

Както и за редица други обществени процеси, компромисите и опростяването днес ще лъснат и ще ни преследват години по-късно

Как трябва да протича един изпит по тежките инженерни дисциплини във ВТУ?

Аз не харесвам тестовете като форма за семестриален изпит. Приемам ги само като текуща контролна проверка, чрез което да се затвърдят някои възлови понятия. Убеден съм, че знанията са овладени, когато студентът съумее да развие писмено поставените му въпроси, да решава задачи, да отговаря точно на кратки устни питания и т.н. Така протичат изпитите на живо. В електронна среда ми бешe трудно да си представя как ще стане всичко това. Благодаря на нашия системен администратор проф. Димитров, който ме насочи към няколко възможности нa MS Teams, чрез които да провеждам изпит.

В крайна сметка и аз се принудих да правя компромис, подготвих тестове с дефинитивни въпроси и отговори на приложението Forms, които студентите решават за лимитирано време. Преглеждам ги и накрая задавам на всеки по няколко устни въпроса. За мен всичко това се оказва предостатъчно да оценя знанията на студента. Разбира се, през цялото време на теста и устния изпит поддържаме видео връзка. Вероятно ще ме попитате дали студентите не се опитват да преписват? Устната проверка е точно за това. Само от едно изречение в отговора е достатъчно преподавателят да разбере знае или не. Когато студентът знае (защото е чел), изпитът е удоволствие и за двама ни и обратно.

Трудното в образованието в сегашната обстановка, както и в миналото е, че продължава да бъде валидна максимата „Знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят”.

В последно време в страната имаше няколко големи свлачища и срутища, които затрудниха ежедневието на населението от засегнатите райони.

През септември миналата година на нашата международна конференция по геомеханика във Варна представих два доклада точно по този въпрос. С апарата на механиката обосновавам предпоставките за систематичното обрушване и срутване на нашите скални откоси по пътищата и жп линиите и споделих добрия опит на Австралия, с който се запознах по време на своята научна експедиция там преди седем години.

Към кои теми са насочени сегашните Ви научни изследвания?

Хубаво е, когато техническите научни изследвания са пряко свързани с актуалните потребности на обществото, индустрията и т.н. Слава Богу, смятам, че във ВТУ „Тодор Каблешков” следваме този принцип.

По-конкретно, от две години насам проведох няколко интересни експеримента в областта на динамиката на строителната почва. С едното изследване постигнах оптимална възможност за защита на фундаментите на сградите от вибрациите на преминаващите автомобили и през тази година ще разширя изследването за редуциране на ефекта от земетръс.

Второто бе върху оценка и оптимизация на високоефективни импулсни плочи за уплътняване на насипи, които са алтернатива на валяците. През 2021 г. изследването ще продължи с нови типове такива машинни конструкции.

Третото изследване, което наскоро започнах, е посветено на възможностите на пръскания фибробетон за тунелен крепеж. В България доста изоставаме в това отношение и вярвам, че приносът ни ще бъде осезателен.

От няколко години с мой докторант работим по подобряването на строителните почви с отпадъчни природни продукти от индустрията. В рамките на 2021 г. трябва да ги приключим. За сметка на това ще продължим с експерименти върху заздравяването на льоса и пластичната глина с модерни видове цимент.

Всички тези експерименти и проучвания са поръчани и финансирани от бизнеса или от съответни администрации, за което съм много благодарен и вярвам в по-нататъшното ни сътрудничество. Освен практическия интерес към тези експерименти оказва се, че и в световната научна литература интересът е голям.