Гл. ас. д-р инж.-икон. Стойна Костова, преподавател във ВТУ „Тодор Каблешков“: Усъвършенстването в научната сфера е процесът, който ни движи напред

Д-р Костова, Вие сте от младите научни работници и преподаватели във ВТУ „Тодор Каблешков” и имате най-преки впечатления как преминава обучението на студентите по време на пандемията. Ще се съгласите предполагам, че строително инженерство трудно може да се учи дистанционно?

Прилагаме всичкия си опит и допълнителни усилия за визуализация на учебния процес, така че студентите да получат необходимите пълни и задълбочени знания. Провеждаме занятията и лекциите онлайн в реално време и правим запис в интернет платформата на университета, така че всеки, който желае, да ги гледа многократно. А личните ни телефони са постоянно на разположение на студентите за въпроси и уточняване на преподаваната материя. С две думи – справяме се.

По-голямо предизвикателство при дистанционно обучение са практическите и лабораторните занятия. При тях присъствието на нашите възпитаници в лабораториите и залите им дава възможността пряко да се запознаят с уредите и да извършат необходимите опити лично. В това отношение бяха облагодетелствани онези, които успяха да завършат преди преминаването на дистанционна форма на обучение. За останалите сме подготвили пълно онагледяване на опитите чрез видео лекции, снимки и описателни преразкази на практическата част.

В условията на пандемия се налага да се справяме едновременно с доста проблеми, които възникват неочаквано, но така ставаме по-добри.

Инженерните науки са сложни, те изискват усилия и концентрация за усвояването им. Нашите студенти обаче са изключително усърдни и отдадени. Специалността „Транспортно строителство“ се изучава при нас от създаването на училището още през 1922 г. Стогодишната традиция и обновената техническа база са в основата на това, че ВТУ „Т. Каблешков” изгражда едни от най-добрите специалисти в тази област, което е наша цел и гордост.

През последните години развихме и добавихме още магистърски програми с инженерна насока, като „Надзор и експлоатация на хидротехнически съоръжения”, „Строителство на газо- и нефтопроводи” и „Геотехника и инженерна геология” - всички съобразени с нуждите на българската икономика.

Вашите научноизследователски интереси са в областта на земната механика, фундирането, екологията, строителното инженерство и конструкциите. В последно време се получиха няколко неблагополучия, свързани със свлачищните процеси покрай пътищата. Как ще ги коментирате?

 Наистина се занимавам активно с изследвания в споменатите от Вас области. Фокусът, разбира се, е „Земната механика и фундирането” и по-специално „опънни фундаменти, анкери и подпорни стени”. Напоследък, както правилно отбелязахте, зачестиха проблемите с транспортни съоръжения, комуникации, строителни конструкции, предизвикани от движение на земни маси, като свлачища, срутища, сипеи, кално-каменни потоци и т.н.

Причините са обективни и субективни. Първите са свързани с промяната на климата и съпътстващите я нетипични явления за нашите географски ширини, като порои, засушавания, ураганни ветрове, екстремни температури и др. Влиянието на зачестилите земетръси също трябва да се отчете като обективен фактор.

Към субективните мога да причисля стари и амортизирани конструкции, оразмеряването и изчисляването по остарели норми и стандарти и за съжаление в някои случаи - проектантски решения, които не кореспондират с естеството на проблемите. Не бива да забравяме също така, че описаните явления представляват една сложна и невинаги точно предсказуема материя.

Без да навлизаме в строго научната част на проблематиката, ще отбележа, че свлачищата наистина се активизират от претоварване на склоновете, идващо от ново строителство на сгради и съоръжения, подкопаване на скатовете, стръмни наклони и др., но на първо място според мен трябва да бъде поставено преовлажняването от дъждове или от амортизирани или дефектирали водопроводи и канализации. В някои случаи, дори и при вече изпълнени укрепвания, те могат да бъдат компрометирани поради образуване на нови по-дълбоки повърхнини на хлъзгане.

При зимни условия подобна е ситуацията и при срутищата. Водата в малки или незначителни пукнатини замръзва многократно и това предизвиква увеличаване размера на пукнатините, а също и отваряне на нови. Оттам и откъсване на по-големи или по-малки скални блокове. При движението им по склона те могат да наберат достатъчно скорост и енергия, така че да прехвърлят загражденията.

Свлачищата и срутищата са сериозна заплаха за пътища и жп линии, за съоръжения, а в много случаи и пряка опасност за човешкия живот. Изискват специализация, задълбочен и компетентен инженерен подход.

Например едно по-сериозно предварително проучване на скалните породи или почви, съответно използването на актуални стандарти и изчислителни програми ни дава възможност да проектираме такива съоръжения, които да ни служат дълги години.

Като правило недобре проучените почви влекат след себе си проблеми за конструкциите в бъдеще. И най-добре проектираните и изпълнени съоръжения са обречени, ако стъпват върху слаба и лошо проучена основа.

Прави впечатление, че академичното ръководство на Вашия университет много сериозно се грижи за израстването на своите по-млади научни кадри… Вие и Ваши възпитаници имате впечатляващо участие в научни проекти и изследвания.

Обучението си като докторант започнах в катедра „Геотехника” на УАСГ, но защитата на дисертацията беше подпомогната и проведена във ВТУ. Тя е с много дългото заглавие „Усъвършенстване методите за отчитане на физико-механичните показатели на почвите в изчислителните модели при взаимодействието между конструкция и земна основа - изследване поведението на фундаменти, подложени на опън”. В основата й е изпитването на опънни фундаменти и взаимодействието между конструкция и земна основа. Проведени бяха експерименти върху модели на анкерни плочи с различна форма и размери. Тази близо двегодишна работа би била невъзможна без подкрепата на ръководството на висшето училище и на колегите от катедра „Транспортно строителство и съоръжения”. Научното звено на училището има участие в множество научни проекти, които водят до подобряване и усъвършенстване на лабораторната и материалната база в нашия университет. Например наскоро се включихме в конкурс по програми за двустранно сътрудничество с колеги от Русия. Друга тема, която продължава и е специално за нашите студенти, е проектът „Студентски практики - Фаза 2”, който е финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” към МОН. В него заедно с част от колегите участваме като академични наставници, а всички наши възпитаници могат да направят стаж по специалността, да натрупат опит и дори да започнат работа във фирмата, в която стажуват. Много студенти и докторанти се включват в „Еразъм +” и други съвместни европейски програми.

На Наполеон Бонапарт приписват крилатата фраза „Всеки редник носи в раницата си маршалски жезъл”. Ако малко перифразираме тази мисъл: „Какво има на лаптопа си д-р инж. Костова като перспектива за развитие във ВТУ”?

Интересно конструиран въпрос безспорно! На лаптопа си имам много съвременни програми, свързани със строителството, обучението на студентите, обработката на данни, графична информация и други по-обичайни програми и много проекти.

Знаете, че като перспектива се обмисля въвеждане на изцяло електронно управление на всички дейности в областта на строителството. Така че всички колеги трябва да бъдем подготвени за все по-масово навлизане на новите ВIM технологии в почти всички изчислителни програми, а оттам и подобни програми в много научни области.

Ако говорим за бъдещи творчески намерения, животът ще покаже, но всеки, заел се с нелеката задача да се занимава с наука, би бил щастлив да вижда практическата полза от своя труд. А израстването, в смисъл усъвършенстване в научната сфера, е процесът, който ни движи напред