На 24 февруари т.г. приключва мандатът на проф. д.арх.н. арх. Борислав Борисов като ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“. Темата за подготовката на кадри за строителния бранш винаги е била ключова за вестник „Строител” и изданието следи с интерес работата на проф. Борисов още от първия му ден на този отговорен академичен пост. Свързахме се с него, за да направи равносметка за изминалите четири години начело на ВСУ.
Първо ще припомним накратко кой е Борислав Борисов.
През 1980 г. той завършва с отличен успех престижното Висше училище по архитектура и строителство „Баухаус“ във Ваймар, Германия. През годините е работил като проектант, ръководител творческо ателие и директор на поделение в „Софпроект“ (сега „Софияплан“). Бил е експерт, а в последствие и председател на Националния център за териториално развитие и жилищна политика към МРРБ, член на Националния експертен съвет, консултант към Народното събрание, учредител и председател на Сдружението на урбанистите в България и дружество „Градоустройство“ към Съюза на архитектите в България. Носител е на почетния знак на Столичната община. През 2013 г. става декан на Архитектурния факултет на ВСУ „Любен Каравелов“, а през 2017-а е избран за ректор на висшето училище.
Проф. Борисов, успяхте ли в рамките на управленския Ви мандат на ВСУ „Любен Каравелов“ да наложите нови стремежи за по-добро обучение и развитие на студентите, както и за научноизследователската дейност?
Единствено с високи цели и неуморим труд за постигането им е възможно да си в крак с времето. Предизвикателствата на XXI век, световните тенденции, конкуренцията с най-добрите в съответната област са критериите за постигнато професионално ниво и измерване на резултатите. В този смисъл оцеляването само по себе си не е достатъчно. ВСУ „Л. Каравелов“ доказва с мястото си в рейтинговите проучвания, с високите оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация, с успешната реализация на своите възпитаници у нас и в чужбина, със своя авторитет, че е достоен представител на българското висше образование в сектор „Строителство и архитектура”.
Архитектурата, строителното инженерство, урбанизмът, дизайнът, защитата на населението, опазването на архитектурното наследство са сред най-търсените специалности у нас. Някои от тях започнаха да се развиват и да добиват популярност по време на Вашето ръководство.
Да, така е. Създадохме архитектурната специалност като нова образователна програма още преди 15 години заедно с Международната архитектурна академия и досега тя бележи устойчиво развитие. Професията архитект е регулирана и с високи критерии за знания и опит в образователен аспект. Другите инженерни специалности също. Планирах, обосновах и подготвих учебните планове на новите надстроечни магистратури по урбанизъм, дизайн и защита на населението (пожарна и аварийна безопасност в строителството).
Тези магистратури привлякоха вниманието на професионалисти от практиката, които желаят да специализират в съответната област. Успешно се дипломираха първите випуски и демонстрираха пред Държавната изпитна комисия много високи знания и умения.
Специалността „Опазване на архитектурното наследство“ е единствената по рода си в България. Много от завършилите я работят в специализирани звена и колективи в областта на недвижимото културно наследство. Надявам се и в бъдеще да продължи положителната тенденция за развитие на актуалните и модерни специалности и осигуряването на качествени кадри.
В последните години се развива интеграцията на обучението с практиката с помощта на браншовите организации в сектор „Строителство“. Сред тях на Камарата на строителите в България се пада водещо място. Ще припомня и факта, че председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев е възпитаник на ВСУ.
Това е една от любимите ми теми. Използвам случая да благодаря на инж. Терзиев за неговото съдействие в развитието на ВСУ „Л. Каравелов“. Безспорно е, че партньорството ни с КСБ и другите браншови камари е от особено значение за изграждането на новите кадри в сектора.
Интеграцията на обучението с практиката и високите професионални изисквания за нас са от първостепенно значение. За къде, ако не за условията в практиката, ние подготвяме нашите студенти и докторанти и кой, ако не браншовите камари, са най-наясно с критериите за реализация на професионалистите в практиката. Освен с КСБ ние създадохме работещи партньорства с КАБ, САБ, КИИП, БААИК, както и със Съюза на ландшафтните архитекти. Успях да привлека в Съвета на настоятелите към ВСУ главния архитект на Столичната община арх. Здравко Здравков и ръководителите на професионалните организации.
Представители на браншовите камари участват в дипломните защити на нашите студенти и в международната научна конференция, провеждана ежегодно от висшето училище. Освен това преподаватели от ВСУ са в ръководните органи на част от тези организации.
В последната година от Вашия мандат се навършиха 100 г. от създаването на Трудова повинност, прераснала по-късно в Строителни войски.
ВСУ „Л. Каравелов“ е продължител на славни традиции. То е създадено в 1938 г. именно като Школа за подготовка на офицери от Трудова повинност. Това става в годините между двете световни войни, когато България преодолява тежките последствия от националната катастрофа. Чрез Трудова повинност България се изправя на крака и изгражда голяма част от най-важните обекти през този период. Строителни войски продължават ключовата дейност на Трудова повинност.
Кадрите се обучават в нашето училище. Ето защо честването на стогодишния юбилей се осъществи през миналата година във ВСУ и аз в качеството си на ректор бях символичен домакин на тържеството. Щастлив съм, че юбилеят се отбеляза през моя мандат. Популярният Ансамбъл на въоръжените сили изнесе уникален концерт в кинозалата ни. Десетки възпитаници на висшето училище от цялата страна уважиха вековния юбилей с присъствието си, а държавни ръководители наградиха част от тях с високи отличия. Атмосферата беше забележителна и неповторима.
Кампусът е уникално наследство на ВСУ от годините, когато тук са се готвили офицери с инженерно-строителна квалификация.
Винаги съм считал, че кампусът е най-добрата форма за висше образование. Студентите и докторантите имат възможност да спортуват в модерни съоръжения, да се разхождат в паркова среда, да се хранят в просторен студентски стол, да ползват общежития, културен дом с киносалон и изложбени пространства, обширни комуникационни фоайета. Имат си студентски клуб, обучават се в зали, библиотеки, читални, лаборатории и кабинети на едно и също място.
Кампусът дава сериозно предимство на ВСУ пред другите висши училища. Затова аз положих много усилия да го поддържам, обновя и доразвия. Резултатите се виждат. Дано тези положителни тенденции да продължат.
Обикновено във ВСУ се дипломират около 200 младежи, като стремежът на преподавателите е да работят активно с всеки един студент. Как успявате да обръщате това специално внимание в настоящите условия?
Явно Вие добре познавате особеностите на висшето училище. ВСУ „Любен Каравелов“ е строго профилирано, обучава студенти и докторанти само в направление „Архитектура, строителство и геодезия“. При нас не се дипломират специалисти, по транспортно строителство, по хидростроителство, водоснабдяване и канализация. Ние имаме два факултета – Архитектурен и Строителен, и затова подготвяме оптимален брой млади хора. Това ни прави по-тясно специализирани и ние ползваме това обстоятелство като предимство в обучението. Преподавателите са по-близо до студентите и докторантите. Качеството в такива условия е по-високо. Нашият стремеж е ВСУ да е елитно висше училище, съизмеримо с водещите европейски университети в направление „Строителство и архитектура”.
Ежедневните контакти и обръщането на повече внимание и индивидуален подход към всеки възпитаник при нас е практика. Това обстоятелство създава уникална среда на общност между студенти и преподаватели. Колективът на академичния състав е сплотен и на него дължа постигнатите резултати. Благодаря на всички мои колеги, с които работих през мандата ми.
Пандемията се отрази сериозно на учебния процес през последната година. По принцип специалността „Архитектура“ се изучава в целия свят само като редовно обучение, а и много инженерно-строителни дисциплини са трудно приложими в дистанционен режим. Това не ни попречи да реализираме успешно нови неприсъствени форми на обучение, включително и кандидатстудентски изпити. Убеден съм, че независимо от трудностите и предизвикателствата заради настоящата епидемична ситуация, ще продължим да развиваме положителните резултати и да модернизираме образователния процес в сектора на световно ниво.
Приключвам мандата си на ректор на ВСУ „Любен Каравелов“ със самочувствие за изпълнен дълг и с оптимизъм за неговото още по-успешно бъдеще.
