Гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов, преподавател в УАСГ и управител на Института по транспортно строителство и инфраструктура: Постоянно търсим необходимия баланс между науката и строителната практика

Инж. Грозданов, наскоро страната ни бе домакин на 6-ата среща на върха на Инициативата „Три морета“. Къде е мястото на науката в този форум?

Годишната среща на върха в рамките на „Три морета“, която се проведе на 8 и 9 юли, бе съпроводена от мащабен бизнес форум. В мероприятието на високо ниво участваха президентите на повечето държави членове на Инициативата, като Естония, Литва, Латвия, Полша и т.н. За първи път имаше представители от Гърция и Германия, като дори присъстваха и техните президенти. България се отличи блестящо като домакин.

Основният принос на Българското председателство на „Три морета“ е именно включването на науката и иновациите като елемент на Инициативата. Държавният глава Румен Радев много ясно каза, че инфраструктурата във всички страни трябва да е еднакво качествена и елементите да не се различават. Това естествено няма как да се случи без науката.

Следващата стъпка ще бъде да се създадат общи правила за изграждане на качествена, безопасна, комфортна и устойчива инфраструктура по линия на Инициативата „Три морета“. За целта се формира работна група между научни организации от всички страни членки на Инициативата.

Какви са възможностите на България по линия на Инициативата „Три морета“?

Мисля, че са много добри. В рамките на Българското председателство бяха реализирани първите инвестиции от фонда към Инициативата – по една във всяко от направленията енергетика, транспорт и дигитализация. Индиректен принос за това има основно нашата държава. Ако обаче искаме да получим повече инвестиции от фонда, следва да изготвим бързо и качествено проекти, които да са в готовност. Трябва да е ясно, че фондът няма да финансира пропорционално всяка от страните. Търсят се финансово обосновани инвестиции – такива, които носят доходност. Следователно, колкото по-добри проекти имаме, толкова по-големи са шансовете за реализирането им.

Ако говорим за конкретни инфраструктурни проекти в България, бих отличил тунела под Петрохан и АМ „Черно море”. На срещата на върха в София се подчерта и необходимостта от изграждане на още мостове над р. Дунав на българо-румънската граница. Умишлено казвам мостове, а не мост, защото вече е ясно, че един не е достатъчен. Президентът Радев говори за четири, но вероятно могат да бъдат и повече. Без значение обаче на техния брой трябва да започнем да подготвяме проектите час по-скоро.

Нуждата от изграждането на допълнителни мостове извади наяве и още един проблем. Ако погледнем картата с транспортните коридори на ЕС, ще видим липса на свързаност по направление север-юг. На практика връзка между Талин (Естония) на Балтийско море и Бургас и Варна на Черно море няма. Пътуването между Черно и Балтийско море с автомобил отнема около 30 часа, за сравнение същото разстояние в западната част на Европа се преминава за около 20 - 22 ч. Инфраструктурата на всички държави от Източна Европа е насочена по направление запад-изток. Ние предложихме да се планира нов европейски транспортен коридор, условно сме го кръстили Коридор XI. Той следва да тръгне от Гърция (Александруполис), да мине през Централна България, през Румъния на север към Естония. Тази идея получи подкрепата на ръководителите на делегации и ако се реализира, ще даде допълнителна тежест на инфраструктурните проекти по линия на Инициативата.

Тъй като срещата на върха и бизнес форумът са на стратегическо и политическо ниво, сега е важно да започне експертно говорене и да се прецени къде са най-добрите места за пресичане на р. Дунав, откъде точно да премине Коридор XI и какви да бъдат стандартите, на които да отговаря инфраструктурата. Ще продължим експертния дебат по всички тези теми на XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие.

Разкажете ни повече за предстоящата Национална конференция по транспортна инфраструктура.

Събитието ще се проведе в Несебър между 7 и 9 октомври, като основните теми са Инициативата „Три морета“ и транспортната свързаност. За трета поредна година надслов на конференцията е „България и Балканите. Свързаност”, което ясно очертава нашите намерения. Ще говорим и за Зелената сделка, дигитализацията на строителния сектор, „умни” градове и „умна” инфраструктура.

Традиционно на конференцията присъстват над 400 представители на бизнеса, науката и администрацията. Международното участие също е много силно. Въпреки продължаващите ограничения заради COVID-19, за пореден път ще съберем на едно място най-добрите специалисти и ще дадем нашите препоръки към държавната администрация.

Ще насоча вниманието към работата Ви в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Как се подготвя академичният състав за новата учебна година – за работа в онлайн среда или на място в залите и лабораториите?

Подготовката върви успоредно. Желанието ни е да работим в присъствена среда, но сме готови да провеждаме учебните часове и дистанционно. Пандемията промени сериозно образователния процес. В нашия университет има много практическа и лабораторна дейност, която не може да се проведе онлайн. Това ни беше и най-големият проблем през изминалата година – как да преподаваме практически знания без реална практика.

Надявам се, че дори и да продължат ограничителните мерки, ще имаме възможност поне практиките и лабораторните упражнения да бъдат в присъствена форма.

Къде е мястото на науката в строителния сектор? Имат ли интерес младите към научна работа?

Науката има фундаментална роля не само в строителния сектор, а навсякъде. Няма приложно знание, което преди това да не е минало през теорията. Личното ми мнение е, че в строителния сектор научната работа е подценена, а не трябва да бъде така. България има много качествени академични специалисти, които могат да дадат решения в някои случаи по-добри от хората на практиката. Важно е да се търси необходимият баланс между двете. Когато науката се приложи в практиката, резултатите винаги са положителни.

През последните години интересът към науката расте значително. Може би ще Ви изненадам, но той не е само от младите. Много от колегите, които са загубили връзка с университета през годините, сега искат да я възстановят. В катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в УАСГ обучаваме над 20 докторанти, голяма част от тях са срещнали проблеми в практиката и идват при нас, за да търсят решение по научен път. Интересът наистина е голям.

Последните години ми прави впечатление, че се появяват българи, реализирали се извън родината, които искат да разработват докторантури в УАСГ. Искрено се надявам те да виждат пътя си обратно към страната ни през науката.