Библиотеката на УАСГ пази най-ценната техническа литература на България

Няма строителен инженер, архитект и дори технически ръководител на обект, който да не се е докосвал до книгите в библиотеката на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Малцина обаче знаят, че това е най-старата техническа библиотека в страната, която и до днес запазва реномето си на безценен образователно-информационен център за студенти, преподаватели и всички, които имат интерес към строителните науки.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Ирина Александрова е запозната в детайли с историята на библиотеката[/caption]

А когато става въпрос за историята, любопитна подробност е, че

първите книги били осигурени от преподавателите от Германия срещу... вагон цигари.

Това станало веднага след създаването на библиотеката през 1942 г. в разгара на Втората световна война. Не е известно кой, как и при какви обстоятелства е осъществил сделката, защото няма запазени архивни документи за истинността на това предание, но е факт, че до днес се пазят много издания с печата на хитлеристка Германия.

Сега тук работят едва шестима служители, които дори нямат собствен ръководител, а са под крилото на един от зам.-ректорите на университета. В детайли запозната с миналото е младата Ирина Александрова, която избрала за свой дипломен проект именно историята на институцията. Тя разказва, че

университетската читалня е създадена веднага със структурирането на Висшето техническо училище „Държавна политехника“.

Първият правилник е от 29 юни 1942 г., а в годишния отчет на първия ректор с особена гордост се говори за книгохранилището.

През 1944/1945 г. на щат е само един библиотекар, в помощ на когото е изпратена лаборантка. Помещенията са съвсем недостатъчни за първите 4804 съчинения в 5191 тома техническа литература предимно на чужди езици.

Всъщност в началото почти всички книги са били на немски, а след 9 септември се учи основно на руски. Голяма заслуга за запазване на фонда има първият директор Павлина Арменкова, която по време на бомбардировките през 1943 г. евакуира целия книжен фонд в софийско село с цел да го запази. По-късно през 1944 г. постъпва дарение от 416 тома и сумата от 100 000 лв. с указание от лихвите да се купуват ежегодно книги за увеличаване на библиотечния фонд.

В следващите години нараства броят на студентите в Политехниката, а тези, които постъпват, не владеят езици, за да ползват богатата чуждестранна литература, а и конюнктурата налага навлизането на руските технически издания. Недостигът на българските пък принуждава служителите да осигурят дежурства в читалните от 8 часа до полунощ.

[caption id="" align="alignleft" width="798"] Дигитализацията е поверена на системния администратор Божан Ганев[/caption]

През 1953 г. „Държавна политехника“ се разделя на четири самостоятелни висши технически учебни заведения: Инженерно-строителен институт (ИСИ), Машинно-електротехнически институт (МЕИ), Химико-технологически институт (ХТИ) и Минно-геоложки институт (МГИ). Това налага да бъдат открити четири строго профилирани филиални библиотеки, а ролята на централа поема тази в тогавашния ИСИ. Нейната основна задача е изграждането на многоотраслови фондове. Ежегодно по това време служителите набавят от 15 000 до 20 000 тома учебна научно-техническа литература.

Първият „Ежемесечен бюлетин за новите постъпления” излиза през 1950 г., а през 1955 г. се създава „Служба за техническа информация и документация”, която е основоположник на днешното „Бюро за научно-техническа информация”. До 2002 г. структурата притежава ценен фонд от 611 680 регистрационни единици, но тогава за нейните филиали се отчисляват 328 216 тома от водещите се като обща собственост.

Днес

екипът е много горд с дигитализацията на архива,

чийто системен администратор е Божан Ганев. Там всеки може да провери дали книгата, която му е нужна, е на разположение в хранилището, а студенти и преподаватели имат достъп до избрано електронно съдържание, предимно учебници. Това става възможно със закупуването на софтуерния продукт „Автоматизирана библиотека“, въвеждането на който позволява над 220 хиляди записа да се ползват on-line. Гордост за работещите е това, че целият фонд е в електронния каталог, защото в повечето библиотеки в страната се поддържа единствено новото съдържание.

Всъщност студентите, макар да са съвсем на „ти“ с технологиите, обичат да заемат учебници, като в УАСГ те имат екстрата да ги задържат по цял семестър, какъвто срок не съществува в никое друго книгохранилище. Новите издания обаче могат да се ползват единствено в читалнята, тъй като се купуват само по няколко екземпляра.

Има много скъпи технически книги, по 500 - 600 лв. струват някои от чуждестранните, енциклопедични за строителните науки. Сред тях е считаната за Библията на архитекта „Нойферт. Архитектурно проектиране“. Германският наръчник, първоначално разработен от Ернст Нойферт, за първи път е публикуван през 1936 г., като от тогава насам е претърпял 38 подобрени и разширени преработки на немски, както и преводи на почти 20 езика. Първото издание на български е от 2007 г., а в УАСГ трудът е наличен и на немски, английски и френски.

[caption id="" align="alignleft" width="798"] Най-дългогодишната служителка Цветана Георгиева и младият Ивайло Дончев могат за минути да открият всяка книга в модерното хранилище, оборудвано със специални касети, които пестят място и време[/caption]

От години се говори, че периодиката е изживяла своето време, но тук се предлагат и всички специализирани списания, а

единственият за бранша в. „Строител“ е на особена почит и за служителите, и за преподавателите на УАСГ.

Интересна дори за екипа на изданието на КСБ беше констатацията, че в библиотеката на университета идват мнозина софиянци специално за да четат вестника, тъй като не са абонирани за него.

На въпроса, дали професията на библиотекаря е пострадала с настъпването на интернет и развитието на ИТ технологиите, работещите категорично отговарят, че дигитализираните учебници дори засилват интереса към институцията. Средата предразполага, а комфортът, който се осигурява на място, и творческата атмосфера в една читалня не могат да бъдат заменени с лаптоп в градинката, още повече че на разположение на студентите има и достатъчно компютри.

[caption id="" align="alignleft" width="799"] Читалнята е светла и просторна[/caption]

И като стана въпрос за комфорт, най-младият и амбициозен служител Ивайло Дончев със задоволство ни разказа, че базата на партера в новата сграда на УАСГ е ремонтирана по европейски проект, създадена е достъпна среда, асансьор и всичко е модерно. Екипът обаче е категоричен, че старата сграда, в която са се помещавали първите офиси на Камарата на строителите и в. „Строител“, е била строена специално за библиотека и е много по-просторна, уютна и приветлива. Някога там е било и специализираното издателство и печатница.

Гордост е скенерът последно поколение, а също и касетите в хранилището, които се наричат компактуси и позволяват няколко тона книги да бъдат побрани на изключително малко пространство.

Колкото до дейността извън съхранението на техническата литература, институцията е член на различни библиотечни организации, а студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Библиотечно-информационни науки“ провеждат стажа си именно тук. Организират се и редица курсове, в които се обучават как да ползват дебелите книги, как да се прави библиография и др. тънкости.

В УАСГ се съхраняват и доста непубликувани материали, като например отчетите на всички реализирани европроекти. Така библиотеката се утвърждава като модерен информационно-образователен център.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="798"] Нели Кайкова дълги години е била на служба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а днес посреща с усмивка всеки читател и с удоволствие ни показва една от най-ценните книги[/caption]